Заповед за изпълнение № 375 от 05.02.2026, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XIX състав в проведеното на 05.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 510 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Деница Б. Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Е. И. П. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора Сити Кеш ООД ЕИК: 202531869, настоящ адрес **********, сумите:

409,03 EUR (четиристотин и девет евро и 03 цента), представляваща главница по , ведно със законната лихва за период от 04.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

92,11 EUR (деветдесет и два евро и 11 цента), представляваща договорна лихва за периода от 31.12.2023 г. до 02.09.2024 г.,

142,17 EUR (сто четиридесет и два евро и 17 цента), представляваща законна лихва за периода от 01.03.2024 г. до 01.10.2025 г. както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR , държавна такса в размер на: 10,94 EUR Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем № 992812 от 31-12-2023г.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Сити Кеш ООД IBAN: ***, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ИНВЕСТБАНК АД

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми:

357,82 EUR (триста петдесет и седем евро и 82 цента), представляваща неустойка за периода от 31.12.2023 г. до 02.09.2024 г.,

91,75 EUR (деветдесет и едно евро и 75 цента), представляваща неустойка за периода от 01.05.2024 г. до 01.05.2024 г.,

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №510 /2026г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за 1 изпълнение.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК кредиторът на едно парично задължение може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземането си, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението е подадено съобразно изискването на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в изискуемата от чл. 425, ал. 1 от ГПК форма по образец. В производството по чл. 410 от ГПК кредиторът не е длъжен да представя писмени доказателства за установяване на претендираното вземане. Достатъчно е то да е сред изброените в чл. 410, ал. 1 от ГПК и да не налице нито една от хипотезите на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Искането отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не е в противоречие със закона или с добрите нрави в частта относно вземанията за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава , поради което на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът следва да издаде исканата заповед за изпълнение в тази част, като присъди в полза на кредитора от разноските.

В останалата му част заявлението подлежи на отхвърляне по следните съображения: Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжниците имат качеството на „потребители”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Относно неустойката за непредставяне на обезпечение: В Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал. 1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Претендираната неустойка за забава излиза извън присъщите на неустойката функции обезпечителна, обезщетителна и санкционна (ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТГ).

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не 2 дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Деница Б. Петкова )

3