Решение № 172 от 09.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000159 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260049 от 21.12.2022 година, постановено по т. дело № 199/ 2020 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на Р. М. Д., ЕГН **********, от ****, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от общо 56 685 лева, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП станало на 18.04.2020г. в гр.

П., обл. П., на околовръстен път за складова база на фирма „Б.“АД -гр. П., в посока от ж.к. „Л.“, за кръстовище с републикански път ***-***, причинено от МПС - товарен автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ** **** **, управляван от К. Д. Т., ЕГН **********, който нарушавайки правилата за движение - чл.5,ал.1, т.1; чл. 16, ал. 1, т.1; чл. 20, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. М. Д., ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментно счупване на левия ацетабулум с луксация на главичката на лявата бедрена кост и лека телесна повреда, 1 изразяваща се в счупване на втора дланна кост на дясната ръка, ведно със законната лихва за забава върху главницата, дължима от 13.10.2020 г. до пълното изплащане на сумата.

За разликата от 56 685 лева до 86 685 лева предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ, е отхвърлен като неоснователен.

Осъдено е „Д.З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „А.Д. В. и Б.“, ЕИК **********, със седалище и адрес ****, представлявано от адвокат Ц. С.

В. – управител, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 5 184,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Осъдено е „Д.З.“ АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на ОС – П., в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса в размер на 2267,40 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото разноски в размер на 426 лева, представляващи възнаграждение за вещи лица по допуснати съдебни експертизи, които са платени от бюджета на съда.

Осъден е Р. М. Д., ЕГН **********, от ****, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, разноски по делото в размер на 325,32 лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р. М. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Ц. В., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за 30 000 лева - разликата над присъдените 50 000 лева до претендираните 80 000 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Искането е да се отмени решението в обжалваната част, включително в частта, с която Р. Д. е осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска и да се постанови ново решение по същество, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2020 година. Претендирани са разноски за въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата с включен ДДС. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на 2 решението в обжалваната част. Те се свеждат до неправилно определяне на размера на застрахователното обезщетение, в противоречие с принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, несъобразен с конкретните обстоятелства, посочени в ППВС 4/68 година и установени по делото, които са от значение за определянето му. Не били обсъдени всички събрани в хода на производството доказателства, касаещи тежестта на травмите, периода на лечение и възстановяване, продължителния период на болките и страданията, настъпилите усложнения и трайните, необратими последици за здравето на ищеца, невъзможността му да се обслужва сам и отражението на случилото се върху емоционалното му и психическо състояние. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие със събраните доказателства е установил телесните увреждания, причинени на ищеца, извършените интервенции и проведеното лечение.

Оспорен е изводът на съда, че настъпилите усложнения при зарастването на оперативната рана не могат да се свържат с ПТП, а се дължат на самата оперативна интервенция. Размерът на обезщетението не съответствал на изключително тежките увреждания, претърпените две оперативни интервенции, смяната на тазобедрената става, болките и страданията, продължителното обездвижване на повече от шест месеца, необходимостта да се ползват помощни средства за придвижване, невъзстановяването и до момента – гнойна секреция от раната и невъзстановени в пълен обем движения на ставата, необходимостта от чужда помощ в ежедневието, травмата на дясната ръка и обездвижването й за повече от месец, силното ограничаване на социалните контакти поради невъзможността за самостоятелно придвижване, изолацията, отчуждаването от околните, силния стрес. Тези обстоятелства били установени по делото със събраните доказателства, включително с разпита на свидетелката Н.К. – съпруга на ищеца.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Д.З.“ АД , чрез юрисконсулт В. Т., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Поддържа се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно, че не са допуснати посочените във въззивната жалба нарушения 3 при постановяването му.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните доказателства, приема следното: и събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С представените по делото доказателства се установява, че ищецът Р. М. Д. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 18.04.2020 година, причинено от К. Д. Т. при управлението на товарен автомобил „М. ****“ с рег. № ** **** **, който към момента на произшествието е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомоблистите “ при дружествотоответник.

При застрахователя е образувана ликвидационна преписка №

210684316/13.07.2020 година. С писмо изх. № 310021388/08.10.2020 година застрахователят е уведомил ищеца, че не може да определи и изплати претендираното от него обезщетение, поради липса на категорични доказателства за отговорността на застрахования в дружеството водач. Тези доказателства налагат извода, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по 4 въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, които касаят само дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Неимуществените вреди, които ищецът Р. М. Д. твърди, че е претърпял и продължава на търпи в резултат на ПТП от 18.04.2020 година, са описани в обстоятелствената част на първоначалната исковата молба и са конкретизирани с допълнителната искова молба. Ищецът поддържа, че при ПТП е получил сериозни травматични увреждания в областта на лявата тазобедрена става и на дясната ръка, а именно: линеарна фрактура на предна колона на пубисна кост, фрактура на ацетабуларния покрив с фрактура и костен фрагмент на горен ацетабуларен ръб на лява тазобедрена става, линеарна фрактура на долен ацетабуларен ръб с оформен фрагмент на лява тазобедрена става, малък костен откършек с размер около 3-4 милиметра от маса латералис на левия долен крайник, дислокация на главичката на лява бедрена кост краниално и латерално. Получените фрактури и увреждания на долния ляв крайник довели до трайно затруднение на движенията му за период, по-дълъг от 30 дни. Освен това той получил фрактура на метакарпалната кост на дясната ръка. Непосредствено след ПТП ищецът изпитал силни болки в областта на левия крак, проявявал симптоми на травматичен шок, изпитвал уплаха и стрес през времето, докато екипи на ЦСМП и МВР се опитвали да го извадят от силно деформираното купе на автомобила. При откарването му в болница ищецът имал болки в лявата тазобедрена става, по хода на лявата ингвинална гънка, силно болезнени пасивни движения в лявата тазобедрена става и невъзможност да извършва сам такива движения. Болничното лечение на ищеца в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С.Г.“ в град П. продължило през периода от 18.04.2020 година до 14.05.2020 година. Първоначално бил на медикаментозно лечение, а след стабилизиране на здравословното му състояние - на 27.04.2020 година, била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата на таза с вътрешна фиксация под обща анестезия, като му били поставени две реконструктивни плаки. След това болничното лечение на ищеца продължило, като той бил поставен на директна екстензия, продължило и медикаментозното му лечение. Фрактурата на дясната ръка била обездвижена с гипсова имобилизация. Ищецът бил изписан от болница на 14.05.2020 година, след което лечението му продължило в домашно-амбулаторни условия, 5 медикаментозно и с ежедневно посещение на лекар за смяна на стерилните превръзки. Носенето на гипсовата имобилизация на дясната ръка продължило още 25 дни след изписването му от болницата. През целия период след ПТП ищецът не можел да води нормален начин на живот поради обездвижването на левия долен крайник, имал постоянна нужда от помощта на близките за удовлетворяване на ежедневните си хигиенни и битови нужди, което предизвиквало у него чувства на непълноценност и зависимост и допълнително обременявало съзнанието му. Ищецът бил принуден да спазва постелен режим и да избягва физическото натоварване за продължителен период от време заради фрактурите и оперативните интервенции на левия долен крайник. Поради преживения стрес ищецът започнал да страда от безсъние, често се будел, сънувал кошмари. Ищецът след ПТП изпитвал непреодолим страх към движещи се моторни превозни средства. През първите месеци след случилото се движението на ищеца било напълно невъзможно, а след това – изключително затруднено, наложило му се да свиква с придвижване с помощни средства, което го затруднявало. Периодът на раздвижване бил продължителен, не по-малко от шест месеца и съпроводен от силни болки. За в бъдеще също било необходимо провеждане на периодична рехабилитация и терапия на левия долен и десния горен крайник, свързано с нови болки и страдания за ищеца. Преживяното водело до депресивни състояния при ищеца, освен това той не се чувствал добре физически – бил отпаднал, лесно се задъхвал и уморявал дори при придвижване на малки разстояния в рамките на дома си. Ищецът се затворил в себе си, не споделял дори с близките си емоциите си след преживяното, променила се в отрицателна посока и комуникацията му с околните, като преди ПТП той бил общителен, с добро чувство за хумор, бил душата на компанията на всяко събиране с близки и приятели. И до момента увреденият долен ляв крайник на ищеца бил с намален обем на движенията и функционалност, отстраняването на металните остеосинтези не можело да се извърши без риск от увреждане на крайника, поради което той трябвало да остане с тях до края на живота си. Ищецът все още изпитвал негативните последици от ПТП, като му предстоял още дълъг възстановителен процес на физическото и психологическото му състояние, включващ физикална рехабилитация и физиотерапия, приемане на редица медикаменти, включително обезболяващи в случай на необходимост. В резултат на 6 получените травми ищецът имал и груби оперативни белези, изпитвал болки при натоварване и промяна на времето, както и изключително ограничен обем на движенията и функционалността на долния ляв крайник. Тези обстоятелства са изложени в първоначалната искова молба, която е подадена на 23.12.2020 година – осем месеца след процесното ПТП.