Решение № 519 от 27.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Плевен, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500839 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по 437 вр. чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от И. Р. И. с ЕГН*** чрез адв. Ю. С. срещу Постановление за отказ от прекратяване на основание чл. 433, ал.1 ГПК №14/ 31. 01. 2023 г., постановено от ЧСИ В.С. с рег. №*** на НК по изп. д. №*** по описа на същия ЧСИ. Отправено е искане за отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Взискателят „***“ ЕООД с ЕИК*** е изразил становище, че жалбата е неоснователна, тъй като субективните предели на съдебното решение и издадения въз основа на това решение изпълнителен лист срещу наследодателя има действие и срещу неговите наследници. Твърди се,че по изпълнителното производство са предприемани изпълнителни действия, като последното е от 03. 10. 2024 г., когато е поискано от взискателя да се наложи запор върху банкови сметки на длъжниците в съответствие с т. 10 от ТР №2/ 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК съгласно което прекъсва давността извършването на което и да е изпълнително действие. Твърди се, че по изпълнителното производство има множество солидарни длъжници и не 1 може да бъде прекратено производството по отношение на част от тях, спрямо които пряко не е извършено изпълнително действие предвид цитираното тълкувателно решение , т.1 от същото.

По делото е представено писмено становище от ЧСИ В.Л.С. с рег. № *** на НК, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, извършвани са изпълнителни действия съгласно тълкувателната практика на ВКС преди да изтече двугодишния срок по чл.

433, ал.1, т.8 ГПК, насочени са изпълнителни действия и срещу наследниците на починалия длъжник Р. И. и срещу другия солидарен длъжник К.С..

Изразено е становище за неоснователност тна жалбата.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок от лице, което е активно легитимирано да подаде жалба срещу надлежен акт на ЧСИ по чл. 435, ал.2, т.

6 ГПК, поради което е ДОПУСТИМА.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представените доказателства става ясно, че изпълнителното производство срещу солидарните длъжници Р. И. и Й.С. е образувано на 24.06.

2019 г. по молба на кредитора, като със заявлението е отправено искане за налагане на запор и възбрана върху имотите и вещите на двамата длъжници.

На 16. 07. 2019 г. е направено искане от кредитора за налагане на запор и възбрана върху имоти и вещи на двамата солидарни длъжници.

На 10. 05. 2021 г. е подадена молба от кредитора за опис на движими вещи на Й.С. и на наследниците на Р. И., които са конституирани като длъжници в изпълнителното производство.

На 02. 06. 2022 г. е постъпила молба от И. Р. И. и М. Р. И. с искане за прекратяване на изпълнителното производство.

На 12. 10. 2022 г. кредиторът е направил искане за запор на недвижими имоти и вещи на наследниците на Р. И..

На 31. 01. 2023 г. ЧСИ е издал обжалваното постановление за отказ от прекратяване на изпълнителното производство на основание чл433,ал.1 ГПК.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, тъй като от направеното 2 проследяване на извършените изпълнителни действия в изпълнителното производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, между всяко от действията не са изтекли две години, а съгласно т. 10 от ТР №2/ 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК давността в изпълнителното производство се прекъсва с извършването на което и да е изпълнително действие.

Съдът счита, че в контекста на т. 10 от цитираното тълкувателно решение е спазен и текстът на т.1 от решението, съгласно което при множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано въз основа на един и същ изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителния действия са предприемани срещу останалите длъжници. В случая наследниците на Р. И. помежду си не са солидарни длъжници, но като законни наследници на Р. И. съобразно наследствените си права са солидарни длъжници спрямо другия длъжник Й.С.. От изложените по- горе факти става ясно, че в изпълнителното производство са предприемани изпълнителни действия спрямо солидарните длъжници, поради което липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство и на това основание.

Що се отнася до твърдението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на взискателя срещу жалбоподателя, съдът счита, че този въпрос не може да бъде разгледан в настоящото производство по обжалване действия на ЧСИ, а следва да се разглежда в отделно исково производство при надлежно упражняване право на иск от страна на жалбоподателя.

При така направения анализ съдът счита, че не са налице основанията на чл. 433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът по жалбата взискателят „***“ЕООД е отправил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по НМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г. От представеното становище по жалбата става ясно, че ответникът се представлява от юрисконсулт, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК вр.чл. 37 ЗПП и чл. 27, ал.2 НЗПП и следва 3 жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от И. Р. И. с ЕГН*** чрез адв.

Ю. С. срещу Постановление за отказ от прекратяване на основание чл.

433, ал.1 ГПК №14/ 31. 01. 2023 г. от ЧСИ В.С. с рег. №*** на НК по изп. д.

№*** по описа на същия ЧСИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, а.3 вр. ал. 8 и чл. 37 ЗПП и чл. 27, ал.2 НЗПП И. Р. И. с ЕГН*** да заплати на „***“ЕООД с ЕИК*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 437, ал.4, изр.2 ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4