Решение № 141 от 05.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. ХАСКОВО, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 260134/13.01.2022г. на адв.Т.Т., пълномощник на М.В.К. от гр.***, против Решение №260483/30.12.2021г., постановено по гр.д. №2203/2018г. по описа на РС-Хасково, с което е прието за установено, че М. В. К. дължи на "Креди йес"ООД- гр.*** сумата от 7 923, 59 лева, представляваща неизплатена главница по запис на заповед, издаден от М.Г.Ч., в гр.***, на 31.10.2017г., предявен на 01.11.2017г., с поръчител М. В. К., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК13.04.2018г. до окончателното изплащане, за която сума са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №409/17.04.2018г. и Изпълнителен лист от 19.04.2018г. по ч.гр.дело №928/2018г. по описа на РС-Хасково– солидарно против ответницата и против издателя на записа на заповед. С решението са присъдени деловодни разноски в полза на "Креди Йес"ООД в размер на 1 646, 94 лв..

Жалбоподателката счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като излага подробни аргументи за това. Твърди, че в случая е налице каузална сделка, обезпечена със запис на заповед, която не представлява самостоятелен документ и не може да се ползва от менителничния ефект, включително по отношение на авалиста, доколкото 1 преди да се прецени основателността на иска, е необходимо да се изследва законосъобразността на каузалната сделка, което първоинстанционната инстанция не е сторила. Намира, че районният съд е следвало да се съобрази с влязло в сила Решение №141/22.04.2019г. по гр.д. №277/2018г. на Окръжен съд-Хасково, по което ответницата е страна и с което за нищожен като неравноправна клауза, съгласно чл.146 ал.1 вр. ал.2 ЗЗП, е обявен чл.6 ал.1 от процесния договор за паричен заем. В този смисъл прави извод за нищожност на каузалното правоотношение, поради наличието на неравноправни клаузи.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или частично- над частта от 4000 лева, съобразено с наличните неравноправни клаузи в процесния договор. Претендира сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

С писмения отговор на въззиваемото дружество, по реда на чл.263 от ГПК, се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че наведените от жалбоподателката оплаквания са в противоречие и неотносими към направените в хода на първоинстанцинното производство възражения от ответната страна. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, изхожда от легитимирано лице– ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата. За нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № /2013г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, свързани с приложението на императивни правни норми, съдът намира, че решението на районния съд е неправилно, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от търговско дружество „Креди йес“ООД- гр.***с иск за установяване съществуването на вземане с правно основание по чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, за признаване за установено, че ответницата М. В. К. от гр.*** дължи на ищцовото дружество сумата от 7923,59 лева, представляваща главница по запис на заповед от 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 13.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и за направените разноски в размер на 316, 94 лева за ДТ и 730 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното и първоинстанционното производство.

При постановяване на решението си районният съд приел, че процесният запис на заповед е 2 редовен от външна страна и съставлява източник на задължение за поръчителя по него.

Съдът счел, че не била налице нито една от допустимите хипотези за противопоставяне на лични възражения от авалиста, основани на каузалното правоотношение между приносителя и хонората. Задължението на авалиста било действително и валидно го задължавало. С менителничното поръчителство било гарантирано задължение по запис на заповед, служещ за обезпечаване на каузалното правоотношение между издателя и поемателя по менителничния афект. Най-сетне, първоинстанционният съд е направил извод, че след като авалистът не е страна по каузалното правоотношение, то той остава задължен за сумата по записа на заповед и няма право да противопоставя на поемателя възраженията на издателя.

Районният съд не обсъдил в мотивите на решението си дали при сключването на договора за заем са спазени предвидените в ЗПК изисквания за този тип договори и дали същият представлява източник на задължение за плащане. С тези аргументи, съдът приел за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата по издадената заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира за установено, че ищецът в първоинсатанционното производство основава вземането си на издаден запис на заповед от 31.10.2017г., с който ответницата М. В. К., като поръчител, се задължила безусловно и неотменяемо да плати на предявяване на ищцовото дружество сумата в размер на 9192 лева. Ценната книга е предявена за плащане на издателя М.Г.Ч. на 01.11.2017г.. Записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа предвидените в чл.535 ТЗ реквизити. Същият е издаден от заемателя като обезпечение по Договор за паричен заем №*** към искане № *** от 31.10.2017г. за сумата от 4000 лева, към който е подписан и погасителен план, индивидуализиращ начина на плащане на задължението- размер и брой на погасителните вноски. Под текста на процесния запис на заповед, като поръчител по него, е посочена с индивидуализиращи данни въззивницата, с ръкописно положени от същата три имена и подпис. От поръчителя е подписана и декларация, че е била запозната, разбира и безусловно приема общите условия към договора, на всяка страница от които фигурират подписите на въззивницата. По процесния договор не са извършени плащания от страна на заемателя. На 13.04.2018г. заемодателят подава заявление по реда на чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №928/2018г. по описа на РС- Хасково, по което е издадена Заповед за изпълнение №409/17.04.2018г. и Изпълнителен лист- солидарно срещу издателя на записа на заповед и поръчителя, за сумата от 7 923,59 лева- главница по записа на заповед от 31.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.04.2018г. до окончателно изплащане, както и за сумата от 158,47 лв.- държавна такса и 730 лв.адвокатско възнаграждение, представляващи сторените разноски по заповедното производство. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20189290401518 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 на КЧСИ, с район на действие ОС- Хасково, по което на въззивницата, в качеството й на поръчител по процесния договор за кредит, е изпратена ПДИ изх.№32201/08.08.2018г., лично получена от нея на 14.08.2018г.. В законоустановения срок длъжникът М. В. К. депозира възражение по чл.414 ГПК против издадената заповед за изпълнение, което обуславя и интереса на 3 ищцовото дружество от предявяване на иска по чл.422 от ГПК.

В случая страните не спорят относно наличието на каузално правоотношение, произтичащо от сключен между „Креди йес“ООД и М.Г.Ч. договор за паричен заем №***., изпълнението на задълженията по който е обезпечено, съгласно чл.6 от същия, с процесния запис на заповед, издаден в деня на сключване на договора.

В случаите, когато записът на заповед има гаранционно-обезпечителна функция вземането по него трябва да кореспондира с изискуемото към падежа на записа на заповед вземане по каузалното правоотоношение. Това заключение следва от задължителната съдебна практика, обективирана в решение №252/21.03.2018г., постановено по т.д. №951/2017г. на ВКС, II т.о., решение №61/21.10.2015г., постановено по т.д. №894/2014г. на ВКС, I т.о., решение №249/02.02.2015г., постановено по т.д. №4224/2013г. на ВКС, I т.о., решение №171/11.11.2014г., постановено по т.д. №2913/2013г. на ВКС, I т.о., решение №108/22.07.2014г., постановено по т.д. №2418/2013г. на ВКС, I т.о. и подържана с решение№59/29.05.2019г., постановено по т.д. №1680/2018г. на ВКС, II т.о., решение№16/14.04.2020г., постановено по т.д. №352/2019г. на ВКС, I т.о., решение№60081/18.06.2021г., постановено по т.д. №1037/2020г. на ВКС, II т.о., съгласно която вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно-обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, съгласно чл.418 ал.3 ГПК, за същото следва да е с настъпила изискуемост. Ако записът на заповед има обезпечителна функция, то изискуеми са само тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на предявяване на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на предявяване на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание ценната книга следва да е изпълнимо към дата на предявяването й и съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това на основание менителничния ефект да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.

В конкретния казус падежът на вземането по записа на заповед е определен на предявяване, което е извършено на 01.11.2017г., видно от отбелязването върху ценната книга, към която дата, съгласно представения по делото погасителен план, не е била изискуема нито една вноска по договора за заем– падежът на първата погасителна вноска е бил на 30.11.2017г..

Поради това претенцията на ищцовото дружество по чл.422 ГПК за установяване на вземането му спрямо ответницата, произтичащо от процесния запис на заповед, е неоснователно. В този смисъл решението на първоинстанционния съд следва да бъде 4 отменено като неправилно.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че като ценна книга, материализираща права, записът на заповед е и доказателство за вземането, като основанието на поетото от издателя задължение за плащане е извън съдържанието на документа. Доколкото обаче с исковата молба са въведени твърдения от ищеца за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане, респ. обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед / т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г.