Решение № 325 от 05.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Русе, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500596 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

П. Ц. Н., ЕГН **********, от гр.****, обжалва изцяло решение №79/20.05.2026г., постановено по гр.д.№1149/2025г. по описа на Районен съдБяла, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.439 ГПК. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението досежно изводите на съда, че не е изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД, като се е ограничил единствено до приложението на давността по чл.112 ЗЗД и по този начин не се е произнесъл по всички наведени от ищеца основания на иска. Сочи и че съдът неправилно е отказал да се произнесе и с решение при признание на иска, с оглед становището на ответника, че процесното вземане е погасено по давност и признанието на иска. Иска въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Алтернативно, иска да бъде обезсилено решението и делото – върнато на Районен съд-Бяла на друг състав.

Насрещната страна „С.Г.Груп“ЕАД не е подала отговор на въззивната 1 жалба. В писмено становище, подадено чрез пълномощник адвокат М.У., заявява, че оспорва жалбата и иска решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на гр.д.№1149/2025г. по описа на РРС са предявени искове от П. Ц. Н. против „С.Г.Груп“ЕАД с правно основание чл.439 ГПК, да се признае за установено, че не дължи сумата по изпълнителен лист от 20.07.2011г., по разпореждане №474/20.07.2011г. по ч.гр.д.№563/2011г. по описа на РС-Бяла, съответно по образуваното изп.дело №2025***0411850 по описа на ЧСИ И.Х..

Твърди, че вземането произтича от договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007г. сключен с „ОББ“ АД, като банката прехвърлила вземането си на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, което от своя страна го прехвърлило с цесия на ответника на 07.03.2019г. Твърди, че вземането е погасено поради изтичане на абсолютна погасителна давност по чл.110 и тази по чл.112 ЗЗД, като абсолютната давност е изтекла на 20.07.2021г., а петгодишната давност е изтекла до 21.12.2012г. С оглед изискванията на съда за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба е посочено, че сумите се претендират на основание изтекла абсолютна погасителна давност, като твърди, че делото е образувано при перемпция. Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба чрез пълномощник адвокат М. Й., САК, с който е заявил, че искът е допустим и основателен, като иска да бъде постановено решение при признание на иска съгласно чл.237 ГПК. Посочено е, че по силата на договор за цесия от

07.03.2019 г., сключен с „Фронтекс

Интернешънъл" EAД, EИК: 200644029 като цедент, „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК:

205942517 /правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД/ като цесионер е придобило вземане от цедента спрямо длъжника П. Ц. Н. в размер на 3779.86 лева което вземане произтича от договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007г., сключен между „Обединена Българска банка“ АД и ищеца П. Ц. Н..

Длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземането с уведомление за цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД, който факт също не е спорен по делото. За вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №563/2011г. на РС Бяла, е било образувано изп.дело №2011***0402612 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № ***, от взискателя „Обединена Българска банка“ АД. По това дело след датата 2 на цесията с „Фронтекс Интернешънъл" EAД - 07.03.2019 г, от „С.Г.Груп“ ЕАД е била подадена молба за конституирането му като взискател. Спрямо длъжника обаче не са били предприети никакви действия за удовлетворяване вземането на новия кредитор, поради което изпълнителното производство е било прекратено, поради настъпила перемпция. По силата на същия изпълнителен титул през 2025 година е било образувано новото изпълнително дело с №2025***0411850 по описа на ЧСИ И.Х., рег. № ***. Доколкото обаче от молбата за конституиране на „С.Г.Груп“ ЕАД като взискател по изп.дело 2011***0402612 по описа на ЧСИ И.Х. до образуването на новото изп.дело № 2025***0411850 е минал период от повече от 5 години, без спрямо длъжника да са предприемани действия за удовлетворяване вземането на новия кредитор, то действително е погасено по давност правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за процесните вземания. С оглед гореизложеното, ответника счита предявения иск за основателен, като в този смисъл прави изрично признание по смисъла на чл. 237 ГПК. С молба вх.

№1026/04.02.2026г., с оглед признанието на иска от ответника, ищецът е поискал съдът да постанови решение при признание на иска съгласно чл.237 ГПК.

В съдебното заседание, проведено на 20.04.2026г. съдът е докладвал делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК, като е посочил, че основание за недължимост на вземането, респ. на иска е погасяването му поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Независимо от признанието на иска от страна на ответника, съдът е възложил в негова доказателствена тежест да установи изискуемостта на своето отречено от ищеца право, както и че за периода от настъпване изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването на вземането по давност, са били налице основания за спиране теченето на давността. С определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, като в мотивите си е посочил, че признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

С признанието на иска ответникът възприема правната позиция на ищеца, като решението по чл.237 от ГПК отразява съвпадащите правни твърдения на страните, като възпроизвежда основанието и петитума на иска така, както е предявен от ищеца с очертаните там юридически факти, съдържание и 3 субекти на спорното материално право. Ето защо, за да постанови решение, основано на признанието, съдът трябва да установи наличието на обективен идентитет между предмета на признанието и предмета на предявения иск, включително и вида на търсената защита. В настоящия случай такъв идентитет не е налице. Признанието на ответника е за погасяване на вземането по давност поради непредприемане на действия за принудително изпълнение, прекъсващи петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, а не за погасяване на вземането по давност по чл.112 от ЗЗД поради изтичане на десетгодишна давност независимо от прекъсването й, какъвто е предявеният в случая иск, предмет на разглеждане по делото.

С обжалваното решение районният съд е приел, че е неоснователно твърдението на ищеца, че е изтекла абсолютната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист, поради което искът е отхвърлен. В мотивите му е посочено, че погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. По общо правило /чл.110 от ЗЗД / погасителната давност е петгодишна, като само за някои изрично изброени в закона вземания /чл.111 от ЗЗД/ давността е три години.

Законът урежда случаите, при които давността спира /чл.115 от ЗЗД/ или се прекъсва /чл.116 от ЗЗД/, като съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. По правилото на чл.112 от ЗЗД (изм. ДВ, бр.16 от 1977 г., отм., бр.12 от 1993 г., нов, бр.102 от 2020 г., в сила от 02.06.2021 г.) независимо от прекъсването, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая ищецът се позовава на настъпила абсолютната погасителна давност на вземанията, обективирани в изпълнителния лист, съгласно чл.112 от ЗЗД. Тази разпоредба обаче е неприложима по отношение на заварените правоотношения. С Решение № 4/20.04.2021 г. по конст.дело № 1/2021 г. на на Конституционния съд на РБългария, обн. ДВ, бр.35 от 2021 г., е обявен за противоконституционен §2 от ПЗР на ЗДЗЗД, съгласно който за заварените случаи давността по чл.112 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и при висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането. С оглед действието на 4 решенията на КС ех nunc (за напред), предвидената в закона абсолютна давност, която е новост в законодателството на РБългария, следва да се прилага занапред от влизане в сила на закона /02.06.2021г./, като не й се придава обратно действие за заварените случаи, тоест абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021г. по отношение на заварените парични вземания срещу физически лица, в който смисъл са и Определение № 528/07.03.2024 г. по т.дело № 733/2023 г. на II ТО на ВКС и Определение № 1308/10.05.2026 г. по т.дело № 664/2026 г. на I ТО на ВКС. При това положение искът на ищеца се явява неоснователен, тъй като с оглед началния момент на течението, по отношение на процесното парично вземане, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007г., не е изтекла десетгодишната абсолютна погасителна давност. За изчерпателност на изложението следва да бъде отбелязано, че доколкото по правилото на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и съдът е обвързан от направеното от ищеца искане, в случая съдът не може да изследва дали процесните вземания са погасени по давност поради непредприемане на действия за принудително изпълнение, прекъсващи петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и направеното от ответника признание. Съобразно твърденията и отправеното до съда искане, заявени с исковата молба и с уточненията на същата във връзка с дадени на ищеца указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК касателно редовността на исковата молба, в това число и петума на същата /отправеното към съда искане/, в случая претенцията на ищеца е съдът да признае за установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтичане на абсолютна погасителна давност, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи произнасяне по претенцията, така както е заявена. Недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита.

Правомощията на съда са ограничени, лимитирани до произнасяне на решение по един правен спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Съдът не може да даде защита на основание, различно от заявеното, тоест да се произнесе по фактически състав на норма, който не е въведен от ищеца в основанието на иска, тъй като в този случай решението му би било процесуално недопустимо. Цитирана е съдебна 5 практика. Именно поради това и тъй като признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като с признанието на иска ответникът възприема правната позиция на ищеца, а доколкото признанието на ответника не е за погасяване на вземането по давност по чл.112 от ЗЗД поради изтичане на десетгодишна давност независимо от прекъсването й, какъвто е предявеният в случая иск, предмет на разглеждане по делото, с нарочно определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 от ГПК - за да постанови решение, основано на признанието, съдът следва да установи наличието на обективен идентитет между предмета на признанието и предмета на предявения иск, включително и вида на търсената защита, а случая такъв идентитет не е налице. Предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен.