Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 12.11.2021, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 367/2021
Вид
Решение № 158
Подписан
12.11.2021
Състав
Валентина Генжова, Кремена Големанова, Галина Косева

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.83 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Габрово, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Генжова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20214200500367 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците СВ. ИВ. Б. и Т. Д. Б. срещу Решение №260009/04.06.2021г. по гр.д.№257/2019г. на РС Д..

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, немотивирани и незаконосъобразно. Твърди се, че предявеният иск е недопустим, а исковата молба била нередовна, поради което и постановеното по него решение е такова.

Първоинстанционният съд бил кредитирал само изгодните за ищците обстоятелства поделото, за които нямало никакви доказателства, но не бил извършил конкретна преценка на доказателствата. Твърди се и че съдът неправилно бил разпределил доказателствената тежест.

Неправилно било посочено, че не е доказано, че М.Б. е придобила правото на собственост върху процесния имот. Същата се легитимирала с документ за собственост, чиято доказателствена стойност не е оборена. От представения разписен лист било видно, че имота е записан на името на бащата на Б.- М. П., а собствеността на М.Б. произтичала от наследяване и упражняване на владение върху имота. за да отпадне легитимиращото действие на нотариалния акт следвало да се докаже, че титулярът не е бил собственик.

Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост носи тежестта да докаже, несъществуването на признатото от нотариуса право, т.е на ищците.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка била грешна, непълна и фрагментирана. Налице били съществени разминавания в твърденията на ищците и установеното по делото. Липсвала аргументация относно това дали ищците са упражнявали постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт върху имота в продължение на 10 години, като не било отчетено, че същите не били декларирали имота в данъчното и не заплащали данъци. Първоинстанционният съд не бил отчел разминаванията между твърденията на ищците и установеното по делото относно манифестирането на субективната страна на владението от стана на ищците.

Молят съда да "отмени" (обезсили) обжалваното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото, а в случай, че съдът счете, че обжалваното решение е 1 допустимо да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ответниците по делото в депозираните отговори на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да им присъди направените разноски във въззивното производство. От събраните по делото доказателства било видно, че те са собственици на процесния имот, а праводателката на жалоподателите се била снабдила с констативен нотариален акт по давност за същия имот без да има основание за това.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №260009/04.06.2021г. по гр.д.№257/2019г. на РС Д. е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ищците по делото са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.З., общ. Д., а именно УПИ VІІ-133, в кв., по плана на с.З., с площ от 1000кв.м., при граници и съседи : улица, ПИ 137, УПИ ХVІ0158 и терен за озеленяване, заедно с построените в него стопанска сграда с площ от 35св.м. и навес от 32кв.м., отменен е Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №21, т.І, рег.№234, дело №21/2019г. на нотариус А.А., с която М.М. Б. от с.З. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.З., общ. Д., а именно УПИ VІІ-133, в кв., по плана на с.З., с площ от 1000кв.м., при граници и съседи : улица, ПИ 137, УПИ ХVІ0158 и терен за озеленяване, заедно с построените в него стопанска сграда с площ от 35св.м. и навес от 32кв.м. и жалбоподателите са осъден ида заплатят на ищците сумата от 903,23лв.- разноски по делото.

Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си съдът е приел следното :

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №79, т.І, дело №150/07.06.1996г. Ю. П.а и Р.П., по време на брака си, закупили от И. П. С. недвижим имот, находящ се в с. З., а именно: парцел VІ-134, кв.15 по плана на с.З., целия от 1045 кв.м., но не и процесния недвижим имот, находящ се в с. З., а УПИ VІІ-133, в кв., по плана на с.З., с площ от 1000кв.м., при граници и съседи : улица, ПИ 137, УПИ ХVІ-158 и терен за озеленяване, заедно с построените в него стопанска сграда с площ от 35кв.м. и навес от 32кв.м.

От заключението на вещото лице, изготвило техническата експертиза било установено, че процесният УПИ VІІ-133 никога не е бил част от закупения от ищците парцел VІ-134 и това са различни имоти.

По делото не било установено към 07.06.1996г. кой е бил собственик на процесния имот УПИ VІІ-133.

По силата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давностно владение се придобива с непрекъснато владение, продължило 10 години. Съгласно чл.83 от ЗС, който е владял в различни времена се счита, че е владял и в промеждутъка. В случая от доказателствата по делото било установено, че след 07.06.1996г., когато за закупили парцел VІ-134, ищците са започнали да владеят и процесния имот - УПИ VІІ-133, като садили в него зеленчуци, отглеждали са овошки, изградили са сеновал, нов дувар и са поставили врата на имота откъм улицата. Владението им не е било смущавано от никого, включително и от първоначалната ответница М.Б., за която било установено, че е знаела, че ищците владеят процесното място, но не възразила, нито оспорвала това владение. Ищците не са губили владението на имота и след закупуването му от ответника.

От показанията на свидетелите, които са били и свидетели по нотариално дело 21/2019г. по описа на нотариус А.А., при издаването на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, с който М.Б. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на процесния имот УПИ VІІ-133, по никакъв начин не се установявало, че Б. е била собственик и е владяла имота последните десет години. И двамата свидетели твърдели, че не са били в процесния имот през последните десет години и не знаят кой го е владял.

2

Освен това били налице и противоречия в показанията им дадени пред нотариуса и пред съда.

Поради горното първоинстанционният съд приел, че от 07.06.1996г. ищците са осъществявали непрекъснато владение върху процесния имот явно и необезпокоявано, само за себе си в продължение на над 10 години - до завеждане на исковата молба, поради което са го придобили въз основа на давностно владение. Доколкото ищците били придобили имота на това основание преди 2019г., като по делото не било доказано Б. да е владяла същия имот десет години преди издаването на нотариаления акт по обстоятелствена проверка не можело да се приеме, че тя е придобила процесния имот по силата на давностно владение и наследство. Следователно към 07.03.2019г. когато ответникът С.Б. закупил от Б. процесния недвижим имот, последната не е била негов собственик. На действителния собственик - ищците били непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик.

Тъй като главният иск е основателен и доказан, това обусловило и основателността и на акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №21, т.І, рег.№234, дело №21/2019г. на нотариус А.А..

Въззивният съд намира следното :

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че исковата молба е нередовна, а предявения иск недопустим, поради коте о и постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо. Исковата молба е редовна, а предявения иск е допустим.

Неоснователно е и възражението относно разпределението на доказателствената тежест.

Действително при указване в проекто-доклада на обстоятелствата които всяка отстраните следва да докаже районният съд не е бил прецизен, но доказателствената тежест все пак е разпределена правилно. Освен това в с.з. от 28.11.2019г., в което по възражение на ответниците-жалбоподатели е изменено разпределението на доказателствената тежест, представителите на ответниците не са направили други възражения по доклада и са се съгласили със същия в коригирания му вид.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че обжалваното решение е немотивирано. Напротив районният съд е изложил пространни мотиви.

Всички твърдени от жалбоподателите допуснати от съда процесуални нарушения касаят преценката на районния съд на събраните по делото доказателства, т.е. същите не са процесуални нарушения, още по-малко съществени такива.

Не е спорно по делото, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №79, т.І, дело №150/07.06.1996г. Ю. П.а и Р.П., по време на брака си, закупили от И. П. С. недвижим имот, находящ се в с. З., а именно: парцел VІ-134, кв.15 по плана на с.З., целия от 1045 кв.м., но не и процесния недвижим имот, находящ се в с. З., а УПИ VІІ-133, в кв., по плана на с.З., с площ от 1000кв.м., при граници и съседи : улица, ПИ 137, УПИ ХVІ-158 и терен за озеленяване, заедно с построените в него стопанска сграда с площ от 35кв.м. и навес от 32кв.м.

Видно от заключението на изготвената техническа експертиза процесният УПИ VІІ-133 никога не е бил част от закупения от ищците парцел VІ-134, като това са два различни имота. достъп на вещото лице до имота осигурила ищцата, която му го отключила. В северния край на имота бил изграден нов дувар, докато дуварите в долната част на имота и по границите със съседните имоти били видимо стари.

Не е спорно и че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №21, т.І, рег.№234, дело №21/2019г. на нотариус А.А. М.М. Б. от с.З. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.З., общ. Д., а именно УПИ VІІ-133, в кв., по плана на с.З., с площ от 1000кв.м., при граници и съседи : улица, ПИ 137, УПИ ХVІ0158 и терен за озеленяване, заедно с построените в него стопанска сграда с площ от 35св.м. и навес от 32кв.м., като в последствие Б. продала имота на ответника Б..

Свидетелят И. С. - праводател на ищците за имота им закупен с нотариален акт, заявява, че и продадения имот и процесния имот са на неговата баба. Имота бил разделен на две и семейството му винаги било ползвало и двете части.

В показанията си св.П.К., живуща в с.З., установява, че познава ищцата и семейството й от 1996г., дошли и купили къща в селото. Тогава Ю. купили къщата и "мястото към нея", което се намирало през улицата, под къщата. Родителите на ищцата дълго време гледали 3 животни и направили в процесното място сеновал. Те обработвали и ползвали мястото от момента на идването си в селото. След като родителите на ищцата починали ищците насели дръвчета в мястото. От майката на ищцата свидетелката знаел, че са купили и мястото.

Ищците правили ограда в мястото, преди имало дувар, но той се сълрил и те направили нова ограда, те сложили и металната врата на мястото. Св.К. заявява, че познава ответницата М.Б., която живяла дълго време в с.З. и гледала брат си, като от три -четири години не била в селото.

Св.Е. С.а, живееща в с.З. от 1994-1995г., установява,че по това време ищците купили къща в селото. Свидетелката заявява, че знае, че долното място(процесното) "върви" с къщата. С.а живеела наблизо, но не били в пряко съседство. От както ищците купили къщата родителите на ищцата - Г. и Б., обработвали и процесното място, като го сеели и посели овошки. Свидетелката твърди, че познава ответницата Б., която виждала, че ищците и родителите на Ю. сеят и поддържат мястото, че направили навес, в който слагали сено, но не била предявявала претенции, като дори Б. била приятелка с майката на ищцата, тъй като били съседи - къщата на Б. била съседна на къщата на ищците. Ищците преди няколко години направили ограда на процесното място от към пътя и поставили врата. Оградата била от камък и тел опъната върху камъка. В имота имало вътрешна ограда, която го разделяла на две, като в едната част имало насети дръвчета. В долната част на имота имало плевня, но тя била разрушена. Свидетелката описва случка, при която ответникът Б. оглеждал процесното място и попитал свидетелката и ищцата, които били на улицата, чие е мястото и дали се продава. Тогава Ищцата му заявила, че мястото е нейно и не го продава.