Решение № 4540 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4540 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110211680 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от ***, ЕИК ***, против наказателно постановление № 834700-F823837 от 26.06.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност.

Твърдят се допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на нарушение. Сочи се и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на издаденото НП. Счита, че липсвало нарушение и не се е стигнало до вреди за фиска, понеже се касаело за банкова 1 транзакция. Претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.

Заявява, че нарушението било доказано по категоричен начин и нямало допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поискан от другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РССофия.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2025 г. в 00:20 часа била извършена проверка в търговски обект – клуб „***“, находящ се в гр. София, *** стопанисван от ***. Свидетелят Р.

М. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП – гр. София и негов колега посетили горепосочения обект, като установили, че в него се използвали 3 броя ПОС терминални устройства към банка „***“. Бил изведен подробен отчет от ПОС терминал № ***, от който било видно, че в 23:25 часа на 16.05.2025 г. било извършено плащане с банкова карта на сума в размер на 40 лева. След това бил изведен КЛЕН за 16.05.2025 г. от фискално устройство № ***, разположено в обекта, от който КЛЕН било видно, че за платената с карта сума в размер на 40 лева не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта. На същата дата бил съставен протокол за извършената проверка № *** от 17.05.2025 г.

Впоследствие свидетелят М. съставил срещу дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № F823837 от 23.05.2025 г., който бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на съставянето му, след което същият бил предявен на управителя на дружествотонарушител, а той го подписал без възражения. В съставения АУАН нарушението било квалифицирано по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за категорично 2 доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 834700-F823837 от 26.06.2025 г., с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС. В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП № 778213-F772736/09.07.2024 г., влязло в сила на 31.07.2024 г.), поради което и наложеното наказание било определено по чл.185, ал.4 от ЗДДС.

Така изложената фактическа обстановка категорично се установява от разпита на свидетеля Р. М., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят М. подробно разказва за извършената проверка, как бил изведен подробен отчет от ПОС терминала, от който било видно, че имало извършено плащане с банкова карта, за което, видно от разпечатания КЛЕН, нямало издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля, тъй като те са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с приложения по делото писмен доказателствен материал – разпечатката от фискалното устройство, от която е видно, че не е отразено плащането с банкова карта в размер на 40 лева; разпечатката с изведен подробен отчет от ПОС терминала, от която е видно, че има плащане с банкова карта на сума в размер на 40 лева, както и от съставения протокол за извършена проверка. В тази връзка категорично се доказва, че на процесната дата не е бил издаден касов бон за заплатената с банкова карта сума в размер на 40 лева.

В съдебна зала за разпит беше доведен салонният управител на търговския обект – клуб „***“, а именно свидетелят Ц. С.. Същият потвърди за извършената проверка от служители на НАП и констатираното несъответствие, но изложи като защитна версия лансираното и в жалбата, че всъщност сумата за консумация от клиенти била 36 лева, като те искали да оставят бакшиш в размер на 4 лева, поради което барманът приел плащане с карта в общ размер на 40 лева, но 4 лева от тази сума бил бакшишът. За сума от 36 лева има приложен фискален бон по делото. Съдът обаче не дава вяра на тези твърдения на свидетеля С. и приема, че това е само защитна версия, с която единствено се цели дружеството, което е негов работодател, да избегне 3 административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. На първо място и както беше посочено, свидетелят С. е салонен управител на търговския обект – клуб „***“, поради което се явява пряко заинтересован работодателят му да не бъде наказан за извършеното нарушение, а и в крайна сметка той се явява пряко отговорен за допускането на това нарушение, понеже следва да контролира действията на служителите в обекта. Освен това същият излага идентична версия с тази, описана в жалбата относно бакшиш от 4 лева и реално беше доведен в съда, за да потвърди тази лансирана версия. В тази връзка няма никаква пречка преди разпита му свидетелят да е бил подробно инструктиран, какво трябва да говори пред съда, за да съответства на описаното в жалбата, а и той не беше доведен по неясни причини в първото открито съдебно заседание по делото, като се яви във второто такова и през това време също е имало възможност допълнително да се стиковат версиите и съобразно казаното от актосъставителя. Съдът не дава вяра на този свидетел и поради факта, че в съставения АУАН не е било вписано подобно възражение, даже никакви възражения не са били вписани, а това е нелогично, ако действително се касае за някакъв оставен бакшиш, заради който има разминаване в сумата. В тази връзка и след като такова възражение не е било направено в акта, то съдът счита, че същото за пръв път е лансирано в жалбата до съда, но представлява единствено защитна версия на дружеството. Освен това и ако тази версия се приеме за достоверна, това означава да се създаде порочна практика, всяко едно подобно нарушение да се оправдава с издаден касов бон за по-ниска сума с твърдения, че разликата до твърдяната неотразена сума в касовия апарат представлява оставен от клиента бакшиш. В случая е трябвало да бъде заплатена с банковата карта реално дължимата сума за сметката, а ако клиентът е искал да остави бакшиш, то е следвало да му се укаже да го даде в брой на бармана или сервитьора, а не да го заплаща с банковата карта.

Предвид всичко изложено до тук, съдът приема за категорично установена описаната по-горе фактология.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия. Спазени са сроковете по чл.34 от 4

ЗАНН, а съставените АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени всички факти, имащи значение за неизпълнението на задълженията на субекта. Посочени са дата и място на нарушението, стойността на извършеното плащане и съответно неиздаването на касов бон за него. Поради изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено да са ограничили правата на дружеството-жалбоподател и възможността му да се защити.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/06 на Министерство на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В настоящия случай се касае за плащане с банкова карта чрез ПОС терминал от клиента, тоест не е налице никое от посочените изключения и е трябвало да бъде издадена фискална касова бележка.

Свидетелят М. беше категоричен, че в проверения обект е имало регистрирано към НАП фискално устройство с индивидуален номер и фискална памет, което е било в изправност. Точният модел и номер на устройството са посочени както в съставения АУАН, така и в издаденото НП.

Задължението за издаване на касовата бележка е трябвало да бъде изпълнено при получаване на плащането от клиента, а в настоящия случай, след като клиентът е заплатил с банкова карта сумата от 40 лева, фискален бон не е бил 5 издаден. Законът е категоричен в кой момент е трябвало да бъде изпълнено това задължение и организацията на работата в обекта не може да дерогира тези изисквания.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и евентуалното наличие на вина. Без значение са също причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна. В случая е достатъчно единствено да е осъществен съставът на нарушената разпоредба от обективна страна, което е налице.

Член 185, ал.1 от ЗДДС гласи, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лева. В НП е посочено, че *** е реализирало към датата на извършване на настоящото нарушение повече от едно нарушения на нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Това заключение е направено въз основа на приложеното по делото НП № 778213F772736/09.07.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1300 лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, което е влязло в сила на 31.07.2024 г.

Предвид на това *** обективно е извършило нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС в срок по-малко от една година от влизането в сила на НП на НАП за същото такова нарушение, за което са съществували основания за ангажиране на отговорността му по чл.185, ал.4 от ЗДДС. Макар това да е извършено едва с обжалваното НП, без в АУАН да са посочени каквито и да е обстоятелства, вменяващи в отговорност на дружеството извършването на нарушение в условията на повторност, настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с константната практика на АССГ, че това не е съществено процесуално нарушение. Според съдебните състави от АССГ повторността не е елемент от състава на правонарушението. Те приемат, че дали едно деяние е повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. С разпоредбата на чл.42 от ЗАНН не се поставя изискване в АУАН да бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да 6 бъде приложена, както и видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено елементите от обективна страна - дата и място на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна страна - субект и вина при деяния, извършени от физически лица. Сочат се също и законните разпоредби, които са нарушени.