Решение № 354 от 21.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Враца, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200811 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ПГ 2002”ЕООД-Враца против НП№ 26-0001375/25.07.2025 г. на Началника на ОО ”АА”-Враца, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл.7а, ал.2 ЗАПр. и на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр. е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

В жалбата поддържана и в с.з. чрез упълномощения процесуален представител, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна по жалбата, редовно призована, не е ангажирала становище по жалбата и представител в с.з.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Настоящето дружество-жалбоподател притежава лиценз №8280 за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

1

На 07.07.2025 г. в гр. Враца, била извършена комплексна проверка за дейността на дружеството за периода-07.07.24 г. до 07.07.25 г. на основание чл.91а ЗАПр. В хода на проверката инспектори при ОО „АА”- Враца- Т.Г. и св.К.К. установили, че на 16.05.25 г. в качеството си на превозвач, дружеството е назначило на работа като водач лицето К.Т.В., който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол за проверка с рег.№30-19-13333/08.07.25 г. Едновременно с това е съставен срещу дружествотожалбоподател и АУАН №335909/07.07.25 г., в който е посочено, че дружеството жалбоподател в качеството си на превозвач „... на 16.05.25 г. е назначил на работа К.Т.В.… на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози“ като това, лице както към въпросната дата-16.05.25 г. така и „към днешна дата не притежава валидно удостоверение за психологическа годност…“, с което е нарушен чл.7а, ал.2 ЗАПр.

Пли липса на подадени възражения против акта е последвало издаването на процесното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на квалифицираното деяние по чл.7а, ал.2 и на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява еднопосочно и безпротиворечиво от разпитания по делото свидетел-актосъставител К.К., както и от останалите кореспондиращи им писмени доказателстваконстативен протокол за проверка, справки с приложения, СМР за извършен превоз и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт и в законово предвидения преклузивен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, тъй като в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

Цитираната в АУАН и НП нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 ЗАПр., предвижда задължение за лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и 2 чл.12б от закона и чл.152, ал.2 ЗДвП.

Същевременно посочената в НП санкционна разпоредба на чл.96г, ал.1 от ЗАПр., предвижда отговорност за лицата, назначаващи на работа или допускащи водачи, неотговарящи на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управляват превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Т.е. въпросната административно-наказателна разпоредба въвежда две възможни форми на изпълнителни деяния, осъществяващи състави на две отделни, самостоятелни административни нарушенияназначаване на работа на лице, в качеството му на водач на МПС за осъществяване на превози, неотговарящи на изискванията за психологическа годност или допускане на осъществяване на превоз от назначено лице- водач, неотговарящо на въпросните изисквания за психологическа годност.

Очевидно е, че с това си съдържание, приложените нормативни разпоредби на закона принципно са бланкетни и препращащи към други конкретни подзаконови такива, очертаващи индивидуалните обективни признаци на конкретно вмененото административно нарушение, съответно и правото на защита на санкционираното лице. В случая обаче, тези конкретно нарушени подзаконови разпоредби не са индивидуализирани и посочени в процесните АУАН и НП.

На следващо място и извън липсата на точна и коректна цифрова квалификация на вмененото нарушение, в случая се наблюдава и съществено разминаване между текстовото описание на нарушението, посочено в процесните АУАН и НП, доколко в същите текстово е посочено, че вмененото нарушение се е изразило в назначаване на работа на лице, неотговарящо на изискванията за психологическа годност като водач на МПС, извършващо съответни превози /за което се следва отговорност на самостоятелно основание, съобразно чл.96г, ал.1, пр.1 ЗАПр./, но едновременно с това вмененото нарушение е обвързано с чл.7а, ал.2 ЗАПр., въвеждащ задължение само и единствено за извършване на превози от лица-водачи, отговарящи на законовите изисквания за психологическа годност.

На следващо място, в процесния случай липсва и надлежно, изчерпателно текстово описание на вмененото нарушение. Видно от обстоятелствените части на процесните АУАН и НП, само общо и схематично 3 е посочено, че назначеното на работа като водач на МПС лице „...не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност“ към момента на назначаване, съответно и към момента на съставяне на АУАН, без да е последващо конкретизирано дали се касае до изначална липса на издаване на удостоверение за психологическа годност или до наличие на издадено такова, но с последващо изтекъл срок на валидност, съответно кога е изтекъл този срок на валидност. Относимо към спецификите на конкретния казус, тези фактически обстоятелство са от съществено значение, тъй като с въведеното законодателно изменение в приложимата Наредба №36/15.05.06 за психологическа годност на водачите /в сила от 21.10.22 г./, а именно- според измененията в чл.8, ал.2, удостоверенията за психологическа годност вече са безсрочни. Въпросното изменение има действие занапред, но същевременно в пар.6 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение, е придадено обратно действие по отношение на удостоверенията за психологическа годност, които са били валидни към датата на влизане в сила на измененията-21.10.22 г.

Очевидно е, че след като изначално в процесните АУАН и НП няма никаква фактическа конкретика за това за какъв вид липса на валидно удостоверение за психологическа годност на водача става на въпрос, то и няма как да бъде преценена приложимата материална подзаконова уредба в аспекта на наличните законодотелни изменения, в това число и през последващата призма на чл.3, ал.1 ЗАНН за „по-благоприятен закон“, съответно за наличие или липса на нарушение.

С така проследеното си текстово и цифрово съдържание, АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на императивните изисквания на чл.42, ал.1,т.4 и т.5, съответно на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН за минимално необходимо съдържание, определящо рамките на защита на санкционираното лице. От друга страна тези нарушения възпрепятстват и пълноценния съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП откъм разглеждане на спора по същество.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН на дружеството-жалбоподател се дължи присъждане на направените в хода на 4 делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно представените договор за правна помощ и списък за разноски се явяват доказани в пълния им предявен размер от 750.00 лв. Относно размера на адвокатското възнаграждение от страна на АНО изначално е противопостовено възражение за прекомерност, което съдът в случая счита за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и приключването му в две с.з. При тези съображения, искането за разноски следва да се уважи до минималния размер от 600.00 лева, изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0001375/25.07.2025 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация”- гр.Враца, с което на „ПГ 2002” ЕООД гр.Враца, ЕИК:106571067 за нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАПр. и на основание чл.96г, ал.1 от ЗАПр. е наложено административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл.63,ал.3 ЗАНН ИА„Автомобилна администрация”-София да заплати на „ПГ 2002” ЕООД гр.Враца, ЕИК:106571067 сумата в размер на 600.00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането в останалата му част до пълния претендиран размер от 750. 00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5