Решение № 368 от 11.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Благоевград, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500434 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателите П. С. Б., В. В. Б., Т. Ц. М., Ж. С. М., С. С. М., В. Е. М., всички чрез адв. В. У., срещу Решение № 1036/18.12.2025г., постановено по гр.д. № 3444/2024г. по описа на Районен съд Благоевград.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил практиката на ВКС и неправилно е приложил материалния закон – ЗСПЗЗ и ЗКИР. Твърди се, че владението е започнало с нарушаване на собствеността на въззивника, което автоматично оборва давността. Застъпва се становище, че първоинстанционният съд неправилно прилага съдебната практика, като смесва момента на индивидуализация на имота по ПНИ, с възможността за придобиване по давност. Фактът, че ПНИ е влязъл в сила през 2012 г., не 1 означава автоматично, че: спорните площи са били ясно обособени; е било възможно придобиване по давност на реални части; процедурата по възстановяване е приключила без спор. Сочи се, че наличието на контактна зона е именно доказателство, че индивидуализацията не е окончателна, което изключва възможността за придобивна давност до окончателно уреждане на собствеността.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ответникът може да черпи права върху реална част от реституиран имот, въз основа на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ по силата на давностно владение. Сочи се, че така прието от районния съд е недопустимо, тъй като имотът на ищците е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници с влязло в сила решение от 1999г. на ПК Благоевград.

След реституцията не тече придобивна давност срещу реституиран собственик, ако владението е започнало преди възстановяването или е производно от ползване по §4 ПЗРЗСПЗЗ. Ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ не може да придобие по давност земя, възстановена на собственик в стари реални граници. Съдът неправилно е зачел давността, като в тази част решението е необосновано. Също така се сочи, че не са установени задължителните елементи на давността – няма доказано владение върху спорната реална част от 239 кв.м.; няма доказана граница на владението; няма ясно начало на владение върху чужд имот, а не върху собствен имот. Изтъква се, че самото наличие на ограда, разрешение за строеж и трасиране не доказват владение върху чужд имот, още по-малко добросъвестно. Сочи се, че в конкретния случай договорът за покупко-продажба от 2014г. не индивидуализира надлежно спорните площи. Спорните части попадат в контактна зона, което по дефиниция означава правна и фактическа неяснота относно границите и собствеността, като наличието на застъпване между планове изключва добросъвестност, тъй като владелецът е бил длъжен да знае, че владее спорна и неясно определена площ.

Сочи се също, че съдът не установява нито момента, нито формата на позоваването, нито дали същото е извършено след изтичане на законовия срок, което прави извода за придобиване по давност необоснован. Съдът механично приема, че владението е започнало през 2014 г., въз основа на трасиране, разрешение за строеж на ограда, ограждане на имота. Изтъква се, че ограждането не е равнозначно на установяване на владение, още по-малко върху реална част от чужд имот.

2

Твърди се във въззивната жалба, че по делото липсват безспорни доказателства кога точно е започнало владението върху конкретно спорните площи, дали същите изобщо са били предмет на владение, а не част от чуждо владение по грешка; дали ищците са били отстранени от фактическа власт.

Свидетелските показания на водените от ответника свидетели са общи, неконкретни и неточни, като съдът ги е кредитирал без критичен анализ, в нарушение на чл. 172 ГПК.

Сочи се, че първоинстанционният съд в своето решение не е изложил нито един мотив във връзка с контактната зона и не е разрешил спора за това.

Отделно от това в решението е налице непълнота и превратно тълкуване на доказателствата. Свидетелските показания не установяват ясно и непрекъснато владение върху процесните 239 кв.м. Свидетелите потвърждават, че имотът на ищците не е ограден, границите са били неясни, оградата на ответника е изградена след 2012 г. Това изключва давност, защото владението не е спокойно, не е несъмнено, не е индивидуализирано.

Твърди се, че ответникът е извършил незаконни действия, включително ограждане и ползване на част от имота, което представлява нарушение на собствеността.

Твърди се също, че обжалваното решение не отчита, че границите на имотите по старите реални граници и ПНИ не съвпадат, което е явна фактическа грешка по §1, т. 9 от ДРЗКИР. Твърди се още, че обжалваното решение е постановено в нарушение начл. 235, ал. 2 ГПК – липса на мотиви.

Съдът не обсъжда реституционното решение от 1999 г. като титул с по-висша сила, не анализира кой план има приоритет, не посочва коя точно площ счита за придобита по давност. Отделно от това съдът е достигнал до неправилни изводи. Не е съобразил обстоятелството, че ПНИ не може да дерогира възстановено право на собственост. Спорът е вещен, не административен, като съдът е длъжен да реши границата между имотите.

С оглед на горното се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени в цялост обжалваното решение като неправилно и необосновано.

От насрещната страна по жалбата Ц. Ю. Д. е постъпил подробен писмен отговор, чрез адв. В. Ф.. Сочи се, че така наведените с въззивната жалба 3 доводи са неоснователни и недоказани, а посочените обстоятелства – несъстоятелни и неверни, за което се излагат подробни доводи и съображения.

Иска се от въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, както и да присъди на въззиваемата страна направените разноски по делото.

Настоящата съдебна инстанция като съобрази материалите по делото намира следното:

Районен съд Благоевград е сезиран с искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. С поправена искова молба е направено искане ищците да бъдат признати за собственици на реална част с площ от 239 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Б., община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД18- 138/13.03.2019 г. на изпълнителния директор АГКК, с площ на имота 639 кв.м, с трайно предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване: „Нива“, категория на земята: 10 /десета/, с адрес: с. Б., местност П., предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 047008, при граници/съседи: поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***; като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху реална част с площ от 239 кв.м. от същия имот, както и за осъждане на ответника да преустанови неправомерните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху реална част с площ от 239 кв.м. от същия имот, като бъде осъден да премахне изградената от него ограда.

Районният съд е намерил исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС за неоснователни и ги е отхвърлил.

В исковата си молба ищците П. С. Б., В. В. Б., Т. Ц. М., Ж. С. М., С. С. М. и В. Е. М. сочат, че са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР на село Б., община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД- 18 138/13.03.2019 г. на изпълнителния директор АГКК. Сочат, че са придобили имота по наследство и реституция, както и чрез покупкопродажба.

Видно от ангажираните от ищците писмени доказателства се установява, че ищецът С. М. е наследник /син/ на С.А. М., последния починал на 22.11.2011г. С решение № Д-1 на ПК Благоевград, влязло в сила на 4

09.10.1998г., на С.А. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 0.639 дка, десета категория, местност П., № 047008 по картата на землището.

С НА за покупко - продажба през 2023г. останалите наследници на С.А.

М. продават на ищците идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, за който се сочи, че е реституираният имот.

Ответникът Ц. Ю. Д. сочи, че е собственик на два имота - *** и 7168.63.26 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, местност „П.“, с. Б..

За посочените два имота ангажира доказателства, видно от които със Заповеди № 847/03.08.2012г. и № 846/03.08.2012г., издадени от Кмета на Община Благоевград на осн. §4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ за местност П., Община Б. и въз основа на вносна бележка за заплатена сума по влязла в сила оценка е нередено лицата А. К. Ч. и С. В. Н. да придобият право на собственост върху новообразувани имоти № 26 и 51, съответно с площи всеки от тях от по 400 кв.м. /общо 800 кв.м./ Заповедите не са обжалвани и са влезли в законна сила през 2012г. Въз основа на тях А. К. Ч. и С. В. Н. са се снабдили през 2013г. с констативни нотариални актове за собственост върху недвижим имот по представени писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 ГПК.

С НА за покупко-продажба през 2014г. А.К.Ч., Ц. Ф.а Ч. /съпруга/ и С.В.Н. продават на С.Н. Д.а, към този момент съпруга на ответника Ц. Д. посочените два имота. С одобрена от съда съдебна спогодба от 22.11.2018г. по делбено дело в дял на ответника Ц. Д. са поставени посочените два имота, а на бившата му вече съпруга е поставен в дял друг недвижим имот.

С разрешения за строеж от 2014г. на съпругата на ответника /по това време законна съпруга на ответника/ е разрешено изграждане на лека ажурна ограда по границите на имот с пл. № 63.26, както и едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар в имот пл. № 63.51. По делото се установява, че това строителство е реализирано.

По искане на ответника Ц. Д. през 2014г. е извършено трасиране на двата имота - № *** и № *** по ПНИ местност П. земище на с. Б., общ. Благоевград.

5

Вещото лице по назначената пред районния съд СТЕ установява, че процесният имот, за който ищците претендират собственост, е възстановен с решение на ПК Благоевград, отразен е в КВС и е нанесен в КК без промяна на граници. Посочва, че имотите за които ответникът твърди собственост са отразени в помощния план и ПНИ. Налице е припокриване на КККР на с. Б. и ПНИ. Вещото лице посочва, че имотът, за който ищците претендират да са собственици не е нанесен в Помощния план и в ПНИ на земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. Б.. По отношение на последния не са подавани жалби или възражения. Посочено е, че имотът на ищците и тези на ответника се застъпват съответно с 12 кв.м. и 227 кв.м. общо 239 кв.м.

Свидетелката В.Н. сочи, че с баща й /един от наследниците на реституирания собственик С. М./, на които имотът е възстановен с решение на ПК, са работили имота до 2012г., след което спрели да работят, тъй като нямало вода.

Св. Й.Д. посочва, че работи имота от 20 години, даден му е с договор от С.. Преди 7-8 години се поставили колци. Има и някаква ограда.

Св. О. В.ев посочи, че през 2014г.-2015г. ответникът купил имота. Преди това се работил от В. /един от праводателите на ответника/. Претенции към имота на Ц. не е имало. Когато той дошъл там си оградил имота. Оградата е поставена около 2013-2014г.

Св. В. Н. посочи, че имотът на ответникът бил негов, взел го по § 4.

Другият имот, който се продал бил на Ч.. Свидетелят посочва, че преди да продаде имота го е ползвал 30 години и никой не е претендирал за него.

Неговият имот и този на Ч. са около 800 кв.м. и са оградени с ограда. Извън този имот се садили картофи от на Фердо брат му /един от наследниците на С.