Решение № 3 от 09.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ботевград, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100062 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът- В. С. П., чрез пълномощника си твърди, че на 19.12.2019 г. е сключила потребителски договор за кредит No 500024791 с ответника “*****” ООД за сумата от 1500.00 лв., като в договора е посочено, че ще се ползва услугата Динамично плащане, за което се дължи сума в размер на 749.98 лв., или 49.99% от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса “динамично плащане” е включено в месечните погасителни вноски по договора. Твърди, че посочената клауза е нищожна като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да заплати суми в размер на над 49.99% за услуги, които не са извършени. Клаузата не е и индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата “*****” ООД. Твърди, че посочената клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, като договореното заплащане на суми и такси води до оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба. Сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, следователно атакуваната такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.

Освен това, посоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от 1 взетата сума. Поддържа, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Сочи, че заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 49.99%, то това ограничение е превишено. Предвид това клаузата на чл. 9, ал. 2, начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от сключения с ответника Договор за паричен заем No 500024791 от 19.12.2019 г., предвиждаща заплащането на такса “Динамично плащане” в размер на 749.98 лв., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22, чл. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът- “*****” ООД в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на Договор за кредит No MAX_500024791 от 19.12.2019 г., на посочената дата между ответника “*****” ООД, в качеството на кредитор, и ищеца В. С. П., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1500.00 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 11 месеца, на единадесет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 159.55 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 37.49 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 32.55 %, като общата стойност на плащанията е 1755.05 лв. В чл. 9, ал. 2 от Договора страните са предвидили, че при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично е изявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 750.00 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. С включената такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора, както и такса за бързото разглеждане динамично плащане, уговорена в чл. 9, ал. 1, то размерът на общо дължимото по кредита е 3 029.95 лв., платима на равни месечни вноски в размер от по 274.45 лв. в периода от 20.01.2020 г. до 20.11.2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, с подписването му кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора. Договорът е подписан от двете страни по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клауза от договор за кредит, поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност. Съдът намира така предявения иск за основателен.

По делото не е спорно, че процесният договорът за паричен заем, сключен между страните, е потребителски по своя характер, поради което за същия са 2 приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като с разпоредбата ал. 2 на чл. 10а от ЗПК законодателят изрично е изключил тази възможност относно заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая атакуваната клауза на договора за заплащане на такса за динамично плащане по кредита предвижда задължение на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поради това, предвиждайки такса за действия, свързани с управлението на кредита, уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и се явява нищожна.

Същевременно, така предвидената такса за тази услуга представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Със същата реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин. Със заплащането на този допълнителен разход по кредита се постига значително увеличение на тежестта на задължението на потребителя, като само таксата за динамично плащане по кредита, без дължимата договорна лихва и другите такси по кредита, го оскъпява с 50 %, а при добавяне на процента на дължимата договорна лихва и таксата за бързо разглеждане се получава ГПР, който надхвърля петкратния размер на законната лихва. Последното се явява нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът намира, че клаузата за заплащане на такса за динамично плащане е сключена и в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, представляващи неписани общоприети морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от страна на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането и би следвало да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към основното му задължение по договора за кредит, внася значително неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на допълнителни възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства 3 у потребителя се използва за явно облагодетелстване на кредитора, тъй като срещу заплащането на таксата същият не предоставя на потребителя никаква конкретна насрещна услуга. Същото представлява накърняване на добрите нрави и поради това основание за нищожност на тази уговорка.

На следващо място съдът намира, че оспорената от ищеца договорна клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая атакуваната клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води именно до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя, доколкото предвиденото с нея задължението за плащане като стойност е 1/2 от сумата по кредита и същото не съответства на насрещното задължение на кредитора по предоставяне на услугата динамично плащане по кредита. Следва да се посочи, че размерът на таксата за динамично плащане по кредита е и почти три пъти по-голям от договорното възнаграждението, което кредиторът получава за предоставения кредит, явяващо се в размер на 255.05 лв., което също е основание да се приеме, че включването й в договора е в разрез с изискването за добросъвестност на кредитора.

С оглед всичко изложено съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 50.00 лв. за държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, в размер на 480.00 лв. (с вкл. ДДС), определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал.

1 от ЗЗП във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, предявен от В. С. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ****, срещу “*****” ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. “*****, клаузата за заплащане на такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит No MAX_500024791 от 19.12.2019 г. в размер на 750.00 лв., поради противоречие със закона, накърняване добрите нрави и неравноправност.