Решение № 861 от 16.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Сливен, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20222230105830 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 от ЗЗП, вр. чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК.

В исковата молба на ищцата се твърди, че между нея и ответното дружество е сключен договор за кредит от 24.05.2021 г., като тя получава сумата 1300 лв. при ГПР 49,70 % и ГЛП 40,97 %. Следвало да заплати и „допълнителна услуга“ в размер на 286,20 лв. На 10.05.2022 г. бил сключен анекс за удължаване на срока към договора с уговорката да се заплати предварително „такса за удължаване“ в размер на 187,20 лв. Сочи се, че клаузите за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ в договора и анекса са нищожни и са изложени подробни съображения в тази насока.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за нищожни клаузите за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ в договора за кредит и анекса към него. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответното дружество не е подаден отговор на исковата молба, а е подадена единствено насрещна искова молба, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от 1

ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В насрещната искова молба се излагат твърдения за договорните отношение между страните и от съда се иска да постанови решение, с което С. Ж. да бъде осъдена да заплати главница в размер на 1300 лв. и договорна лихва в размер на 43,81 лв., такса в размер на 116,24 лв. и мораторна лихва в размер на 68,97 лв. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията за дължимост на претендираните в насрещната искова молба суми. Претендират се разноските по делото.

От страна на С. Ж. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва нейната основателност.

Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит № 9776802029 о т 24.05.2021г. ответното „ВИВУС.БГ“ ЕООД /предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ и Анекс към него от същата дата е предоставило в заем на ищцата С. Ж. сумата от 1300 лева, като е уговорено тя да заплати и „допълнителна услуга“ в размер на 286,20 лева..

Срокът за погасяване на кредита бил определен до 23.06.2021 г., при уговорени стандартен годишен лихвен процент – 40,97 и ГПР – 49,70%.

С анекс от 10.05.2022г. срокът на договора за погасяване на задълженията бил удължен до 24.05.2022г., при уговорена „такса за удължаване“ в размер на 187,20 лева.

Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 432 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за признаване за установено, че клаузите за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ в договора и анекса 2 са нищожни е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна. Тез уговорки са нищожни, поради противоречието им с разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Чрез тях се нарушават правата на ищцата като потребител и се цели недобросъвестно и несправедливо обогатяване на кредитора.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в отговора на насрещната искова молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,70 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и 3 несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че допълнителните суми за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ не са включени. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде взета предвид неговата нищожност.

Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е признат за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е спорно, че ищцата е заплатила на ответника сумата 432 лева. Тази сума следва да се приспадне от получения от ищцата заем в размер на 1300 лева, поради което на ответното дружество се дължи сумата 868 лева, представляваща непогасения остатък от главницата по кредита. До посочения размер иска за главницата следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част предявените насрещни искове са неоснователни.

По правилата на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 50 лева за ищцовата страна и в размер на 114 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на насрещните искове/. На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважения и отхвърления размер на исковете.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите за „допълнителна услуга“ и „такса удължаване на срок“ в договор за кредит №9776802029 от 24.05.2021г. и анексите към него, сключени между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 и С. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. *******************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

4

ОСЪЖДА

С.

И.

Ж. с

ЕГН

********** от гр.

******************************* ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 сумата 868 /осемстотин шестдесет и осем лева/, представляваща незаплатена част от главница по договор за кредит №9776802029 от 24.05.2021г. ,, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2023г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ насрещните

НЕОСНОВАТЕЛНИ. искове в останалата част като

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. ******************************* сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА

С.

И.

Ж. с

ЕГН

********** от гр.

******************************* ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 сумата 114 /сто и четиринадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в

„УниКредит

Булбанк“,

АД с

IBAN:

******************************* с титуляр адв. Д. В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5