Определение № 485 от 12.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Бургас, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20242100600462 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

С Определение № 648 от 13.03.2024г., постановено по ЧНД № 648/ 2024г., Районен съд - Бургас е отменил Постановление от 26.01.2024г. на Районна прокуратура - Бургас за прекратяване на досъдебно производство № 251 ЗМ-37/ 2022г. по описа на ОД на МВР – Бургас, Пор.№ 249/ 2022г. по описа на РП - Бургас, водено за извършено престъпление по чл.347 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт останал представителят на РП - Бургас, който го атакува с протест, като неправилен и незаконосъобразен. В протеста са изложени пространни възражения срещу извода на районния съд, че след като били налице данни за извършено престъпление от частен характер, то наказателното производство следвало да се спре на основание чл.25 ал.1 т. 6 от НПК, с указания за възможността да се подаде частна тъжба пред съответния съд. Според прокурора по делото липсвало пострадало лице, тъй като щетите били нанесени на юридическо лице, което съгласно разпоредбата на чл.80 от НПК не можело да се конституира като частен тъжител и респективно така посоченият ред за преследване на престъпления от частен характер бил неприложим в настоящия случай.

Възразява се и срещу констатираната от съда неяснота в прокурорския акт по отношение на основанието за прекратяване на наказателното производство – чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.218в т.1 вр. чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК. Поддържат се изложените в прекратителното постановление доводи, че извършеното деяние не било съставомерно по чл.347 от НК, тъй като през 1968 година, когато била приета нормата от Наказателния кодекс, цифрова телевизия и интернет, предавани по цифрова телевизионна линия, не съществували, поради което и прекъсването на тази линия не било инкриминирано. Поради изложените аргументи се настоява за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите във въззивния протест и материалите по досъдебно производство № 251 ЗМ-37/ 2022г. по описа на ОД на МВР – Бургас, Пор.№ 249/ 2022г. по описа на РП-Бургас, установи следното:

Частният протест е подаден в установения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, от процесуално легитимиран субект, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим.

1

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че е налице противоречие в прекратителното постановление, тъй като прокурорът бил приел, че деянието не съставлявало престъпление изобщо, поради което следвало да се прекрати на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а едновременно с това приел, че било налице престъпление от частен характер. Съдът е посочил, че приложението на чл.24 ал.1 т.1 от НПК изключва наличието на каквото и да било престъпление, независимо от неговия характер, поради което прекратяването на наказателното производство на това основание било неправилно.

Посочил е още, че след като били налице данни за извършено престъпление от частен характер, то наказателното производство следвало да се спре на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК и да се дадат указания за предявяване на частна тъжба, като последващото прекратяване на наказателното производство можело да се извърши при наличието на предпоставките на ал.6 на чл.24 от НПК. Въз основа на гореизложеното, съдът отменил постановлението за прекратяване и върнал делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

Така постановеното от районния съд определение е правилно и законосъобразно като краен резултат, тъй като атакуваното постановление на прокурора страда от пороци, изискващи неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да се потвърди, но не и на посочените в него основания.

От прегледа на материалите по делото е видно, че в действителност разследващите органи са положили достатъчни усилия да съберат необходимите за разкриване на обективната истина доказателства. По делото липсва спор относно фактическите обстоятелства, приети за установени в прекратителното прокурорско постановление. На 25.03.2021г., около 09:30 часа, служители на „В.“ ООД, ЕИК *********, в съответствие със задълженията им по сключения между дружеството и „Бургаска строителна компания“ АД, ЕИК 102945432, договор от 02.02.2021г. започнали извършването на строително монтажни работи /СМР/ в района на кръговото кръстовище на изхода от гр. Бургас, в посока гр.

Созопол. Фактическото изпълнение на заданието им, съобразно посочения договор, включвало изпълнението на хоризонтален сондаж от двете страни на пътя Бургас - Созопол, с последващо полагане на обсадна тръба под пътя. Технически ръководител на обекта от страна на дружеството изпълнител бил свид. Д.Ц.. Преди да се пристъпи към изпълнение на задачата изпратеният на място служител на „СКАТ ТВ“ ООД, ЕИК 102663917 – свид. Р. И., с оглед избягване на евентуалното повреждане на електронната съобщителна инфраструктура, посочил, че в близост до мястото, на което следвало да се копае, е положен оптичен кабел, предназначен за доставка на интернет и телевизия на населените места на юг от гр. Бургас, но не можел да го трасира (да посочи точното му разположение), като за ориентир той им показал шахтата, за която знаел, че била изградена, поставена при полагането на кабела. В същия ден на мястото на СМР пристигнали и представители на мобилните оператори „А 1“ и „Виваком“, които също посочили, че в този район имало техни кабели, като тези на „Виваком“ били достатъчно отдалечени от мястото, на което следвало да се осъществят СМР. По разпореждане на свид. Ц., свид. С. А. – също служител на „В.“ ООД, назначен на длъжност *******, с управлявания от него багер с рег. № СТ ********, започнал изкопните дейности. Тъй като не знаели къде точно били положени кабели за комуникация, свид. А. загребвал с кофата на багера малка част от пръстта, а неговите колеги с лопати и кирки разравяли почвата, за да проверят дали изобщо има кабели. Малко след като започнал, в тревните площи, на около метър от велоалеята, намираща се успоредно на главния път, свид.

А., загребвайки отново с кофата на багера прекъснал положения оптичен кабел марка „Кинкабло“ G655-12, G654-84, който бил в притежание на „СКАТ ТВ“ ООД. В тази връзка и поради множеството постъпили сигнали за липса на интернет и телевизия от различни места – с.Маринка, с.Ясна Поляна, гр. Созопол и други, свидетелите Н. П. и Б. Д. – служители в „СКАТ ТВ“ ООД, отишли на мястото, където бил прекъснат кабела. Свид. Ц., който в това време се намирал от другата страна на пътя, бил уведомен за случилото се. След като отишъл на място и видял кабела, счел, че той бил поставен успоредно на велоалеята, поради което указал на свид. А. да продължи с изкопните дейности, но да копае на около метър и половина от мястото на скъсването, като при достигане на приблизителната дълбочина, на която е поставен кабелът, да се премине към копаене, отриване с лопати. Малко след това, около 13:00 часа, свид. А., с управлявания от него багер, отново прекъснал същия оптичен 2 кабел по неговото продължение. Служителите на „СКАТ ТВ“ ООД, които вече били отстранили първоначалната повреда и били възстановили сигнала, но наблюдавали работата на багериста и останалите работници, разбрали за повторното скъсване на кабела, поради което сигнализирали на ЕЕН 112 и поискали съдействие от служителите на МВР.

В хода на разследването били извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани били свидетелите Н. П., К. И., Б.Д., Т. Г., И. В., Р. И., П. Г., Д. Ц., Г. Г., С. А., назначена и изготвена била техническа експертиза, и са приложени многобройни писмени доказателства – протоколи, докладни записки, писма, документация, свързана с извършвания ремонт, съгласувателни писма, договори, скици, технически записки и други.

След като описал пресъздадената по-горе в обобщен вид фактическа обстановка, и възпроизвел част от показанията на свидетелите по делото, прокурорът направил правен извод, че деянието не било съставомерно по чл.347 от НК, тъй като от граматическото тълкуване на текста на разпоредбата се налагал извод, че прилагателното „телевизионна“ било относимо към съществителното „уредба“, но не и към съществителното „линия“. В досъдебното производство било установено, че засегнати от прекъсването на кабела били абонати на интернет услуга и телевизия, но не и на телеграфна, телеписна, телефонна или електрификационна линия, каквото изчерпателно изброяване се съдържало в сочената норма от НК. Като допълнителен аргумент прокурорът счел и обстоятелството, че към годината на приемане на нормата – 1968 година, кабелна телевизия не съществувала, поради което и законодателят не бил визирал такава хипотеза – „телевизионна линия“. По-нататък в постановлението, прокурорът е приел, че деянието следвало да се разглежда като увреждане на чужда вещ, но след като то с категоричност било извършено по непредпазливост, то било реализирано престъпление по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК, което обаче съгласно разпоредбата на чл.218в т.1 от НК се преследвало по частен път, по тъжба на пострадалия.

Настоящият състав намира изводите на прокурора по отношение неприложимостта на разпоредбата на чл.347 от НК за неправилни и несъобразени със закона. Обсъжданата норма буквално гласи следното: „Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.“ От съдържанието й е видно, че целта й е да защити и гарантира сигурността на съобщенията и на електроснабдяването, чрез криминализиране на деянията, водещи до повреждането на изчерпателно изброените в нормата средства и способи за тяхното разпространение. Вярно е, че като част от материалното наказателно право, разпоредбата на чл.347 от НК не следва да се тълкува разширително (арг. от чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове), но в настоящия случай такова тълкуване изобщо не е необходимо.

Законодателят е избрал да конструира диспозицията на чл.347 ал.1 от НК чрез последователно изброяване на видовете уредби и линии, чието повреждане се инкриминира.

Изброяването може условно да се приеме за двукратно – първо относно телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, а след отграничителната запетая следват телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия. Налице пълна симетрия в двете условни групи изброявания, и всички те се отнасят до конкретно упоменатите уредби и линии. Коментираният текст ясно и непротиворечиво очертава, че предмет на престъплението могат да бъдат както телевизионни уредби, така и телевизионни линии, точно както е посочено и по отношение на останалите средства за разпространение на съобщения и електроснабдяване - телеграфна, телефонна, телеписна, радио или електрификационна линия. Фактът, че след първоначалното изброяване на евентуалните предмети на посегателство – „уредба или линия“, и съответно след поставения пунктуационен знак е изписано прилагателното „телевизионна“, без допълнителното уточнение „уредба“, а следващата дума е изписана „радиоуредба“, настоящият състав отдава на приложението на елементарните граматически и правописни правила, целящи избягване на ненужни повторения, доколкото „радиоуредба“ е една дума и се изписва слято, за разлика от словосъчетанията „телевизионна уредба“, респективно „електрификационна уредба“.

Не може да бъде споделен доводът, че към момента на приемане на закона (1968г.) в обекта за защита на чл.347 ал.1 от НК не попадали телевизионните линии, тъй като по това време в страната не е съществувала кабелна телевизия. Това съждение е обективно невярно, тъй като телевизионни линии (схващани като трасета за пренасяне на телевизионен сигнал), 3 няма как да не са съществували най-малко за пренос на сигнала от телевизионните студия, респективно на предварително записаните телевизионни предавания, програми, филми, както и при репортажи на живо, до телевизионна кула или ретранслатор, откъдето чрез съответни излъчватели телевизионният сигнал е бил разпространяван чрез радиоразпръскване до телевизионните приемници в неговия обхват. Предвид изложеното въззивната инстанция еднозначно приема, че повреждането на отделни части от телевизионните линии, каквито безспорно са процесните оптични кабели, служещи за пренос на телевизионен сигнал, с което са прекъснати съобщенията или се е попречило на тяхното предаване, е криминализирана с разпоредбата на чл.347 ал.1 от НК. Тук следва да се напомни, че престъплението по чл.347 от НК е резултатно, и за да е обективно съставомерна, повредата на съответната уредба или линия задължително трябва да води до прекъсване, или да попречи на съобщенията, а безспорно точно такъв е резултатът от обсъжданото по делото деяние. Неправилните изводи в атакуваното постановление относно смисъла, обхвата и приложението на обсъжданата разпоредба обуславят извода за незаконосъобразност на оспореното постановление за прекратяване на досъдебното производство, и налагат неговата отмяна поради неправилно приложение на материалния закон.