Акт от 02.03.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………./02.03.2017г. гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав

СЪДИЯ

: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

При секретар : М.П.

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело №960 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№960 по описа на Варненски окръжен съд за 2016г. образувано по искова молба на Ц.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. А.Х.Д. от ВАК, с която срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.Стефан Караджа №2, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата общо от 47 500 лева, от които 41 000 лева представляват обезщетение за понесените от ищеца болки и страдания в резултат на настъпили неимуществени вреди

– телесни повреди, а именно : счупване на капачето на дясното коляно, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период около 4-5 месеца, както и сумата от 6 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, резултат от ПТП на 06.12.2014г. Претендира се и законната лихва от датата на увреждането на 06.12.2014г. до подаване на исковата молба и от последната до окончателното изплащане на задължението.

Отделно от обезщетението за неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата от 413.20 лева, както следва: 1. 210.00 лева представляваща вноски за рехабилитационни процедури, ведно с лихвата, считано от 24.04.2015 год. - до 01.07.2016 г. датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 2. 29.00 лева, потребителска такса за престоят му в болницата, ведно с лихвата, считано от 11.12.2014 год. - до датата на исковата молба и след това до окончателното изплащане на сумата, 3. 76.00 лева, стойността на ортеза - тутор на колянна става, ведно с лихва считано от 10.12.2014 год. - до датата на исковата молба и след това до окончателното изплащане на сумата; 4. 45.27 лева, стойността на лекарство „Фраксипарин" и компрес стерилен, ведно с лихва считано от 24.12.2014 год. - до датата на исковата молба и след това до окончателното изплащане на сумата; 5. сумата от 52.93 лева, стойността на на лекарство „Реставит Еликсир", ведно с лихва, считано от 27.02.2016 год. - до датата на исковата молба, както и след това до окончателното изплащане на сумата;

Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, вкл.адвокатски хонорар.

В срока по чл. 367 ГПК ответната страна „ЗДА Армеец“ АД ЕИК ********* е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, в евентуалност като неоснователни по основание и размер. Въведено е възражение за местна неподсъдност на делото и възражение относно приложимостта на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“ към настоящия казус.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с което размяната на книжа е приключила.

В исковата молба се излага, че на 06.12.2014 г. в гр.Варна, на бул."Христо Ботев", на кръстовището с ул. "Кракра" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Толедо" с peг.№ В 1695 РР, като при завиване наляво за навлизане в друг път водачът - Ж. М. К. не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37 ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил на Ц.Т.Г.

ЕГН ********** средна телесна повреда. За настъпилото ПТП било образувано НАХД №5186/2015г. по описа на ВРС, приключило в влязло в сила решение №102/27.01.2016г., като се твърди, че наличието на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени. Сочи се, че поради осъщественото ПТП, ищецът претърпял болки и страдания, както и е реализирал разходи, които до момента не са били обезщетявани. Излага, че към момента на инцидента по отношение на виновния водач е налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ********* по застрахователна полица №1114002669956, поради което насочва прекия иск срещу застрахователя. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не е налице фактическия състав на института на деликта, с което оспорва исковете по основание. Сочи, че размерът на претенцията е прекомерно завишен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в ПТП, като навежда твърдения, че пострадалото лице е било без задължителен обезопасителен колан, като се твърди, че при ползването му той би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила и уврежданията не биха настъпили.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо. Оспорва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

С допълнителен отговор, ответното дружество изразява становище по направените от ищеца възражения в ДИМ. Поддържа изложеното в отговора.

По допустимостта на предявените искове, оспорена от ответника в отговора му, с определение №3341 от 14.10.2016г. съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД са допустими, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо застрахователя на делинквента за обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“. Относно различните действащи по време на застрахователното правоотношение нормативни актове, съдът се е поизнесъл, че действително с влизането в сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.), се поставя допълнително изискване с рекламационен характер към желаещото да отправи застрахователна претенция лице да го стори първо пред застрахователя преди да предяви срещу него пряк иск в съда /чл. 432, ал. 1, чл.

493, вр чл. 380 КЗ/. В § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди влизането му в сила, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Доколкото провеждането на процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за допустимостта на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното правило на чл. 493, ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, доколкото от представената от ищеца справка е видно, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застрахователя е сключен на дата 27.02.2015г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на чл. 226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред съда. С оглед на горното, заявяването на претенция за вреди първо пред застрахователя в конкретния случай не е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.). Исковете са допустими и същите подлежат на разглеждане по същество.

Правната квалификация на предявените от ищцата искове : основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие, извършено от Ж. М. К., настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това : дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика решението по чл.78а НК се включва в обсега на чл.300 от ГПК, т.е. влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд (т.15 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, Решение №85/03.08.2016г. по т.д.№1047/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приложеното а.н.х.д.№5186/2015г. по описа на ВРС, съобрази заключенията на съдебно-автотехническата експертиза, съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна следното :

По делото се установява наличието на настъпило застрахователно събитие, причинено от Ж. М. К. с ЕГН ********** от гр.Варна, застрахован при ответното ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* гр. София, по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С влязло в сила Решение №102 от 27.01.2016г. по н.а.х.д.№5186 по описа на Варненски районен съд за 2015г., осми наказателен състав, Ж.

М. К. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06.12.2014г. в гр.Варна, на бул.Христо Ботев, на кръстовището с ул.Кракра, при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Толедо4 с рег.№В 1695 РР, като при завиване наляво за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещо се ППС, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц.Т.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца, обусловено от счупване капачето на дясното коляно, с което е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.второ във вр.чл.342, ал.1 от НК. Виновният водач е освободен от наказателна отговорност, на осн.чл.78а, ал.1 от НК, и му е наложено наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Към момента на извършване на деянието МПС с ДК номер В 1695 РР, има активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в полица №11114002669956 със срок на валидност до 30.10.2014г. (л.33).

Видно от приетите по делото писмени доказателства – Епикриза, изд. от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна- Варна“ гр.Варна и амбулаторни листи, както и съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Р.М., е, че вследствие на произшествието ищецът е получил средна телесна повреда – счупване на дясното колянно капаче, обусловило трайно затруднение на двеженията на десен долен крайник за повече от 45 дни.

Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be5d1abb-821e-4f57-8828-722ef809b77a