Решение № 540 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Е. Юр. В. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601435 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Предмет на въззивна проверка е присъда от 07.10.2025г., Софийски Районен съд, 134и състав, по нохд № 17792 по описа за 2024г., с която подсъдимият Ц. Н. Х. е признат за невиновен в това че: На 09.03.2024г., около 07:50 часа, в гр. София, на ул. „Граф Игнатиев“ № 12, пред бар „Домби“, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество кокаин с процентно съдържание на активно действащ компонент 55 % и нетно тегло 4,51 грама на стойност 1093.68 лева / хиляда деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, като кокаинът е под контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък 1, включващ „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

С протест СРП оспорва правилността на присъдата, настоява че е незаконосъобразна и иска постановяване на осъдителна с ефективно наказание на подсъдимия.

В допълнение към протеста се възразява срещу фактическите и правни изводи на първия съд и се изтъкват конкретни доводи. Доказателствени искания не се формулират.

Подсъдимият и защитникът не са подали възражение или становище.

В съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста и искането за постановяване на осъдителна присъда. Защитникът адв. С. настоява, че първоинстанционният съд е извел правилни фактически и правни изводи; предлага 1 присъдата да се потвърди.

Подсъдимият в лична защита поддържа искането за защитника. В право на последна дума заявява, че е невиновен.

Софийски градски съд, като прецени изложените доводи, материалите по делото, счете, че протеста е допустим, но по същество – неоснователен.

О т фактическа страна въззивният съд напълно възприема установеното от първия съд, с известни уточнения по съхраняването на веществото от св. К. и предаването му на разследващ.

Св. Б. Б. и В. К. били служители на 01 РУ- СДВР, като за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 09.03.2024г. били назначени наряд като АП 15/71.

Около 07:50 часа полицейските служители обхождали маршрута, като се движели със служебния си автомобил по ул. „Граф Игнатиев“, с посока на движение към пл.

„Славейков“. Автомобилът бил управляван от св. Б., а св. К. бил на предна дясна седалка.

По същото време подс. Х. заедно със св. Д.П. и Л.О. се движели по тротоара със същата посока на движение. Тримата предната вечер били заедно на заведение от където се прибирали.

Вървейки по тротоара забелязали патрулния автомобил, който първо ги подминал, а после се върнал назад.

Междувременно пред заведение „Домби“, където се намирали те в този момент, имало суматоха, тъй като персоналът на заведението правели опити да изведат жена в нетрезво състояние, която постоянно се опитвала да се върне вътре.

Полицейските служители пристъпили към проверка на самоличността на св. П., Л.О. и подс. Х., като свидетелите били освободени, а подс. Х. останал на място.

Св. К. показал на подс. Х. полиетиленов плик, съдържащ бяло прахообразно вещество, който бил на земята, в близост до вратата на заведението и го попитал дали е негов, но той от притеснение не отговорил нищо.

Св. К. взел в ръката си полиетиленовия плик и уведомили ОДЧ на 01 РУ-СДВР.

На място била изпратена ДОГ, но не били извършвани процесуално следствени действия, а подс. Х. бил задържан и отведен в 01 РУ-СДВР.

На същата дата, на място св. К. предал на разследващ полицай бяло прахообразно вещество, запечатано с картон серия А 0562224 и СП 107 НЕКД - СДВР.

Задържаният по реда на чл. 72 от ЗМВР Х. бил отведен в обитаваното от него жилище находящо се в гр. София, ж.к. „******** за извършване на процесуално следствено действие - претърсване и изземване.

В жилището не били намерени вещи и предмети, чието държане да е забранено от закона. Изготвеният протокол бил одобрен с определение по нчд № 3495/2024г. по описа на СРС, НО, 8 състав.

В своето заключение назначената и изготвена ФХЕ приела, че предоставените за изследване обекти представляват кокаин, с тегло 4,49 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент - кокаин- 0,55 %.

Съобразно заключението на назначената и изготвена по делото СОЕ стойността на наркотичното вещество възлизала на 1093.68 лева.

Заключението на назначената и изготвена СППЕ приела, че подс. Х. е психически здрав, вменяем и може да участва в наказателното производство. Към момента на задържането му се е намирал в състояние на обикновено / просто/ алкохолно опиване средна степен.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства са подробно обсъдени от първия съд и нарушения от категорията на съществените в дейността му не се установяват.

2

Съществени за обосноваване на обвинителната теза са били приобщените показания на св. Б. и св. К. от досъдебното производство (от 09.03.2024г.), в които са направили конкретни фактически твърдения, че докато са патрулирали с автомобила в огледалата за задно виждане са забелязали как едно лице изхвърля на земята найлоново пликче с бяло прахообразно вещество. Лицето установили като Ц. Х., който им казал, че веществото е амфетамин за лична употреба, но не е негово.

Приобщаването на тези показания в съдебна фаза е било реализирано при съответните процесуални предпоставки, като идентичното съдържание на протоколираните разпити в д.п. поставя въпроса дали добросъвестно са били проведени и отразяват ли действителни възприятия на лицата.

Непосредствената проверка в съдебна фаза на показанията на св. К., сочи че те са в кореспонденция на твърденията му от д.п.

Обратно, показанията на св. Б. в с.з. съществено се различават от първоначалните в производство (д.п.) и то както по отношение на твърденията му в (с.з.), че лицата са били две и че са забелязали как едно от лицата е изхвърлило пакетче, после едно от момчетата се върнало назад и взело пликчето, а когато полицейските служители приближили пликчето пак било на земята. В разговор било отречено да се знае какво има в пликчето.

Съпоставяйки тези източници и този съд заключава, че има съществено противоречие между показанията им по броя на лицата и действията им.

За това по-нататъшната проверка на показанията на тези двама свидетели се извърши чрез анализ на показанията им и тези на свидетелите, посочени от защитата. Свидетелите О. и П. потвърждават присъствието им на място с подс. Х., идването на полицейските служители и извършената им проверка на самоличността, продължилите действия спрямо подсъдимия, докато те получили разпореждане да се отдалечат. И двамата свидетели отричат някой да е изхвърлял нещо. В тази насока техните показания са съвпадащи, както и съвпадат с обясненията на подсъдимия, дадени в съдебна фаза. Не без значение е и това, че позицията на подсъдимия, че е бил с приятели. Междувпрочем, това е било заявено още в разпита му като обвиняем на 09.03.2024г. в досъдебното производство.

При тези обстоятелства, неоснователно протестиращият прокурор акцентира за „изненадваща поява“ на тези лица. От друга гледна точка, само от по – късния момент на посочване и разпит на същите не може да се предполага недостоверност на твърденията им.

Показанията им подлежат на внимателна проверка и извода на тази инстанция е, че те правдиво показват, че са присъствали на процесните място и дата.

Установяването от източниците, че освен подсъдимия е имало и още две лица отнесено към показанията на полицейските служители, сочи че показанията на св. К. се опровергават в тази насока и поставят под съмнение пълнотата на неговите възприятия. А отнесено към показанията на св. Б. – потвърждават се показанията му в тази част за присъствието на място на повече от едно лице, но отговор кое от лицата всъщност е изхвърлило плика, кое се е навело да го вземе и после пак как плика се оказал на земята убедителен отговор не може да построи от източниците.

Това, че свидетелите П. и О., както и подсъдимия, не дават информация за свързаност с пликчето с бяло вещество е обяснимо, но не с близостта на лицата, а поради опасността да се самоуличат. Поради което за отговорите им следва да се съобразява и това обстоятелство. Ето защо този съд, противно на доводите в протеста, не може да определи показанията им като тенденциозни.

По въпроса за намирането на земята до входа на заведението на пликче с бяло прахообразно вещество и вземането му от св. К. източниците са еднопосочни и непротиворечиви – показанията на последния, както и обясненията на подсъдимия.

Доброволното му предаване от свидетеля на разследващ орган се потвърждава чрез показанията на лицето, но и чрез съставяне на съответен протокол, а данните че това е станало още на място, обратно на считаното от СРС, не опорочава приобщаването на ВД.

3

Повдигнатия от първия съд въпрос как това ВД се предава с картон и сериен номер, намира отговор в показанията на св. К., който посочва, че в негово присъствие е запечатан и опакован предмета. Предвид показанията на този свидетел, опровергава се отразеното в съставения протокол място на предаване - в стая в 01 РУ МВР, както и че св. К. предал запечатан с картон и серия предмет. А иначе самото предаване на предмета и движението му се установяват от показанията на К. и Б., които няма основание да се дискредитират в тези части.

Чрез надлежна експертиза е установено, че ВД представлява кокаин с тегло от 4, 51 грама.

При изложеното по – горе, се правят следните правни изводи:

Не се установява от събраните по делото доказателства несъмнена доказаност на авторството на деянието, предмет на обвинението спрямо подсъдимия Х., доколкото, наличните такива не са достатъчни за това; не се установява несъмнена връзка между подсъдимия и ВД, предмет на изследване.

Споделят се изтъкнатите от първата инстанция съображения, че предмет на обвинението са единствено въведените с ОА действия на подсъдимия, според които той е държал наркотични вещества в себе си. В хода на съдебното следствие, обстоятелствата предмет на доказване по чл. 102, т. 1-3 от НПК, следва да бъдат отделно и безспорно установени по начин непораждащ съмнение за тяхното действително осъществяване: а в случая е необходимо деецът да е държал наркотични вещества, без да притежава изискуемото по закон в тази връзка разрешение. С основание е подчертано, че държането, като форма на изпълнителното деяние е упражняване на една трайна фактическа власт върху инкриминираните предмети. А в хода на проведеното следствие не се доказа подс. Х. да е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества - кокаин, с тегло 4,51 грама, намерени на тротоарната площ, в близост до входа на нощно заведение.

Ето защо, правилно е направен извод, че в съдебната фаза на процеса не е постигната желаната от закона еквивалентност между твърденията по обвинителния акт и събрания доказателствен материал, което води до извода за необоснованост на обвинителната теза.

Това сочи, че оправдателната присъда по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК е постановена в съответствие с чл. 304 НПК и следва да се потвърди .

С оглед горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.10.2025г., по нохд № 17792 по описа за 2024г. на Софийски Районен съд, 134-и състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.