Решение № 340 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 262894/02.09.2022г., постановено по гр.д.№ 10181/2018г. на Софийски градски съд, „Сити иншурънс С.А.“ със седалище в Република Румъния,гр.Букурещ, ул.“Еманиул Поррбару“№93-95 е осъдено да заплати при условията на чл. 18от Регламент/ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. на Ц. А. А. сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 13.10.2016г., което настъпило на територията на Република Румъния в гр. Бужорени, област Телеорман и било причинено от водача на лек автомобил „Шкода“ с рег. № ******* управляван от Р. М. и да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, считано от предявяването на иска на 26.07.2018г. до деня на окончателното плащане на сумата на обезщетението.Искът, в частта за разликата над присъдените 60 000лв. до пълния претендиран размер от 110 000лв. и претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, в частта за посочения в исковата молба период от 31.01.2018г. до предявяването на иска на 26.07.2018г. е отхвърлен. С решението дружеството е осъдено на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на Ц. А. сумата от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, които са направени в производството пред Софийски градски съд,на основание чл. 38 от ЗА – сумата от 2330 лева (две хиляди триста и тридесет лева), представляваща 1 възнаграждение за процесуално представителство на Ц. А. пред Софийски градски съд и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - общо 3250 лева (три хиляди двеста и петдесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.

Недоволна от решението в отхвърлителната му част, ищцата е сезирала въззивния съд с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата си излага, че при определяне размера на обезщетението , съдът не е отчел в цялост, че болките и страданията на ищцата, които е търпяла в следствие на процесното ПТП, броя и вида на телесните увреждания /две средни/, засягащи долен и горен крайник, довели до невъзможност да се самообслужва в продължение на няколко месеца след инцидента. Въззивницата счита, че присъдения размер е занижен и не съответства на принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Изразява несъгласие с решението в частта, относно присъдената законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено, а предявения иск уважен до размера от 80 000лв., ведно с претендираната законна лихва от 31.01.2018г. до окончателното й изплащане.Отговор на въззивната жалба не е постъпвал.

Софийският апелативен съд е сезиран и с частна въззивна жалба от адвокат Н. Д. /процесуален представител на ищцата/, срещу определение № 260030/03.01.2023г. по гр.д.№ 10181/2018г. на СГС, с което е оставена без уважение молба с вх. Рег. № 304288/28.09.2022г., с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно тълкуване на разпоредбите на материалния закон. Отправено е искане за отмяна и постановяване на акт по същество, с който да бъде присъдено ДДС върху размера на присъдените разноски. Представен е и списък на постановени от ТК на ВКС съдебни актове, в подкрепа на тезата върху която е основана частната жалба. Възоснова на тези и други подробни съображения е поискано да бъде уважена претенция за присъждане на ДДС върху присъденото адвокатското възнаграждение. Не е постъпвал отговор на частната жалба.

Решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите, освен когато следи за приложението на императивни материално-правни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на 2 императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност, настоящият съд намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, съответно че същото е причинено от виновното и противоправно поведение на водача лек автомобил „Шкода“ с рег. № ******* управляван от Р. М., застрахован при ответника. Безспорно е също така, че при настъпилото ПТП на въззивната жалбоподателка са причинени в пряка причинно-следствена връзка травматични увреждания, изразяващи се в диафазарно счупване на лявата ключица и фрактура на големия пищял на левия крак и тези травматични увреждания са причинили трайно ограничаване на движенията на десния долен крайник за срок от 5 месеца, колкото е продължил лечебно възстановителния период, но е останала лека накуцваща походка, поради спадане на ставния хрущял.

Пред въззивната инстанция ищцата е повдигнала спор за размера на обезщетението за сумата над присъдените 60 000 лева до 80 000 лева, т.е. се претендира за допълнително обезщетение в размер на 20 000 лева ведно с лихва, в контекста на правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Решението е влязло в законна сила в осъдителната част за 60 000 лева и законна лихва считано от 26.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и в отхвърлителната част за разликата над 80 000 лева до претендираните 110 00 лева.

По така очертания пред въззивната инстанция правен спор, настоящият състав на Софийски апелативен съд, намира следното:

Съобразно приетото с ППВС № 4/68 г. на ВС при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства - данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му. Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първата инстанция е 3 отчела в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от счупването на крака и счупване на ключицата, естеството на проведеното лечение, проведените операции, продължителността на болката, дълго обездвижване на ищцата, съпътстващите дискомфорт и нужда от чужда помощ. Също е отчетен и факта, че липсва на пълно възстановяване на ищцата от процесното ПТП.

Други обстоятелства в исковата молба не са твърдени, нито са представяне доказателства за правно релеватни факти свързани с размера на обезщетението. В обжалваното решение са отчетени възрастта на пострадалата и свързаната с нея социална активност, съответно ограниченията, което е търпяла в продължение на пет месеца.

По втория спорен пред въззивния съд въпрос свързан с началния момент на претенцията за законна лихва, настоящият състав на Софийският апелативен съд приема следното: За да отхвърли иска да периода от 31.01.2018 г. до 26.07.2018 г., в мотивите на обжалваното решение се съдържа констатацията за бездействие от страна на пострадалата, да представи официални удостоверителни документи за настъпилото ПТП /стр. 615 – гръб от Решение № 262 894/02.09.2022г. / Констатацията на съда е правилна.

Доводите изложени във въззивната жалба, че след като на друг правен субект е платено в срок обезщетение и е налице доказателство, че той и пострадалата са понесли вреди от едно и също противоправно деяние, то следва, че и на нея се дължи обезщетение от същия момент, от които е прието и за другия правен субект не са относими към момента от който се дължи забавата. Всеки правен субект сам съобразява момента от който претендира обезщетение, размера на обезщетението и ако иска да се ползва от доказателства представени от друг правен субект следва изрично да го заяви. По делото не се установяват доказателства, че ищцата е сезирала ответното дружество с официални документи за участието й в същото ПТП, които вече са били представени от С. Ж. С., поради което обжалваното решение в тази част е правилно и обосновано.

По изложените съображения претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди от увреждането, определено по критериите на справедливостта, в случая съответстват на размер от 60 000 лв. Поради това и в приложение на правомощията по чл. 271 ГПК атакуваното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено както в частта относно размера 4 на присъденото обезщетение, така и в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 31.01.2018 г. до 26.07.2018 г.

По частната жалба съдът намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледано по същество е неоснователна.

Задължението за начисляване на ДДС и присъждането на стойността на този данък при разпределение на разноските се подчиняват на различни правни норми - данъчно материално правни и гражданскопроцесуално правни.

Задължението за начисляване следва от данъчното законодателство, а присъждането в тежест на насрещната страна като разноски се извършва по правилата на ГПК. Според процесуалния закон, доразвит в задължителното за настоящия съд ТР № 6/2012 г. – т. 1, съдът присажда само онези разноски, които действително са сторени. Следователно за да присъди начисления ДДС, пред съда следва да бъдат представени не само договор, доказателство за плащане, а и внесения ДДС от извършената услуга. В този смисъл е изискването за фактически заплатени разходи. Тълкувателното решение не е имало за предмет конкретно ДДС, но правилно първоинстанционният съд се е позовал на принципа, заложен в чл. 78 и сл. от ГПК и доразвит в ТР№ 6/2012 г.на ОСГТК, според който при липсата на начислен и отчетен данъчен документ, който да удостоверява за извършен разход по ДДС, такъв не се присъжда. Поради пълното съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262894/02.09.2022г., постановено по гр.д.

№ 10181/2018г. на Софийски градски съд.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба

262228/10.01.2023г. подадена от Адвокат Н. Н. Д.

5 с вх. рег. № от ШАК срещу определение № 260030/03.01.2023г. по гр.д.№ 10181/2018г. на Софийски градски съд.

Решението в тази част има характер на съдебно определение и може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6