Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 02.03.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 944/2025
Вид
Решение № 57
Подписан
02.03.2026
В сила
02.03.2026
Състав
КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12, ал. 1, т. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3 · Наредба за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Плевен, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600944 по описа за 2025 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Л. Г., защитник на подсъдимия Н. Ж.

Ж., подадена срещу присъда № 93 от 25.09.2025 г., постановена по нохд № 1298/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Н. Ж. Ж. за виновен в това, че:

1.На 26.08.2020 г. в с. ***, Плевенска област, в съучастие като извършител с Р.В.А. и Е.Г.И., произвел с цел разпространение тютюневи изделия без надлежно разрешително – 17,15 кг. тютюн за пушене, на стойност 3121,30 лева, при невнесен дължим акциз в размер на 2606,80 лева, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на глоба в размер на 20 000 лева, като го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението, че са произведени с цел разпространение 79,765 кг. тютюн за пушене на стойност 15 953 лева;

2. На 26.08.2020 г. в с. ***, Плевенска област, в съучастие като 1 извършител с Р.В.А. и Е.Г.И., държал техническо съоръжение – 1 бр. самоделна машина за раздробяване на тютюн, 4 бр. газови горелки и 2 бр. газови бутилки, за които знаел, че са предназначени за производство без надлежно разрешително на тютюневи изделия, поради което и на основание чл. 234, ал. 4, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е наложил на подсъдимия Н. Ж.

Ж. да изтърпи по-тежкото от наложените наказания в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил към това наказание и наказанието глоба в размер на 20 000 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса какво да стане с веществените доказателства и е възложил на подсъдимия заплащането на разноските по делото.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин, поради което присъдата е необоснована и почива на предложения, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на събраните доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, че липсва пълен и задълбочен анализ на свидетелските показания, че е налице превратно тълкуване на показанията на разпитаните свидетели, както и че наложените наказания и определеното за изтърпяване общо наказание са явно несправедливи. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда или изменение на присъдата, като наложените наказания и определеното за изтърпяване общо наказание бъдат намалени.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Н. Ж. Ж., адвокат Н. Н., който развива допълнителни съображения, че осъдителната присъда е основана единствено върху показанията на свидетеля Б.В.Н., дадени на ДП и прочетени по време на съдебното следствие, което е нарушение на забраната, установена с разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НПК.

2

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея, оплакванията, поддържани в съдебното заседание пред въззивната инстанция, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Плевенският районен съд е приел, че подсъдимият Н. Ж. Ж. и свидетелите Р.В.А., Е.Г.И. и Б.В.Н. се познават и към 26.08.2020 г. били в добри отношения.

На 26.08.2020 г., в тъмната част на денонощието, Ж., А., И. и Н. се намирали в имота на свид. А.С.В., разположен в с. ***, Плевенска област, *** и се занимавали с рязане на тютюн. Дейността им представлявала производство на тютюневи изделия с цел последващо разпространение, въпреки че никой от тях не притежавал разрешително по чл. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производството на тютюневи изделия. За осъществяването на дейността четиримата разполагали с технически съоръжения – 1 бр. самоделна машина за раздробяване на тютюн, 4 бр. газови горелки, 2 газови бутилки и 4 бр. метални варели. За производството на тютюневи изделия четирите газови горелки били монтирани от една страна под четирите метални варели, а от друга – свързани с двете газови бутилки. По този начин подаваната от газовите бутилки газ, служела за нагряване на металните варели, в които имало вода. Ж., А., И. и Н. поставяли тютюневи листа във варелите, листата омеквали вследствие на обработката с вода и топлина и това позволявало те да бъдат успешно нарязани впоследствие със самоделната машина за раздробяване на тютюн. Варелите, газовите бутилки и горелките били разположени в дворното място, а самоделната машина в мазата на къщата. Четиримата разполагали и с 3 бр. бали от зебло, с увита в тях жълто-кафява листна маса, от които вземали листа и ги накисвали във варелите. Всички били ангажирани с различни части от производствената 3 дейност, тъй като от една страна трябвало да се навлажняват листата в металните варели, а от друга – да се извършва прочистване на същите листа, раздробяването им със самоделната машина и пълненето на готовия продукт в полиетиленови чували. Е. И. основно работел с горелката и металните варели по овлажняването на листата, подсъдимият Н. Ж. работел със самоделната машина, раздробявайки навлажнените листа, докато Р. А. и Б. Н. боравели с нарязания тютюн, като го сортирали и пълнели с него черни полиетиленови чували, използвайки електронен кантар. По описания начин четиримата запарили, раздробили и сортирали в чували растителна маса с общо тегло 79,765 кг., в това число и 17,15 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на стойност 3121,30 лева.

За извършваната от подсъдимия Н. Ж. и свидетелите Р. А., Е. И. и Б. Н. дейност постъпила оперативна информация в Първо РУ-Плевен. Веднага била създадена организация за извършване на проверка на място, в която взели участие свидетелите А.С.С., Т.П.Д., П.Л.Д., Ц.А.С., Н.П.Х. и Л.Ц.Б..

Х. и Б. подсигурили дворното място, за да попречат на евентуалното бягство на някое от лицата, а С., Д., Д. и С. блокирали къщата, в която – откъм мазата, се чували звуци от работещата самоделна машина, и задържали Н. Ж., Р. А., Е. И. и Б. Н..

За случая бил уведомен разследващ полицай, а подсъдимият, считано от 23:00 часа на 26.08.2020 г., бил задържан по ЗМВР.

По време на извършеното претърсване и изземване в имота на А.С.В. били намерени и иззети като веществени доказателства 1 бр. самоделна машина за раздробяване на тютюн, 4 бр. газови горелки, 2 бр. газови бутилки, 3 бр. чували от зебло с увита в тях жълто-кафява листна маса и 4 бр. метални варели, съдържащи жълто-кафява листна маса, наподобяваща тютюн.

В хода на започналото досъдебно производство бил извършен оглед на веществените доказателства, при който било установено, че трите бали с жълто-кафява листна маса са с тегло 113,2 кг, докато общото тегло на съдържащата се в осемте броя черни полиетиленови чували раздробена жълто-кафява листна маса възлиза на 79,765 кг.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Б.В.Н., депозирани пред разследващия орган и пред съдия в ДП и прочетени по време 4 на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, П.Л.Д., Ц.А.С., Н.П.Х. и Л.Ц.Б., със заключенията на вещите лица по назначените физико-химична експертиза, съдебно-техническа експертиза, повторна физико-химическа експертиза, както и със събраните по делото писмени и веществени доказателства.

Оплакванията, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована и почива на предположения, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и обективната истина по делото не е разкрита, както и че съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, са неоснователни.

Константна е практиката на ВКС на РБ и на териториалните съдилища, че присъдата е явно необоснована, когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи извода, че те са настъпили.

В разглеждания случай – противно на твърденията във въззивната жалба и допълнението към нея, присъдата е обоснована, тъй като фактическите положения, приети от съда за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

В мотивите към присъдата основният съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са подробни фактически и правни съображения защо свидетелските показания на Б.В.Н., Е.Г.И., Р.В.А. и С.М.С., дадени по време на съдебното следствие, както и свидетелските показания на полицейските служители А.С.С. и Т.П.Д., са изключени от доказателствената съвкупност. Същият законосъобразен подход е приложен и по отношение на показанията на разпитаните свидетели А.С.В., Ф.П.П., Д.Д.С. и Д.А.И., за които правилно е прието, че не способстват за изясняване на обективната истина по делото. Същевременно решаващият съд обстойно и задълбочено се е мотивирал защо е приел с доверие свидетелските показания на Б.В.Н., депозирани на ДП, както и свидетелските показания на П.Л.Д., Ц.А.С., Н.П.Х. и Л.Ц.Б., дадени на съдебното следствие, които подкрепят обвинителната теза.

5

По начало, за да е нарушен принципът на разкриване на обективната истина, следва да е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата при наличие на съществени противоречия в тях. Основно задължение на съда е да изясни обективната истина по делото, като събере и провери всички доказателства, както уличаващите, така и оневиняващите дееца, което задължение по конкретното дело е изпълнено.

Правните изводи на първостепенния съд имат за основа доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и чл. 107 НПК. Не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата.

Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на възприетата фактология и за верността на правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност – решаващият съд е обсъдил защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има съществени противоречия относно главните факти по делото. Контролираният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК по начина, който е предписан в тази правна норма. Той е направил цялостна и обоснована преценка на доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения при събиране и проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им – за да изгради извода си за вината на подсъдимия, съдът се е позовал на техния действителен смисъл. Право на подсъдимия е да отрича авторството на престъплението, но когато неговата защитна позиция е опровергана по несъмнен начин – както това е в разглеждания случай, от събраните гласни и писмени доказателства не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно авторството на деянията.