Решение № 254 от 31.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Разлог, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Христина Д. Паскалева като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20231240101047 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. А. Ш., с ЕГН ********** и адрес: гр.Б., ул. *, срещу М. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Ш., ул. *.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.144 от СК, като се иска от съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в полза на сина си и настоящ ищец в размер на 300 лева месечно, тъй като последният се обучавал във висше учебно заведение и не можел да се издържа от доходите и имуществото си. Предявен е иск по чл.149 от СК ответникът да заплати на ищеца и сумата от 1652,96 лева – издръжка за минал период от 02.05.2023г. до 18.10.2023г.

В исковата молба ищецът твърди, че е син на ответника, като след раздялата на родителите, същият заживял с баща си А. Б. Ш.. След съдебно решение на Районен съд – Разлог, ответникът е осъдена да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 150 лева. Ищецът навършил пълнолетие, но продължавал средното си образование в гр. Банско, като за учебната 2023/2024г. е ученик в 12а клас в СУ „Неофит Рилски“ Банско. Ищецът имал нужда от издръжка, предвид факта, че същият бил на 18 години и е ученик в редовна присъствена форма, като цялото му време минавало в обучителния процес и не можел да се издържа от своето имущество. Ответникът не се грижела за сина си, същата била в чужбина и от 2015 година не се 1 интересувала от него, като единствено до навършване на пълнолетие заплащала дължимата издръжка.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез назначения особен представител. Не се спори, че ответникът е майка на ищеца. С решение на съда е определена издръжка в размер на 100 лева месечно, която е увеличена в размер на 150 лева месечно.

Ищецът е навършил пълнолетие, като през учебната 2023/2024г. е ученик в 12а клас в СУ „Неофит Рилски“ Банско. Ищецът нямал сключени трудови договори и не притежава движимо и недвижимо имущество.

Оспорва се твърдението, че молителят учи в средно учебно заведение и не може да се издържа, тъй като учебната година към датата на подаване на отговора била приключила. Оспорва се твърдението, че ответникът живеела и работела в чужбина, поради което можела да предоставя без особено затруднение претендирания размер на издръжката. В условието на евентуалност, при основателност на иска, се прави възражение относно размера на претенцията, която следвало да бъде в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ищецът А. Ш. и ответникът М. П. са син и майка. С решение от 25.04.2017г. съдът е осъдил ответника да заплаща издръжка на детето си в размер на 150,00 лева месечно. По делото не се спори, че бащата на А. е поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на ищеца след раздялата на родителите. А. е навършил пълнолетие на 05.02.2023г.

Установи се също, от представената по делото служебна бележка № 14 от 25.09.2023г., че през учебната 2023/2024г. ищецът е ученик в дневна форма на обучение в Средно училище „Неофит Рилски“ - гр. Банско.

Към делото е приет препис от Договор за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, от който се установява, че Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив приема срещу заплащане да осъществи обучение на ищеца за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по акредитирана специалност „управление на информационните системи“, срок на обучение – 8 семестъра, задочна форма, при семестриална такса – левовата равностойност на 510 евро. Към договора е приложен и приходен касов ордер за заплатена сума от 1108 лева – семестриална такса в уверение на това, че ищецът е записан в първи семестър.

Ищецът и неговата майка не притежават движимо и недвижимо имущество (видно от удостоверения за декларирани данни по ЗМДТ). Няма данни същите да полагат труд по трудово или служебно правоотношение, видно от представените справка-данни от ТД на НОИ – София за лицата.

От справка, представена от РУ Разлог, М. С. П. на 02.07.2023г. в 17:46 2 часа е излязла от пределите на Република България през ГКПП Аерогара – София, като няма данни лицето да се е върнало след това в страната.

В хода на съдебното дирене са разпитани двама свидетели по инициатива на ищеца – неговият баща и бабата по бащина линия, при които А.

Ш. пребивава. От техните свидетелски показания се установи, че майката на ищеца и настоящ ответник живее в Германия, като по данни на сестра й (с която бабата на ищеца Н. К. е говорила) работела и получавала трудови доходи. По отношение на А. Ш., свидетелите споделят, че след раздялата на родителите му, преки грижи осъществявал баща му. Ответникът не била редовна в заплащането на издръжката, но предвид наложен запор, до навършване на 18-годишна възраст на А. заплащала определената от съда издръжка регулярно. След като навършил пълнолетие, майката прекратила изпълнението. Бащата споделя, че работи като строител, но не на трудово правоотношение. Бабата, от своя страна помагала, но получавала малка пенсия.

Свидетелите посочват, че А. не работи, има желание да учи и предвид факта, че е зает с ученето, няма възможност да работи, поради което е необходимо да му бъде присъдена издръжка.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Претендира се издръжка от лице, което продължава обучението си във висше учебно заведение. За да възникне правото на издръжка по чл. 144 от СК е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки:

1.лицето да е пълнолетно;

2.да е налице невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си,

3.да учи в средно учебно заведение най-късно до навършване на 20годишна възраст, 4.да учи редовна форма на обучение в полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, най-късно до 25-годишна възраст;

5.родителят, ответник по иска, да може да предоставя издръжка без особени затруднения.

За да бъде уважен иска с правно основание чл.149, вр. с чл.144 от СК, освен посочените по-горе предпоставки, следва да са налице и допълнителни такива:

1.да е налице спор за първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно субективното право на издръжка в полза на пълнолетния по закон;

2.ответникът да не е осигурявал издръжка на детето си през процесния минал период – от 02.05.2023г. до 18.10.2023 г. (датата, предхождаща деня на завеждане на исковата молба).

3

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е навършил пълнолетие. Относно този факт не се спори, като са налице и писмени доказателства в тази насока.

Ищецът не притежава имущество, не получава и доходи въз основа на частноправни или публичноправни отношения. Налице са писмени доказателства в тази насока.

Към момента на подаване на исковата молба (19.10.2023г.) ищецът е бил ученик в дневна форма на обучение в Средно училище „Неофит Рилски“ - гр.

Банско за учебната 2023-2024 година. Учебната 2023-2024 година за учениците в XII клас в страната е за периода от 15.09.2023г. до 13.05.2024г., т.е. в хода на съдебното производство са настъпили правнозначими за спора обстоятелства съобразно чл.235, ал.3 от ГПК. По делото се установи, че майката и настоящ ответник е спряла да заплаща издръжка на ищеца в момента на навършване на пълнолетие – до 05.02.2023г., когато А. все още е ученик в XI клас от средното училище. Т.е. за предявения период на иска по чл.149 от СК, за А. Ш. са били налице предпоставите да учи в средно учебно заведение най-късно до навършване на 20-годишна възраст, ответникът не е осигурявал издръжка на детето си през процесния минал период (не са ангажирани писмени доказателства от ответника, че е заплащал такава), като е налице спор за първоначално определяне на издръжка, с оглед прекратяване на правото по чл.143 от СК.

Ищецът не е навършил 25 години. Представиха се доказателства, че същият продължава да учи във висше учебно заведение и след завършване на средното си образование, но видно от представения договор, лицето е записано в задочна форма на обучение, поради което не е налице законовата предпоставка ищецът да учи редовна форма на обучение в полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст.

По делото не са събрани доказателства, че майката на ищеца разполага с достатъчно средства, които да й позволяват да осъществява финансова подкрепа на сина си. Единствено е налице косвено доказателство от свидетеля Кехайова, че майката работи в чужбина, но не се установяват конкретни данни за полагания труд – характера на правоотношението, размер на възнаграждението, работното време и др. За съда е известен факта, че Федерална република Германия осъществява политика по отношение на минималната работна заплата на работещите в страната, закрепена в закона за бюджета за съответната година, но чуждото право в случая не е приложимо право, а само съдържа установими и относими към делото факти, т.е. подлежи на доказване от страната, чиято е доказателствената тежест, в случая ищеца.

Не се установи ответникът да има движимо или недвижимо имущество, от което да получава доходи под формата на наеми или рента.

Издръжката, уредена в чл. 144 от СК, не е безусловна. Същата следва да бъде присъдена от съда само ако не съставлява особени затруднения за 4 родителя. В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения“, но същността му може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не се преценява с оглед на материалните възможности на родителя, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищецът претендира от своята майка, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи нуждата на ищеца – необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице. По делото няма никакви данни за способността ответникът да заплаща не само претендираната, но и каквато и да е издръжка на детето си.

Освен това съдът намира, че ищецът може да работи и да се издържа сам. Той учи задочна форма на обучение и това не изключва принципната възможност да работи на трудов договор, дори и на пълно работно време и използвайки правото по чл.169 от КТ. Специалността, която изучава ищецът, дава възможност за задочно обучение - това се установява от представените доказателства. По тази причина и законът е предвидил като предпоставка за даване на издръжка обучението да е редовна форма – тогава лицето няма да може да полага труд и съответно да получава възнаграждение за това.

В обобщение на горното, съдът намира исковете на А. Ш. срещу М. П. за присъждане на издръжка с правно основание чл. 144 от СК и чл.149 от СК за допустими, но неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от страните.

На основание чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК, ищците по искове за издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което и такива не се дължат от ищеца, а с оглед изхода на спора, не се възлагат и на ответника.

На основание чл.78, ал.7 от ГПК (ДВ., бр.102 от 2022г.), с оглед изхода на спора, в тежест на ищеца не следва да се постановяват и разноските за предоставената му правна помощ.