Решение № 3637 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3637 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511542 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.07.2022 год., постановено по гр.дело №51957/2020 год. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, Е. Д. К. е осъдена да заплати на Й. К. К. по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 22 850 лв., представляваща част от получените от ответницата без основание средства по банкова сметка на В. Ц.К. в общ размер на 34 274.28 лв. – завещател по саморъчно завещание от 19.08.2020 год., с която сума ответницата се обогатила за сметка на ищцата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 3 714 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Е. Д. К.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно СРС бил приел, че предявеният иск е само за разполагаемата част от наследството. Напротив претенцията била за цялата сума, като запазената част на ответницата не била взета предвид. Законът предвиждал, че родителите или само преживелият от тях имат право на запазена част от наследство в размер на 1/3, поради което ответницата релевирала такова възражение.

Ответницата била поела всички разходи за погребението на сина си, подпомагала го финансово, готвела му, чистела и се грижела за него, тъй като през последните години той бил с онкологично заболяване. Понастоящем ответницата била на 92 години, трудно подвижна и изцяло зависела от грижите на нейни близки. Била изтеглила процесната сума на 28.08.2021 год., преди обявяване на саморъчното завещание в полза на ищцата с ясното съзнание, че е единствен наследник по закон на починалия си син. Процесното завещание 1 противоречало на закона и добрите нрави. Лишаването на ответницата от наследство щяло да доведе до нарушаване на моралния дълг към родителя. Не следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, тъй като същото било изготвено въз основа на сравнителен материал, който не бил представен по делото. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жалбата Й. К. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част било направено от ответницата за първи път във въззивната жалба, поради което се явявало преклудирано и не следвало да бъде разглеждано. Освен това същото било и неоснователно, тъй като релевираната претенция не нарушавала запазената част, а била съобразена с нея. Ответницата не била оспорила заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-почерковата експертиза и не била представила сравнителен материал. В подкрепа на твърденията за направени разходи за грижи на наследодателя, които били направени за първи път във въззивната жалба, не били ангажирани каквито и да било доказателства.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Установяването на посочените правопораждащи факти е в тежест на ищеца, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице 2 представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В частност в исковата молба са изложени твърдения за наличието на увеличаване на имуществото на ответницата с изтеглената от влога на В. Ц.К. /починал на 23.08.2020 год./ сума в общ размер на 34 274.28 лв., както и за обедняване на ищцата – негов наследник по завещание, като е формулирано искане за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 22 850 лв. – част от вземане с цял размер от 34 274.28 лв.

Безспорно е по делото, че на В. Ц.К. е починал на 23.08.2020 год., като единствен негов наследник по закон е майка му Е. Д. К. /ответницата/.

Със саморъчно завещание от 19.08.2020 год. В. Ц.К. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, влогове, пари, ценности, вземания на Й. К. К.. Завещанието е било обявено на 01.09.2020 год. – видно от изготвения на посочената дата протокол от нотариус М. П.а, с рег.№236 на НК.

Няма спор между страните, а и въз основа на писмените доказателства по делото, се установява, че В. Ц.К. е бил титуляр на две банкови разплащателни сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, като към 23.08.2020 год. наличността по тях е била в общ размер на 34 274.28 лв., която сума е била изтеглена от ответницата в периода от 23.08.2020 год. до 03.09.2020 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направения, а тези, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник на облагодетелстваното лице. При съмнение за характера на едно завещание – дали е общо или частно, волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл.

20 ЗЗД за тълкуване на договорите, приложимо и по отношение на едностранните волеизявления, каквото е завещанието /чл. 44 ЗЗД/; отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото – например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието.

В разглеждания случай СГС приема, че оставеното в полза на ищцата саморъчно завещание е универсално по своя характер и й придава качеството на единствен универсален наследник на В. Ц.К..

Завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена от закона форма, воля на завещателя. За да породи действие, саморъчното завещание трябва да отговаря на 3 изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от тези реквизити обуславя нищожност на акта – чл. 42, б.”б” ЗН.

С оспорване на завещанието от страна на ответницата и с изявлението на ищцата, че ще се ползва от него, последната е заявила, че завещанието отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което и нейна е била доказателствената тежест да установи автентичността на завещанието при условията на пълно и главно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ – в който смисъл са и изричните указания на СРС, дадени с изготвения доклад по делото по чл. 146 ГПК /виж и например Решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 90 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 70 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г., I с-в /. В тази насока по делото е било проведено успешно доказване, доколкото е видно от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране /като същото не е било и оспорено от ответницата/, че ръкописният текст в саморъчното завещание е изписан от В. Ц.К., както и че подписът в долната дясна част на листа на саморъчното завещание е положен от В. Ц.К..

При това положение се налага извода, че при съставяне на процесното завещание са изпълнени изискванията за форма на волеизявлението, поради което и същото е действително и поражда правни последици.

Възражението на жалбоподателката за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в“ ЗЗД се явява неоснователно /виж разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2020 год./. Посочената норма, която е императивна, предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единствения мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала и обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието.

В разглеждания случай в процесното завещание не се съдържат каквито и да било изявления на завещателя, опорочаващи безвъзмездния характер на завещателния акт – всъщност в завещателното разпореждане въобще не е отразен мотива за направата му, като в него не са вписани и тежести и/или условия.

На следващо място въззивният съд приема, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на ищцата е израз на приемане на наследството от нейна страна и демонстрира намерението й /желанието й/ да приеме завещаното имущество.

4

Следователно същата е придобила от момента на откриването на наследството правата върху конкретните имущества, включени в наследството, и е поела и съответните задължения на наследодателя, които права изключват наследяването по закон от страна на майката на наследодателя /ответницата/.

Няма спор между страните, че в имуществото на В. Ц.К. към датата на смъртта му са се включвали вземания към „УниКредит Булбанк“ АД по два договора за разплащателни сметки в общ размер на 34 274.28 лв. По силата на универсалното наследствено правоприемство по завещание тези права са преминали в партимониума на ищцата.

Следователно не е било налице валидно правно основание за получаване на сумите по процесните разплащателни сметки от страна на ответницата. Незнанието на последната за завещателното разпореждане в полза на ищцата е ирелевантно.