Решение № 256 от 28.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Бургас, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20212100501083 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№263579/27.05.2021г., подадена от Владимир Янков Вакрилов, ЕГН ********** с адрес: гр.София, ул.,,Михаил Буботинов“ бл.31, вх.Б, ап.30, назначен за синдик на ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ ООД, ЕИК 202046411, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Александровска“ №45, ет.2, срещу Решение №260093/12.04.2021г., постановено по гр.д.№64/2020г. по описа на Районен съд- Несебър.

С посоченото решение, Несебърският районен съд е определил за ползване прилежаща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота 12179 кв.м. и административен адрес: гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“ №9, необходима за ползване според предназначението на построената в него сграда с идентификатор №*** върху площ от 2944кв.м., от които 2331кв.м. застроена площ на сградата и 613кв.м. площ около сградата, защрихован в син цвят на Приложение №1- схема на прилежащите терени към сградите в ПИ *** по КККР на гр.Несебър, към заключение на вещото лице на лист 109 от делото, което приложение /схема/, приподписано от съда представлява неразделна част от постановения съдебен акт.

Със същото решение, съдът е осъдил ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Етажна собственост на собствениците на самостоятелни обекти в 1 сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“№9, бл.5 с идентификатор №***, представлявано от управителя на Етажната собственост ,,Виго груп“ ЕООД, ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление:гр.Монтана, ул.,,Морава“№12, сумата от общо 780 лева, от които – 80 лева- заплатена държавна такса; 400 лева- адвокатско възнаграждение и 300 лева- изготвена експертиза.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Намира, че районният съд неправилно определил прилежащата част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, необходима за ползване според предназначението на построената в него сграда с идентификатор №***. Навежда доводи в тази насока.

Излага становище относно приложение нормата на чл.64 от ЗС. Развива подробни съображения, че в случая бил определен по-голям обем на правата на суперфициарните собственици, създали етажната собственост.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез процесуалния представител- адв Койчева, АК- Хасково, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемата страна намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.

Излагат се аргументи във връзка с изводите на първоинстанционния съд относно приложение нормата на чл.64 от ЗС.

Твърди се, че собственикът на земята - ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ООД създавал пречки на собствениците на самостоятелни обекти в сградата да достигнат до притежаваните от тях имоти, което обуславяло и правния интерес от предявяване на исковите претенции. Посочва се, че с паркирането на моторни превозни средства непосредствено пред входовете и изходите на сградата, се ограничавали правата на собствениците, както и живота и здравето на обитателите в същата.

Направен е анализ на събраните по делото доказателства (заключение на вещото лице по извършената по делото експертиза).

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се направените по делото пред настоящата инстанция разноски.

Страните не се явяват и не се представляват в с.з., редовно и своевременно уведомени.

Въззивната жалба е процесуално допустими-подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на 2 основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.64 ЗС.

Депозирана е искова молба от ЕС на собствениците на СО в сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ №9 бл.5, представлявана от управителя на ЕС „Виго груп“ ООД против ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ООД за определяне за ползване на прилежаща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота 12179кв.м. Ищците твърдят, че в посочения имот са построени пет сгради, като в една от тях-с идентификатор №*** със застроена площ от 2263 кв.м. СО притежават „Гранит Импорт Кина увоз извоз Дооел Струмица“-апартамент №1, „Дел Естейт“ дружество с ограничена отговорност Ниш-апартамент №2, М.Г. и С.М.С.-апартамент №403, Е.Б.Х.апартамент №421 и 503, а всички останали СО са собственост на „Виго груп“ ООД.

Твърди се, че сградата е в режим на ЕС, а от 2019 г. ответното дружество започнало да ограничава и препятства достъпа, както на собствениците на СО, така и на обитателите и ползвателите на СО като посочва конкретни инциденти.

В срока за отговор ответното дружество депозира два отговора-от двамата управители, като Георги Станкова заявява, че никога не е създавал пречки за ползване на имот, а Илко Десподов-че през летния период ответното дружество, чрез другия управител действително е създавало пречки.

В хода на производството е установено, че ответното дружество е обявено в несъстоятелност и му е назначен синдик, поради което е отпаднала необходимостта за назначаване на особен представител на дружеството.

При разглеждането му пред първата инстанция делото е допусната и приета СТЕ.

С Определение №1793 от 23.11.2021г. по делото е допуснато извършването на допълнителна съдебно-техническа експертиза предвид необходимостта от установяване на прилежащата площ съобразно регламентацията в ЗУТ и Наредба №7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, заключението по която е прието.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че ответното дружество е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота 12179кв.м. /вж н.а. №**, т.6, рег.№****, дело №****/**.**.20** по описа на Нотариус Лина Чуткина/. Видно от представената скица №15-801843-02 на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър в същия са построени пет сгради с отделни идентификатори.

3

По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза, която установява, че в ПИ с ид.

№*** са разположени пет сгради, една от които е процесната с ПИ ид.

№*** със застроена площ 2331 кв.м. Общата застроена площ на имота е 6629 кв.м., площта на поземления имот е 12177 кв.м., а свободната от застрояване площ е 5548 кв.м. ВЛ е посочило, че за имота е в сила ПУП одобрен със Заповед №**8/16.08.2004г. на Кмета на Община Несебър с предназначение за „курортно строителство“. Определена е прилежащата площ /приложение 1 към заключението на СТЕ/ общо 2944 кв.м. /застроена площ 2331 кв. м. и площ около сградата 613 кв.м./ съгласно пар.1, т.6 от ДР на ЗДДС. С допълнителното заключение ВЛ арх. Д. е определила, че 1950 кв.м. съгласно Приложение 1 към Наредба №7 за 2003 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. На изготвената скица са посочени границите на прилежащата площ към сграда с идентификатор ***, като са взети предвид допустимите отстояния, защихровано в син цвят.

Представени са доказателства във връзка с твърдението, че през лятото на 2019г. са били регистрирани няколко случая за възпрепятстване ползването на сградата от страна на ответника-преминаване на МПС през тревните площи, паркиране на МПС в близост до вратите на сградата, функционираща като хотел и т.н.

В случаите на създадена разделна собственост върху земята и построените в нея сгради законът дава право на собственика на сградата да се ползва от земята доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Това повелява общото правило, съдържащо се в чл. 64 ЗС. Съдебната практика по приложението на разпоредбата приема, че тя създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. На тях собственика на земята следва да им осигури възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. ЗУТ създава ред по който да се определят прилежащите площи към съществуващи сгради. Така в чл.22, ал.7 от ЗУТ е направено препращане за определяне размера на прилежащите площи към съществуващи сгради към Наредба №7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.

Според смисълът вложен в ЗУТ прилежащите площи към сградите следва да се приеме за площ необходима за обслужване на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради води до извода за приложимост на нормите на Наредба №7 от 2003г. и при определянето на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея.

В случая е безспорно, че е налице суперфициарна собственост на сградата с идентификатор *** /една от общо 5 сгради/, отделно от земята. Съобразно посочената по-горе разпоредба ищците могат да ползват земята само доколкото е необходимо за използване на същата според предназначението й-т.е. нормален достъп до същата, за да я ползват и поддържат в нормално състояние. Останалата част от мястото е на разположение на 4 собственика на, който може да го ползва както намери за добре. Така изразеното становище е застъпено в задължителна съдебна практика-Решение №363/17.10.2011г. на ВКС по гр.д.

№663/2010г І г.о., Решение №950/22.10.2008г. на ВКС по гр.д.№2524/2007, ІІІ г.о., Решение №304/21.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1311/2010 г., ІІ г.о.

Съдът намира, че прилежащата площ следва да бъде определена съгласно Наредба №7 от 2003г. , а не както е сторил първоинстанционният съд съобразявайки §1, т.6 от ДР на ЗДДС.

В § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на "Прилежащ терен", според която това е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. Настоящият съдебен състав приема, че тази дефиниция е дадена в закона единствено и само за целите на ЗДДС с оглед ползването в него на легалното понятие прилежащ терен. Незаконосъобразно е за всяка сграда прилежащата площ да се определя на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот, доколкото по този начин не се съобразява предназначението на сградата и изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Разпечатката съдържа 45 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be5ae160-53a6-4526-9b07-8538fc540b11