Решение № 1107 от 08.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Перник, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720102703 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. З. против М. Й. Й., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1399.46 лева – главница по заявление договор за издаване на кредитна карта /American express/ № АC ***** г., сумата от 379.69 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.05.2019 г. до 14.10.2022 г.; сумата от 134.54 лева – обезщетение за забава за периода от 28.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 209.18 лева – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 27.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6048/2022 г. по описа на РС Перник – 09.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях договор по заявление за издаване на кредитна карта № АC ***** г. По посочения договор банката била кредитодател, а ответникът М. Й. Й. – кредитополучател.

Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала на ответника М. Й. Й. сумата от 1400 лева – като кредитен лимит по кредитна карта като всеки месец на кредитополучателя се изпращало извлечение за движението по картата. На 27.03.2017 г. страните дори подписали 1 допълнително споразумение – като кредитната карта била заменена с нова – BG MC Standard, по която кредитният лимит останал непроменен.

Първоначално ответникът възстановявал изтеглените суми чрез ежемесечни вноски, но от 28.05.2019 г. преустановил плащанията. Поради това и след неплащане на две вноски /за 28.05.2019 г. и за 28.06.2019 г./ ищецът упражнил правото си да обяви целия невъзстановен остатък по картата за предсрочно изискуем. В тази връзка и до кредитополучателя били отправени уведомления за предсрочна изискуемост – уведомлението било получено от М. Й. Й. лично и по месторабота /работодателят предал на лицето съобщението лично/ на 14.10.2022 г. Поради това и ищецът счита, че неизплатеният остатък от усвоените суми от картата – в размер на 1399.46 лева – главница по кредита бил надлежно обявен за предсрочно изискуем с дата на предсрочната изискуемост 14.10.2022 г.

Предвид ефективното усвояване на сумата по кредита ищецът претендира и възнаградителна лихва в размер на 379.69 лева за периода от 28.05.2019 г. /дата на преустановяване на плащанията/ до 14.10.2022 г. /дата на предсрочната изискуемост/.

На следващо място ищцовото дружество претендира и обезщетение за забава /съобразено с въведеното в Р. България извънредно положение през 2020 г./ - в размер на 134.54 лева за периода от 28.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и в размер на 209.18 лева за периода от 14.05.2020 г. до 27.11.2022 г.

Допълнителни такси, както и разходи за обявяване на предсрочна изискуемост не се претендират по делото.

Излагат се подробни доводи, че процесният договор за кредит бил валиден, а ответникът бил запознат със съдържанието му, но така и не заплатил дължимите суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор заявление за кредитна карта и ОУ към него, допълнително споразумение и ОУ към него, уведомления и констативен протокол.

Препис от исковата молба е връчен на ответника М. Й. Й. – лично.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. В същия ответникът твърди, че действително дължи сумата от 1399.46 лева – главница по кредита, както и законна лихва върху тази сума. Твърди обаче че категорично не дължи останалите претендирани от ищеца суми. Счита че не е законно при дълг от 1399.46 лева от него да се претендират такси в значителен размер, като така дългът да нарасне с още почти 2000 лева. Категорично се възразява срещу дължимостта на суми за адвокатско възнаграждение и държавни такси. На последно място ответникът твърди и че не подписвал допълнителното споразумение и общите условия към него.

С тези аргументи иска претенциите извън главница и лихва за забава да бъдат отхвърлени.

В хода делото е приета справка извлечение от движение по сметка.

2

В съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От последния е постъпило писмено становище, в което ищецът поддържа, че исковете са основателни и иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Поддържа, че дължи единствено главница и обезщетение за забава върху същата. Намира за несправедливо, че от него се претендират разноски за адвокат, държавни такси и други лихви. Счита, че това води до незаконосъобразно увеличаване на дълга му, което било в противоречие и с правото на ЕС. Посочва, че взел кредита, доколкото бил подведен от ищцовото дружество, а нямал възможност да заплаща такси извън главницата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от представено копие от заявление – договор за издаване на кредитна карта № АC *****/31.07.2014 г. се установява, че на 31.07.2014 г. между дружеството ищец като заемодател и ответника М. Й. Й. като заемополучател, е сключен договор за кредитна карта при следните параметри: кредитен лимит от минимум 500 лева до максимум 10 000 лева. В договора не е посочен годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, размер на възнаградителната лихва или начина на формирането й.

В исковото производство към договора са приложени общи условия /ОУ/, както и приложение към тях относно такси, прилагани от банката. Нито един от посочените документи не е подписан от ответника по делото.

Съгласно т. 10 от ОУ данните за ГПР и ГЛП се съдържат в приложението на същите. Видно от това приложение ГЛП е в размер на 18.9 %, а ГПР възлиза на 31.47 %. Изчисленията са дадени на база лимит от 3000 лева като според данни в документа същият е доведен до знанието на картодържателя на 31.07.2014 г.

Съгласно приложените към исковото дело общи условия същите в частта относно възнаградителната лихва влизат в сила само след подписване на анекс съм договора. Към исковата молба са приложени ОУ актуални към 31.07.2014 г., подписани от ответника и ОУ актуални към 11.07.2017 г., които не са подписани от ответника. В заповедното дело – ч.гр.д. № 6048/2022 г. по описа на РС Перник се съдържат същите ОУ – актуални към 31.07.2014 г. и към 11.07.2017 г.

Преди подписване на такъв анекс за стари договори /сключени преди 10.08.2015 г./ се прилагали разпоредби в редакция от 01.06.201 5 г. Такива разпоредби в редакция към посочената дата обаче по делото не са представени, като не са представени доказателства и ответникът да е подписвал анекс към първоначалния си договор.

На последно място, видно от допълнително споразумение от 27.03.2017 г. между ищеца и ответника е уговорено старата кредитна карта да бъде 3 заменена с нова такава, при запазване на кредитния лимит. Запазват се и всички непогасени задължения, които се прехвърлят по баланса на новата карта. Посочва се, че относно сумите, усвоени с новата карта или със старата такава се прилага ГЛП от 18.90 %.

Съгласно констативен протокол от 18.10.2022 г. от ЧСИ Бадев на 11.10.2022 г. на ответника чрез работодател е връчено уведомление за връчване на книжа. В тази връзка на 14.10.2022 г. работодателят на ответника срещу подпис му е връчил уведомление за предсрочна изискуемост – лично.

Съгласно уведомлението вземанията по договора са обявени за изцяло предсрочно изискуеми на 27.05.2022 г. Дължимата сума е посочена в размер на общо 2076.87 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 1399.46 лева, предявеният иск за обезщетение за забава е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а предявеният иск за сумата от 379.69 лева – с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсва данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за издаване кредитна, предоставяне на договорения заем чрез усвояване на суми по кредитния лимит и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които не е настъпила падежна дата.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен на 31.07.2014 г. т.е. непосредствено след приемането на редица разпоредби, регулиращи правата на потребителите – в Закона за потребителския кредит.

В настоящия случай ответникът признава, че е усвоил процесната сума от 1399.46 лева – главница по кредита. Съгласно договора кредитният лимит на картата на ответника възлиза на 3000 лева. Поради това съдът приема, че няма надвишаване на кредитния лимит. Освен това ответникът не оспорва и че не е заплатил сумата от 1399.46 лева като е преустановил плащанията към 28.05.2019 г. Претенцията за обезщетение за забава от своя страна е съобразена със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците т.е. в периода на обявеното извънредно положение обезщетение за забава не е начислявано. Предвид това съдът намира исковите претенции за главница и обезщетение за забава за 4 основателни в пълен размер.

Относно претендираното вземане за договорна лихва, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, доколкото по делото са налице две групи общи условия всяка с приложение с различно съдържание. В посочените документи договорната лихва е в различен размер, като не става ясно въз основа на какъв размер на лихвата е начислена процесната сума от 379.69 лева. Това следва и от обстоятелството, че няма данни за точния период на приложение на всеки от двата вида общи условия досежно процесния договор и в процесния период. Съдът съобразява и че съгласно същите приложението им относно тази лихва е обусловено от сключване на анекс към договора /т.е. при т.нар. заварени или стари договори, сключени преди 2015 г., какъвто е и настоящият случай/ - като при несключване на такъв се прилага друг размер на лихвата, който също не е посочен. Така при анализ на разпоредбите от двата различни документа с ОУ следва извод, че са налице три различни размера на договорна лихва, на които ищецът се позовава, но не посочва кой реално прилага – за каква част от главницата. В тази връзка и съдът намира, че съответните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като водят до значително неравновесие между правата на банката и на кредитополучателя, за който в последна сметка не става ясен размерът на претендираната договорна лихва. По този начин кредитополучателят е лишен и от възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора, тъй като дължимата възнаградителна лихва реално се променя по усмотрение на банката. По изложените съображения и на основание чл. 146 от ЗЗП, съдът счита, че клаузите на т. 10 от ОУ от 25.04.2014 г. и по т. 10 и т. 25.6 от ОУ от 11.07.2017 г. са нищожни, поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на претендираната от банката договорна /възнаградителна/ лихва.