Решение № 1204 от 21.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Плевен, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430101565 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕИК ***, против В. Ф. Т., с която са предявени искове с правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 488,66лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2021г. -30.11.2022г и сумата от 26,59лв- лихва за забава, за периода 02.03.2022-09.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си.

Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника.

1

Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за процесния период, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 245,70лв., сума за отопление без ИРУ, в размер на 134,53лв., сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 146,87лв, сума за БГВ, в размер на 226,24лв., услуга дялово разпределение в размер на 56,31лв, корекции +2,35 лв.; посочено е, че в имота има монтирани 1 бр. водомери за БГВ и 4 бр. ИРУ; има монтирана щранг- лира в банята. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът В. Ф. Т., ред. ув., не изразява становище и не депозира отговор на исковата молба. В с.з. ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, поради плащане на дължимите суми.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №122/16.01.2023г., по ч. гр.д.№ 233/2023г. по описа на ПлРС. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което, същият е допустим.

По делото няма спор между страните и съобразно представените с ИМ писмени доказателства, че отв. В. Ф. Т., е собственик на процесния топлоснабден имот, на адрес гр. Плевен ***. Безспорно по делото се установява също, че за процесния имот е открита партида за плащане на отопление и топла вода, с аб.№***, въз основа на заявление- декларация от ищеца от 25.06.2021г.

По делото се установява също и факта на сключване на договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение №28/30.07.2002г, между етажна собственост на адрес *** и „ТЕХЕМ СЪРЗИСИЗ“ ЕООД, за доставка и монтаж на индивидуални разпределители /апартаментни топломери/ и за 2 ежемесечно отчитане на потребената ТЕ. Установява се също факта на сключване на споразумителен протокол от 30.07.2002г, между ТЕЦ-Плевен и „ТЕХЕМ СЪРЗИСИЗ“ ЕООД, за разпределение на ТЕ между абонатите на аб. станция №***, ***.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“приложени към заповедното производство.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна енергия, за аб. №***, за процесния период 01.12.2021г. -30.11.2022г., е общо 812лв, от която: 245,70лв.- сума за отопление с ИРУ; 134,53лв. - сума за отопление без ИРУ; 146,87лв.- сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация; сума за БГВ от 226,24лв.; 56,321лв.- сума за дялово разпределение; корекция 2,35лв. ВЛ е констатирало, че от страна на ответника има плащане на сума от общо 323,34лв.- на 20.05.2022г., на 14,06.2022г, на 30,08.2022г. и на 31.10.2022г., като тези плащания са извършени преди образуване на заповедното производство. След плащанията, ВЛ е установило, че размерът на неплатената сума е 488,66лв.- за главница. ВЛ е установило, че размерът на лихвата за забава върху главницата от 488,66лв, за периода 02.03.202209.01.2023г, е в размер на 26,59лв. ВЛ е установило също, че потребената ТЕ за имота е начислена за налични 1бр. водомер и 4бр. измервателни уреди; обем на имота по проект- 157,43 куб.м. Начислена е и ТЕ за отопление от щранг- лира в банята. При изслушване на ВЛ в о.с.з., същото посочва, че част от представените доказателства за плащане, не касаят процесния период, като плащанията, касаещи процесното задължение и период, са описани в таблица.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да 3 заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и факта, че отв. Т. има качеството на собственик на имота, въз основа на приетите и посочени погоре писмени доказателства. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съдът приема, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период, която правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

По отношение на направените от ответника плащания, съдът кредитира 4 изцяло заключението по приетата ССЕ, от което се установява дължима и непогасено задължение от 488,66лв, за процесния период 01.12.2021г. 30.11.2022г. По делото се събраха доказателства за плащания на дължими суми, но същите касаят задължения за потребена ТЕ за друг период, извън процесния, и не могат да бъдат отнесени към него.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е изцяло основателен, ответникът В. Ф. Т., като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което, следва да бъде признато за установено спрямо него, че дължи сумата от 488,66лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2021г. -30.11.2022г и сумата от 26,59лв- лихва за забава, за периода 02.03.2022-09.01.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-16.01.2023г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №122/16.01.2023г., по ч. гр.д.№ 233/2023г. по описа на ПлРС.

С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на 325лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ В. Ф.

Т.,, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, сумата от 488,66лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2021г. -30.11.2022г, за имот с аб. №*** и сумата от 26,59лв- лихва за забава, за периода 02.03.2022-09.01.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-16.01.2023г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №122/16.01.2023г., по ч. гр.д.№ 233/2023г. по описа на ПлРС.

5

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В. Ф. Т.,, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 325лв.- разноски по настоящето исково производство и сумата от 75лв.- разноски- по ч. гр.д. №233/2023г. на ПлРС.

Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6