Решение № 1025 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100513998 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20001320/04.01.2021 г. СРС, 174 с-в, по гр.д.№ 69743/19 г. е признал за установено по искове на „Т.С.“ ЕАД, че Л. С. П. дължи на ищеца сума в размер на 1 586,03 лв.-цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода 01.09.2018 г. до 30.04.2016 г. със законната лихва от 13.09.2018 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над 1 827,03 лв. до пълния предявен размер от 3 127,70 лв. и за периода 01.05.2014 г.-31.08.2015 г., като погасен по давност, както и иска за мораторна лихва в размер на 741,10 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 10.09.2018 г., като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 60214/18 г. по описа на СРС, 174 с-в.Решението е постановено при участието на „Н.И.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

С определение № 20140998/17.06.2021 г. /имащо характер на решение/ СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 04.01.2021 г. СРС, 174 с-в, по гр.д.№ 69743/19 г., като в абзац 1 първи, на ред седми, след „периода от“ вместо „01.09.2018 г.“ да се чете „01.09.2015 г.“ и на ред осми, след „разликата над“ вместо „1827,70 лв.“ да се чете „1 586,03 лв.“.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Позовава се на р-л IX, чл.33, ал.1 от Общите условия, съгласно който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В този смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в ежемесечно получаваните фактури е платимо най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- Е.Б. П. /конституирана на основание чл.227 ГПК като правоприемник на починалата в хода на процеса въззиваема Л. С. П./ оспорва същата.Твърди, че е заплатила всички суми, за които наследодателката е била осъдена с първоинстанционното решение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 13.09.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. С. П. за сумата от 3 127,70 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. със законната лихва от 13.09.2015 г. до изплащане на вземането и 741,10 лв.законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 10.09.2018 г.Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60214/2018 г. на СРС,174 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ Л. С. П. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имотапартамент № 15 в гр.София, бул. „*******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 2

ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Твърди, че в р-л IX от ОУ, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.И.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 3 127,70 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.30.04.2016 г. със законната лихва от 13.09.2015 г. до изплащане на вземането и 741,10 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 10.09.2018 г.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете, като е направила и възражение, че вземанията са погасени по давност.

Със заявление вх.№ 3072590/13.09.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. С. П. за процесните суми.На 29.05.2019 г. СРС, 174 с-в, по ч.гр.д.№ 60214/2018 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът Л.

С. П. е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.11.2019 г.Исковата молба е подадена на 02.12.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.В списъка с етажните собственици срещу процесния имот фигурира името и подписа на ответницата.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „Т.С.“ ЕАД и Л. С. П. за периода м.2014 г.-04.2016 г. е действало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот.

С протокол от 14.04.2002 г. ОС на ЕС с адрес-гр.София, бул. „*******, 3 вх.А и Б е взело решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

На 14.05.2002 г. е сключен договор между ЕС с адрес: бул. „*******, вх.А и Б и ТАЕС „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Представени са талони за отчети на уреди за дялово разпределение от 05.05.2015 г. и от 26.01.2016 г. съответно за сезони 2014-2015 г. и 2015-2016 г. за процесния имот, подписани от ответницата в качеството й на абонат, както и изравнителни сметки за посочените периоди.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице В.Т. е установено, че топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за процесния период е начислявана в съответствие с нормативната база.Начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа на снети отчети на един водомер за топла вода.За исковия период няма начислявана топлинна енергия за общи части, тъй като в процесната сграда няма изграждана отоплителна система за стълбищно отопление.В процесния топлоснабден имот през исковия период е имало 6 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, отчетите на уредите на ФДР са извършени на 05.05.2015 г. и на 26.01.2016 г. и са с подписи на клиент.Размерът на сумата за потребена топлинна енергия през процесния период за отопление на сградна инсталация, за имот и за БГВ възлиза на 4 155,98 лв.Сумата е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислявани лихви по тях.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице А.Б. е установено, че към момента на изготвяне на експертизата няма данни за извършени плащания на процесните суми.

Пред въззивния съд е представено платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 2 018,22 лв., платена на 18.05.2021 г. от А. К. Л. в полза на „Т.С.“ ЕАД за топлинна енергия за отопление за периода 01.09.2015 г.30.04.2016 г. за аб.№ 25985 по гр.д.№ 69743/2019 г. на СРС с лихви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са отхвърлени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено наличието на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответницата.Съдът е приел също, че вземанията за периода м.05.2014 г.м.08.2015 г., са погасени по давност и е уважил иска за главница за периода м.09.2015 г.-м.04.2016 г. за сумата от 1 586,03 лв.Съдът е отхвърлил като неоснователен иска за мораторна лихва върху главницата, като е изложил мотиви, че за процесния период са приложими ОУ за продажба на топлинна енергия от 2014 г., като ищецът не е представил доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД периодичните плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, задълженията за заплащане на топлинна енергия са такива за периодични плащания.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г., приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, каквито доказателства по делото не са представени.При липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната енергия.За месец 08.2015 г. тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.09.2015 г. и е 5 изтекла на 01.09.2018 г.-преди датата на подаване на заявлението /13.09.2018 г./.

Поради изложеното вземанията за главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.08.2015 г., са погасени по давност, както е приел и първоинстанционният съд.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумите са погасени по давност, като се цитират ОУ, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.

„Монитор" от 11.07.2016 г. в сила от 11.08.2016 г., които не са приложими към процесния период, поради което същите не следва да се разглеждат.

Вземанията за процесния период са възникнали при действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и падежът за изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1 от ОУ.Съгласно цитираната клауза на клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.По делото не са представени доказателства за публикуване на фактурите за дължимите суми на сайта на ищцовото дружество, не е представена и покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, поради което искът за мораторна лихва е неоснователен.