Решение № 19856 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19856 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110127582 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от ....... за признаване на установено, че ответницата К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, дължи на ищеца ....... със седалище и адрес на управление: ....., следните суми: сумата от 473,86 лева, ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .......- ......./14.12.2018 г. между ......, и ответницата, като вземането е прехвърлено на ищеца ...... по силата на приложение № 1/18.06.2020 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. между заявителя и кредитодателя; сумата от 7,90 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 15.01.2020 г.; сумата от 70,72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.06.2021., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39945/2021 г. по описа на СРС, 161 състав.

Ищецът твърди да има вземане, тъй като на 14.12.2018 год. между ...... и К. В. Г., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год., с което между страните възниква облигационно отношение. Твърди че, по силата на Договора кредитодателят е отпуснал сума (главница) в размер на 1061,66 лева, а кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка, съставляваща печалбата на кредитодателя), начислена върху отпусната в кредит главница съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора. Изплащането на кредита е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски. Кредитодателят е изпълнил задължението си и е предоставил уговорената като кредит сума (главница), за което ищецът е приложил като доказателство Фактура № ...... от 14.12.2018 г. и писмено потвърждение от кредитора за извършеното плащане към търговския партньор, чрез който е усвоен кредита.

Твърди, че ответницата се е задължила да върне сума в общ размер на 1163,52 лева на 12 броя погасителни вноски, като погасителната вноска включвала главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от Договора. Посочва, че ответницата е извършила 6 (шест) плащания към първоначалния кредитор, както следва: на 17,01.2019 год. - сума в размер на 1

96,96 лева, на 16.02.2019 год. - сума в размер на 96,96 лева, на 16.04.2019 год. - сума в размер на 193,92 лева, на 15.05.2019 год. - сума в размер на 96,96 лева, на 14.06.2019 год. сума в размер на 96,96 лева и на 15.10.2019 г. - сума в размер на 100,00 лева.

Твърди, че ответницата не е изпълнила всички свои задължения по Договора в уговорения срок и е преустановила плащанията, като падежът на първата изцяло неизплатена вноска е настъпил на 20.08.2019 год.

С оглед на гореизложеното, ответницата дължи заплащане на остатъка по главницата по договора, която е дължима ведно със законна лихва за забава върху главницата от 20.07.2019 год. до 20.12.2019 год. по Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год. Твърди, че считано от 21.08.2019 год. ответницата е изпаднала в забава, поради което същата дължи обезщетение е размер на законната лихва за забавата за периода от 21.08.2019 год. до 01.06.2020 год., с изключение на периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. включително, в размер на 70,72 лева, както и остатъка от договорната лихва по Договора в размер на 7,90 лева.

Посочва, че на 18.06.2020 год. между кредитодателя ....... и ...... е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. Твърди, че прехвърлянето на вземането било съобщено на ответницата.

В срока за отговор, чрез назначения особен представител, ответницата оспорва исковете по основание. Не твърди да е платен дълга. Твърди, че поведението на банката е виновно, тъй като към момента на отпускане на кредита, същата е била наясно с неплатежоспособността на ответницата, но въпреки това отпуснал кредита. Навежда, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, без ги посочва. Посочва, че с цедирането на договора за кредит са нарушени правата на ответницата, тъй като с с цедирането му се прекратявал и застрахователния й договор „Закрила на плащанията плюс“.

Ето защо моли съда да отхвърли исковете.

В съдебното заседание, чрез депозирано писмено становище, исковете се поддържат от ищцовото дружество. Процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложено е ч. гр. д. № 39945/2021 г. на СРС, 161 състав, от което се установява, че по заявление на ....... е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Г. за вземанията, предмет на настоящите искове. На основание чл. 415, ал.

1, т 2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск относно твърдените от него вземания, като настоящите искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по което праводателят на ищеца е изпълнил задълженията си, настъпването на изискуемостта на насрещното задължение за плащане, както и цедирането и уведомяването по същото, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото.

От представените и приети писмени доказателства към исковата молба се установи наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за заем. По делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК ...... и ответницата К. В. Г., съгласно 2 който заемодателят предоставя на ответницата кредит за закупуване на стоки на обща стойност 974 лева. В договора са посочени годишен процент на разходите (ГПР) от 18.07 %, лихвен процент от 16.72 % и общата стойност на плащанията от 1163.52 лева. Ответницата се е задължила да възстанови заетата сума чрез 12 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 96.96 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размера на вноските и на оставащата главница, като крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2019 г. (дата на последна погасителна вноска). С подписването на договора ответникът е удостоверил, че е получил финансираните стоки и услуги.

Представени са и общи условия на договора за кредит, Сертификат за сключена застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, както и общи условия към застрахователния договор, Сертификат за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. (лист 8 – 23 от делото).

Видно от приложения по делото Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 22.04.2020 г., сключен между ...... и ищецът ......, и от Приложение № 1 от 18.06.2020 г., кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем (лист 25 – 33 от делото), което прехвърляне е потвърдено от цедента (лист 35 от делото).

Представено е пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията по кредити (лист 3 4 от делото), както и уведомително писмо до ответницата (лист 41 от делото) и известие за доставянето му с отбелязване „непотърсена“. (лист 36 – 37 от делото). При тези обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответницата за прехвърлянето на вземането срещу нея е станало в хода да исковото производство, което следва да бъде съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл - Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента, какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т. о.).

Следователно по делото се установи, че ...... е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответницата по Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год., сключен между ответницата и цедента .......

Видно от представената по делото фактура № ....../14.12.2018 г. се установява, че ответницата е усвоила кредитни средства в размер на 974 лева, като не е спорно между страните, че същата е погасила задължения към кредитодателя в общ размер на сумата от 681.76 лева.

Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а също и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който урежда защита на особена категория длъжници.

В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отбележи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл. 23 ЗПК последици, а именно че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. С оглед 3 императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно, съгласно чл. 5 ГПК, за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка, относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира, че в процесния договор лихвеният процент е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 16.72 %. Липсва обаче разпоредба за условията на неговото прилагане. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното намаляване, от което се проявява неяснота относно размера и начина на формиране на възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията (начините) за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и погасителния план към него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване на лихвения процент съобразно главницата по договора. Това изискване не е изпълнено, доколкото в договора е посочен единствено размера на лихвения процент. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия (начини) е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.