Решение № 145 от 18.07.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Разград, 18.07.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 15.07.2019 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове: Атанас Христов

Ангел Ташев при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 150 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 342 от 20.12.2018 г. по гр.д № 384/2017г. по описа на Районен съд – Исперих, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА за НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.193 от ГПК, оспорването, заявено от ищците М.Й. М., ЕГН–********** и С.Х.Б., ЕГН–********** чрез техния процесуален представител относно автентичността на представените по делото от ответната страна документи, съответно Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 25.12.2015г. относно подписа, положен от името на лекаря Е. С. В. и Протокол № 211/2015г. от

29.12.2015г. за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта относно подписа, положен от името на вещото лице - химик И. П. Г.

ПРИЗНАВА за НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.193 от ГПК, оспорването, заявено от ответната страна „Групама Животозастраховане“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителен директор С. Е. Б. чрез уплъномощения от страната юрискунсулт относно автентичността на представеното от ищцовата страна Удостоверение изх.№ **********/24.10.2016г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД относно подписа, положен от името на Ц. П. В. (мениджър на банков клон).

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 от ГПК, от М.Й.

М., ЕГН–********** и С.Х.Б., ЕГН–**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Л.П.,*** против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, представлявано от изпълнителен директор С.Е.Б., за приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищците сумата от 1 159.05 (хиляда сто петдесет и девет лева и 05 ст) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.03.2017г. по ч.гр.дело № 11535/2017г. по описа на РС-гр.София, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, М.Й.

М., ЕГН–********** и С.Х.Б., ЕГН–********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Групама Животозастраховане“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителен директор С.Е.Б., сумата от 110.00 (сто и десет) лева – направени от страната разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, в т.ч. и възнаграждение за юрисконсулт.

Недоволни от това решение са останали жалбоподателите М.Й. М.– Х. и С.Х.Б., който чрез пълномощника си адвокат Л.В.П. *** го обжалва изцяло. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Акцентира се, че не са налице предпоставките по чл. 9, т.6 от Общите условия към Застрахователния договор. Настоява се за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции, ведно с присъждане на разноски. Излагат подробни съображения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от

„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Александър Каменов, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът С.Х.Б. не се явява. Явява се въззивника М.Й. М.–Х.. За двамата въззивници се явява пълномощникът им адвокат Л.В.П. ***, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, се явява пълномощникът му юрисконсулт Деян Василев Дончев, който моли за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях, с изключение на частта в която е прието, че не е установен размера на претендираната от ищците сума. Претендирания размер бе установен от въззивната инстанция с оглед приетото във въззивното производство заключение на ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно и правилно. Независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд, доколкото дължи произнасяне по направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 238, ал. 1 във вр. с ал.5 чл. 199а, ал.1, изр.2КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр.

102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) във вр. с § 22 ПЗР КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.

Договорът за групова застраховка

"Живот" на получателите на кредити на "Банка ДСК" ЕАД има за предмет живота, здравето и телесната цялост на трето лице. Регламентацията на този договор, към момента на сключването му, се съдържа в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 КЗ /отм./, като по него банката има правното положение на застраховащ. Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата специфика, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време. В това застрахователно правоотношение банката има едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице - до остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума, докато кредитополучателят е застраховано лице. Съгласно посочения договор за застраховка "Живот" на кредитополучателите на "Банка ДСК", трети ползващи се лица са и законните наследници на застрахования кредитополучател - за разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя.

Съгласно чл. 238, ал. 1 и 5 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор на застрахования или на третите ползващи се лица.

Според клаузите на застрахователния договор, при настъпване на застрахователното събитие, банката е материално легитимирана да търси застрахователната сума до остатъка по кредита, а наследниците са материално легитимирани да търсят разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя. В този смисъл това не е типичен договор в полза на трето лице /решение № 99/28.07.2011 г. по т.д. № 542/10 г. на І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Страните не спорят че наследодателя на ищците – въззивници е бил кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление № 11/22661461 с Банка „ДСК“ ЕАД, а в това качество и застраховано лице по Сертификат № 4005000108636 по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит“ /л.5 -6 РС/, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното застрахователно дружество „Групама Животозастраховане“ ЕАД, по смисъла на чл. 231 КЗ /отм./, който договор е действащ към датата на смъртта наследодателя – 25.01.2016г. Застрахователната сума е била в размер на 29 704.58 лв.

Процесната групова застраховка

"Живот" на кредитополучателите, сключена между "Банка ДСК" ЕАД и ответника "Групама Животозастраховане"

ЕАД е била такава по чл. 231 КЗ в полза на кредитор

/търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. В това застрахователно правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице. Докато всеки един кредитополучател, дал съгласието си за сключване на такава групова застраховка "Живот", представлява застраховано лице,

"върху" чийто живот се сключва застрахователният договор. Налице е и писмено съгласие от страна на третото лице наследодателят на ищците към момента на сключване на договора, съгласно императивното изискване на законодателя - чл. 233, ал.1 КЗ. Поради което и сключеният договор е валиден.

Предвид представените доказателства –

Сертификат /л. 5-6 РС/, ОУ по групова застраховка живот на кредитополучатели /л.19-26/ и акт за смърт /л.8 РС/, и съгласно чл.7.1 от ОУ по Групова застраховка, то към момента на настъпване на смъртта на наследодателя на ищците е била налице действаща редовно сключена застраховка „Живот свързана с банков кредит“ с предмет и покриване риска от смърт на застрахованото лице. От друга страна от представената от самия ответник писмо /л.29 РС/ се установява, че той е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, но не е предприел плащане на застрахователно обезщетение, тъй като се е позовал на Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия по застраховка. Това становище на застрахователя ответник се поддържа и в настоящото производство.

Съгласно Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, е че отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причинно следствена връзка с употреба и въздействие на опиати, алкохол и/или други упойващи вещества или злополука, възникнала докато застрахованато лице е било под въздействие на наркотици или алкохол, чиято концентрация в кръвта на застрахованато лице надвишава размера по чл. 171, т.1, б."б" от Закона за движение по пътищата /т.е., над 0.5 на хиляда/.

Тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху заинтересованата страна, а именно застрахователя съгласно чл.154 ГПК.

Съгласно Глава 2, чл. 7 от Груповия застрахователен договор, при настъпила и покрита съгласно условията на договора смърт застрахователната сума се изплаща на Банка ДСК ЕАД – до остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования, а за разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница и натрупана лихва, се изплаща на законните наследници на застрахованото лице.

От приетото във въззивното производство заключение на ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно правилно че към 25.01.2016 г. – датата на смъртта на застрахования наследодател на ищците, размера на непогасения кредит е: – главница в размер на 28 545.83 лв. и договорна лихва в размер на 203.52 лв. или общо 28 749.35 лв. Т.е. разликата между застрахователната сума /29 704.58 лв./ и остатъка по кредита /28 749.35 лв./ към датата на смъртта на застрахования е в размер на 955.23 лв.

Няма спор относно настъпило събитие – смърт в резултат на злополука със застрахованото лице, настъпила през срока на индивидуалното му застрахователно покритие, по см. на Глава1, чл. 7, ал.1, т.1 във вр. с чл. 6 от Общите условия.

Няма спор, че застрахователят е отказал да изплати обезщетение поради констатация за изключен риск по договора, като се позовава на Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия.

Основния спор по делото е дали смъртта на наследодателя на страните е възникнала докато същия е бил под въздействието на алкохол, чиято концентрация в кръвта му надвишава размера по чл. 171, т.1 б.

„б“ ЗДвП /0.5 промила/.

Настоящият състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд за доказаност на възражението на ответника, че отговорността му е изключена на основание разпоредба на Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Групама Животозастраховане“ ЕАД.