Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22084 от 05.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 71260/2023
Вид
Решение № 22084
Подписан
05.12.2024
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22084

******, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110171260 по описа за 2023 година

Д. М. В. е предявил против ЮЛ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание осъдителен иск с правно основание чл.

557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ, с ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв., частично от 7500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.07.2023 г. по вина на водач на моторно превозно средство, което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 02.07.2023г., движейки се като пътник на предната дясна седалка в МПС „********“ с рег. номер *********** в ******, по път II-82 с посока на движение ****** към ****** е претърпял ПТП, като МПС „*******“ с рег. № ******** с обратна посока на движение, поради движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над автомобила, навлиза в лентата за движение на МПС „********“ и се удря в последното. В резултат на удара на ищеца са причинени травматични увреждания, а именно охлузни рани и кръвонасядания по левия горен крайник в областта на мишницата и предмишницата, охлузни рани и кръвонасядания по десния горен крайник в областта на предмишницата, контузия на гръдния кош, вследствие притискането на обезопасителния колан от лявата ключица пред гърдите до дясната част на коремната стена, като уврежданията са причинили разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания.

Поддържа, че бил съставен протокол за ПТП, а на виновния водач бил съставен АУАН. Сочи, че в резултат на травмите изпитвала силни болки по 1 цялото тяло, като в продължение на седмици е трябвало да стои в легнало положение през по-голямата част от ежедневието. Поддържа, че изпитвала страх от пътуване в автомобил след инцидента. В исковата молба се твърди, че МПС „*******“ с рег. № ******** няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на инцидента, поради което е предявена претенция срещу ответника като била образувана щета № 23210161/11.08.2023г., но фондът отказал плащане с писмо от 27.10.2023г., от която дата се претендира и обезщетение за забава до окончателното плащане на вземането. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен протокол за ПТП № 1871076 от 02.07.2023 г., от който се установява, че на 02.07.2023 г. около 10.10 часа в ******, на ********* преди *****, е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС с рег. № ********, марка „****“, модел „****”, управлявано от И. Г. Г., и ППС с рег. № ***********, марка „****“, модел „*****“, управляван от К.Д.В.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като водачът на ППС с рег. № ********, марка „****“, модел „****” при движението по ********* /път 82 от ******* към ******, и след разклона за ***** на 3 км. Преди стената на ********** поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността /наклон с десен завой/, и състоянието на пътя /мокра настилка/ се завърта, навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с насрещно движещото се ППС с рег. № ***********, марка „****“, модел „*****“. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите, на водачът на МПС рег. № ******** е съставен акт, както и че МПС марка „****“, модел „****”, с рег. № ******** към датата на процесното ПТП -02.07.2023 г. не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 558/2023 г., съгласно което на ищеца е извършен преглед на 05.07.2023 г., при който били установени травматични увреждания, представляващи множество охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Посочено е че травматичните увреждания били получени в резултата от действието на твърди и тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното им действие, и могат да се получат в условията на ПТ, по време и по начин, както съобщавала ищцата.

Представена е и претенция от ищеца към ответника от 10.08.2023 г., за 2 заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, като към претенцията е приложена медицинска документация. С писмо с изх. № 24-01-344/27.10.2023 г. ответникът е отказал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

По делото е представено наказателно постановление № ********* от 08.08.2023 г., издадено от началник СДВР, с което на И. Г. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като по делото няма данни същото да е било обжалвано. Представен е и акт за установяване на административни нарушение № 895900 от 02.07.2023 г., въз основа, на който е издадено наказателното постановление, както и скица на пътно транспортно произшествие към протокол № 1871076 от 02.07.2023 г.

Към административно- наказателната преписка е приложена и справка картон на водача И. Г. Г., от която е видно, че по отношение на същия на 02.07.2023 г. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, бук. „е“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Разпитван е свидетелят К.В., чийто показания съдът цени по реда на чл.

172 от ГПК, тъй като се явява съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че на 02.07.2023 г., сутринта около 10:00 ч пътували с ищцата от ****** с посока на движение към *******. Твърди, че преди моста за ********* в един прав участък бил първа кола, след него имало 4-5 коли. Като отдолу от завоя на ********* се показал автомобил „****“, който се движеше срещу тях и криволичел в двете платна, като свидетелят намалил скоростта, почти стигнал до 10 км/ч., когато този автомобил го ударил в предна лява врата, колата излетяла и се ударила в скала. „****-то“ също се ударило в скалата след като се завъртяло. Дошла полиция и качили „****-то“ на пътна помощ. Посочва, че били взети проби за алкохол на водачите, които били отрицателни, като другия водачи бил закаран с линейка и в последствие се установило, че нямал застраховка „Гражданска отговорност“. След като прегледали на място ищцата й предложили да я приемат в болница. На следващия ден ищцата била зле, като още след катастрофа имала болки в корема, врата и кръста. На следващия ден ищцата имала болки във врата, отишла да си направи снимка и да я прегледа медицинско лице, като бил извършен и преглед в съдебна медицина. Ищцата не била в състояние да работи след катастрофата и си останала две седмици вкъщи, като най-много се оплаквала от болки във врата и болки в корема. Ищцата била вземала лекарства, но свидетелят не си спомня какви са били. Твърди, че след тези две седмици не се чувстваше добре, но тръгнала на работа и продължила да ходи на работа. Ищцата и към настоящия момент се оплаквала, че имала болки във врата, като повечето неща били отшумели.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на ищцата била получила следните травматични увреждания вследствие на 3 процесното събитие: множество повърхностни контузии, охлузвания и кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, корема, няколко сантиметра под пъпа, в областта на двата горни и на двата долни крайника, които увреждания били в причинно-следствена връзка с процесното събитие.

Съгласно заключението патоморфологично описаните увреждания били свързани с контузия на меките тъкани, кожата и подкожието, с микрохематоми и развитие на посттравматичен оток, водещи до болка и нарушена функция в резултат на множеството засегнати области, като този тип травматични увреждания най- често се получавали в резултат от удари или натиск в твърди, тъпи предмети, и от тангенциалното им действие спрямо тялото, като това обикновено се получавало при минималното движение на тялото в купето и съприкосновението му с вътрешното оборудване. Вещото лице е посочили, че тези травми на меките тъкани водели до развитие на локални асептични възпалителни процеси, по време на които се създавали условия за елиминиране на некротичните клетки, трансформации на хематомите и разграждане на хемоглобина, като естеството на травмите не е наложило специализирано лечение и не са представени документи по делото за провеждане на такова. Нямало представени документи за възникнали усложнения в резултат на получените травматични увреждания и за в остатъчни последици в хода на възстановителния период. Съгласно заключението средностатистически, възстановителният период при такъв род увреждания продължавал между 15 и 21 дни, и обикновено оплакванията отзвучавали напълно и функцията се възстановявала без ограничение, като в зоните на малките рани и охлузвания можело да останат трайни белези.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният: на 02.07.2023 г., около 10:10 ч. лек автомобил „*******“,с рег. № ********, се движел по Републикански път II 82, с посока от ******* към ****** и в района след разклона за *****, на около 3 км. преди стената на **********, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра пътна настилка/, водачът губи контрол върху управлението на МПС, завърта се, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „********“, с рег. № ***********. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП било поведението на водача на лек автомобил „**** ****“, с рег.№ ********, който е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да следва кривата на завоя, загубва контрол върху управлението на МПС, завърта се и навлиза в лентата за насрещно движение. Съгласно заключението пътната настилка в момента на настъпване на процесното ПТП е била мокра, като платното за движение на Републикански път II-82, в района на процесното ПТП, се състоял от две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени помежду си от единична непрекъсната линия.

Първоначалното съприкосновение между двата автомобила било възникнало по дължината на платното за движение - на Републикански път II-82, в посока от ******* към ******, в района след разклона за *****, на около 3 км. преди 4 стената на **********, а по ширината на платното за движение — в лентата за движение на лек автомобил „********“, с рег.№ ***********. В района на процесното ПТП не се наблюдавали поставени пътни знаци ограничаващи скоростта на движение. Максимално допустимата скорост на движение за леки автомобили извън населени места била 90 км/ч.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.

557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ е да докаже настъпването на твърдяното ПТП на територията на Република България по вина на водач на МПС, което към датата на инцидента няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /„*******“ с рег. № ********/, като ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.