Акт № 370 от 19.09.2022, съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Велико Търново, 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Теодорина Д.

Членове:Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500619 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260053/25.06.2021г., постановено по Гр. д.№1103/2019г. по описа на РС – Г.О., е прието за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК в отношенията между страните, че АНТ. Ц. М., с ЕГН **********, като наследник на с.Л.М., действал като ЕТ „С-С.М.“, с ЕИК П., дължи на „П.“ АД, с ЕИК ..., следните суми: сумата от 5073,73лв., представляваща главница по Договор за продажба на горива и други стоки №... /SAP/ от 13.12.2018г. с отложено плащане, съобразно фактура №**********/31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 102,89лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5073,73лв. за периода от 16.01.2019г. до 29.03.2019г.; сумата от 5057,32лв., представляваща главница по Договор за продажба на горива и други стоки №... /SAP/ от 13.12.2018г. с отложено плащане, съобразно фактура №**********/15.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 81,49лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5057,32лв. за периода от 31.01.2019г. до 29.03.2019г., както и е осъдена АНТ. Ц. М., като наследник на с.Л.М., действал като ЕТ „С-С.М.“, да заплати на „П.“ АД, сумата от 206,31лв. – съдебно – деловодни разноски по Ч.гр.д.

№652/2019г. по описа на ГОРС и сумата от 536,13лв. – сторени в исковото производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника по делото АНТ. Ц. М., като наследник на с.Л.М., действал като ЕТ „С-С.М.“, чрез пълномощника й адв.С.Д. – АК В., с която са развити оплаквания за неговата нищожност, а в условията на алтернативност – незаконосъобразност, 1 постановено при множество процесуални нарушения, а също и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърденията за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения са за нарушен принцип за равенство на страните по чл.9 ГПК – на ищеца е допуснал свидетел, а на ответника – не; неправилно конституиране на ответницата като страна в процеса, доколкото с изявлението си за приемане на наследството е приела това на починалия си съпруг, но не е приела наследството на ЕТ, че ФЛ – търговец е починало, но предприятието на ЕТ е останало действащо, ЕТ „С-С.М.“ остава страна в процеса, но е следвало да се определи лице, което да го представлява в процеса; налично основание за прекратяване на производството, поради непосочване от ищеца в срока по чл.230 ал.2 ГПК на управител на предприятието на ЕТ „С-С.М.“. В условията на алтернативност, в случай, че се приеме, че преживялата съпруга следва да бъде ответна страна, се твърди, че е следвало да отговарят наследниците по съребрена линия до шеста степен вкл. по чл.8 ал.4 ЗН; че е допусната СГрЕ на почерк на лице, което не е страна в процеса; че представената кореспонденция с БАЕЗ е доказателство с преклудиран срок и не следва да се цени. Твърди се неправилност на решението и поради нарушение на материалния закон, игнориране на СГрЕ, според която подписът на купувач в процесния договор, под приемо – предавателния протокол и върху представените касови бонове, не е на с.Л.М.; че процесният договор е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД; че представеният приемно – предавателен протокол от 17.12.2018г. за получени три броя кредитни карти не е обвързан с договора от 13.12.2018г.; че не са зареждани горива; процесният договор не е осчетоводен при ответния ЕТ; че ищецът е получил застрахователно обезщетение от „БАЕЗ“ ЕАД и няма правен интерес от водения процес. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожност на обжалваното първоинстанционно решение, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно, постановено при множество процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В условията на алтернативност моли:1/делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав; 2/да бъде спряно до назначаване на служебен защитник или временен управител на предприятието на ЕТ; да бъде приложена нормата на чл.8 ал.4 от ЗН и указано на ищеца да насочи иска си и срещу наследниците по съребрена линия до шеста степен включително, 4/да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски в процеса.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „П.“ АД със седалище гр.Л., чрез пълномощника му адв.В.В., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, по развити в отговора правни аргументи. Твърди, че в случая не са налице предпоставките по чл.8 ал.4 ЗН. Излага, че първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ, доколкото от събраните по делото доказателства не е установено да е направено противопоставяне от страна на ЕТ „С-С.М.“ пред „П.“ АД веднага след узнаване за сключения договор. Сезира съда с възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззивникът АНТ. Ц. М., като наследник на с.Л.М., действал като ЕТ „С- С.М.“, лично и чрез пълномощника си адв.С.Д. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, развити в жалбата и изложени в представена писмена защита.

Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „П.“ АД, чрез пълномощника си адв.В.В., с писмена молба от 24.01.2022г., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

2

На основание чл.269 изр.1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. На основание чл.269 изр.2 ГПК, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно – постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема, предвид което и оплакването във въззивната жалба за нищожност на обжалваното решение е неоснователно.

При проверка по реда на чл.269 изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е и допустимо – постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и за надлежно упражняване на правото на иск.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, посочени в жалбата, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд я възприема изцяло и препраща своята към установената такава от районният съд.

РС – Г.О. е бил сезиран с предявени от „П.“ АД със седалище гр.Л., чрез пълномощника му адв.В. К. – САК, против ЕТ „С-С.М.“ със седалище гр.Г.О. в срока по чл.415 ал.4 ГПК и по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове по чл.327 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и искове по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всяка от процесните фактури, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане, за установяване съществуването на паричното вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 10 315,43лв. по Договор от 13.12.2018г. за покупко – продажба на горива и други стоки и услуги, при условията на отложено плащане /стоков кредит/ , с клиентски номер №.../ SAP/, сключен между „П.“ АД, като продавач, и ЕТ „С-С.М.“, като купувач, от които: 5073,73лв., представляващи неплатена главница по фактура №**********/31.12.2018г. с падеж 15.01.2019г.; 102,89лв., представляващи законна лихва върху сумата от 5073,73лв. за периода от 16.01.2019г. до 29.03.2019г.; 5057,32лв. – представляващи неплатена главница по фактура №**********/15.01.2019г. с падеж 30.01.2019г.; 81,49лв., представляващи законна лихва върху сумата от 5057,32лв. за периода от 31.01.2019г. до 29.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 10 315,43лв. от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №741/02.04.2019г. по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№652/2019г. по описа на РС – Г.О..

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът с.Л.М., в качеството му на ЕТ „С-С.М.“ със седалище гр.Г.О., чрез пълномощника си адв.С.Д. – АК – В., е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани с твърдения, че исковете са насочени към лице, което не се намира в договорни отношения с ищеца, ответния ЕТ не е получил изгодата от твърдяните негови действия, не е подписвал писмените доказателства, на които се основават ищцовите претенции, и тези доказателства / в т. ч. двете процесни фактури/ не се съдържат в обема счетоводни документи в предприятието му, двете процесни фактури не са осчетоводявани, не са включени в дневниците за покупки, не е приемано горивото, няма реална сделка по см. на ЗДДС, не е давал пълномощно на лицата, положили подписи под процесния договор и касовите бонове, не е получавал кредитна карта от ищеца.

Ответният ЕТ е възразил, че процесният договор за стоков кредит и касови бонове не са подписани от с.Л.М., и доколкото ответния ЕТ не е страна по договора за стоков кредит, последният не произвежда правни последици за ответника, на което основание предявените срещу него искове са неоснователни.

В хода на процеса е настъпила смърт на ФЛ с.Л.М., регистриран като ЕТ „С-С.М.“, поради което и с оглед отказите от оставеното от него наследство, направени от двамата му низходящи и от сестра му, правилно и в съответствие с чл.227 ГПК и чл.53 ЗН 3 производството е продължило с участието на правоприемника на с.Л.М., в лицето на преживялата му съпруга и настоящ ответник в процеса /въззивник/ - АНТ. Ц. М., в качеството й на законен наследник на с.Л.М., действал като ЕТ „С-С.М.“, която преживяла съпруга е надлежно материално правно и процесуално правно легитимирана да отговаря изцяло по предявените срещу нея искове. С откриване на наследството, останало от с.Л.М., в момента на смъртта му, призовани към наследяване, съобразно чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН, са двамата низходящи и преживялата му съпруга, като след вписване отказа на низходящите на с.Л.М. от наследството му, съобразно чл.53 ЗН, са уголемени дяловете на останалите наследници, като преживялата съпруга, съобразно чл.9 ал.2 ЗН, наследява заедно със сестрата на с.Л.М. – М.Л.А., и съобразно направения отказ от наследство от страна на М.Л.А. от наследството, останало от С.М., единствен негов законен наследник остава настоящият ответник и негова преживяла съпруга АНТ. Ц. М.. Към момента на откриване на наследството, останало от с.Л.М., доколкото са били призовани към наследяване наследници от по - горни редове, не са призовани към наследяване роднините по съребрена линия до шеста степен включително по чл.8 ал.4 ЗН, които наследяват само, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, поради което, противно на оплакванията във въззивната жалба, в случая е неприложима нормата на чл.8 ал.4 ЗН.