Решение № 630 от 27.08.2020, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 630 / 27.8.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора С. ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 459 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба на С.П.К.,

ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***Г., срещу Решение № 25 от 10.01.2020г., постановено по а.н.дело №1504 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1006-001656 от 22.05.2019г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Пазарджик, съответно с което на С.П.К., за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00лв. и за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и допуснати процесуални нарушения, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Счита се, че в случая първоинстанционния съд е приел за установена фактическа обстановка, която не кореспондира с действителността и със събраните по делото доказателства, като на практика, решението е постановено при възприемане единствено на фактите и описанието направено от другия участник (Д.Б.) в твърдяното пътно транспортното произшествие. В този смисъл се заявява, че С.К. не е удрял или докосвал автомобила на Б. при изпреварваща маневра, нито някога е провеждал разговор с Б., в който да е заявявал, че знае за такъв удар.

Според касационния жалбоподател, решаващия Съд не е съобразил обстоятелството, че съставителя на акта за установяване на административно нарушение, изобщо не е бил на мястото на пътното произшествие.

Поддържа се, че по делото не са установени данни от които да е възможно, точно да се определи мястото на пътно транспортното произшествие и съответно местно компетентните контролни и административно наказващи органи. Възразява се относно кредитирането на приложените по делото снимки и оспорването на Протокола за пътно транспортно произшествие от страна на К.. Сочи се, че първоинстанционния съд не е обсъдил поведението на свидетеля Б., който твърди да е знаел за настъпване на произшествието, но не е спрял на място и не се е обадил на контролните органи. Не констатиран факта, че двата автомобила не са били огледани по „съответния ред“ и щетите не са констатирани „надлежна“.

Окончателното становище на касационния жалбоподател е, че по делото не е установено осъществяването на твърдяното нарушение от страна на К.. Твърди се също така, че първоинстанционния съд не обсъдил въпроса за вината. Счита се, че при съдебния контрол на издаденото наказателно постановление, акта за установяване на административно нарушение, не се ползва с доказателствена сила, а нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, възлага доказателствената тежест върху административно наказващия орган.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

3. Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Сектор

„Пътна полиция“ не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи, че в случая от доказателствата по делото, несъмнено се установява фактическото осъществяване на процесните административни нарушения.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Районен съд Велинград е бил сезиран с жалба, предявена от С.К. срещу Наказателно постановление № 19-1006-001656 от 22.05.2019г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. и за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени, глоба в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА бл. № 63332 от 09.05.2019г., съставен от Костадин Николаев К., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 25.04.2019г., около 15:30 ч. на главен път, първи клас № 8, на около 250км. в посока гр. Пловдив, около разклона за с.

Говедаре, С.П.К. управлява товарен автомобил „Форд Ф 150“, с рег. № … с прикачено към него ремарке № …, собственост на „ВИЕС АУТО“ ООД, като предприема маневра изпреварване на лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег. №… с водач и собственик Д.

В. Б., при което К. не оставя достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил „Форд“ с прикачено ремарке и изпреварвания лек автомобил „Сеат“, в следствие на което, МПС „Форд“ с прикачено ремарке блъска странично лек автомобил „Сеат“. Ударът става в задната дясна част на прикаченото към лек автомобил „Форд“ ремарке, върху цялата лява част на лек автомобил „Сеат“. Настъпва пътно транспортно произшествие с материални щети. С.П.К., като участник в пътно транспортно произшествие с причинени само материални щети и имуществени вреди, не е изпълнил задължението си да уведоми съответната служба за контрол на МВР, на територията, на която е настъпило произшествието и да остане на място, до тяхното пристигане.

Деянията са квалифицирани като нарушения по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Акта е връчен на неговия адресат на

09.05.2019г., като К. е вписал „… Запознах се със съдържанието на акта и имам възражения!!! ....“

Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложил процесните административни наказания.

7. От приобщената в първоинстанционното производство преписка е видно, че административно наказателното производство е образувано по повод Сигнал/Жалба/ на Д. В. Б., регистрирана с вх. № 100600-8160 от 30.04.2019г. в която се съдържа изложение на твърдени факти, приблизително подобни на тези, които са описани в АУАН № АА бл. № 63332 от 09.05.2019г. Към жалбата са приложени две фото изображения, от които е видно единствено, отдалечаващ се автомобил с ремарке с рег. № ….

Приложени са писмени обяснения от С.П.К., в които е заявено, че двата автомобила, действително са се движили на 25.04.2019г. по пътя между гр. Пазарджик и гр. Пловдив, в посока гр. Пловдив, като К. е управлявал автомобил с рег. №… и прикачено ремарке с рег. № …, Б. е управлявал друг автомобил пред него с много ниска скорост. При това положение, К. е предприел маневра, като е изпреварил автомобила, управляван от Б.. К. е заявил „… при самата маневра, не съм закачил или ударил въпросния автомобил…“.

Съставен е бил Протокол за ПТП № 1713427 от

09.05.2019г., в който произшествието е описано по начин, идентичен с този в АУАН и НП. Като щети по автомобила на Б. са описани – „…преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и др. …“ По преписката е приложена справка, относно регистрацията на ремарке за лек автомобил „Боро бр 2“, с рег. № …, както и Справка за нарушител/водач С.К., от която е видно, че от момента на издаване на свидетелството за управление на МПС(1998г.), по отношение на същия са издадени 6 наказателни постановления(включително процесното) и пет електронни фиша.

Представена е била и Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.

8. В хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, който е заявил, че „… Г-н К. си спомням, че каза, че едва ли не, не е разбрал, че е станало нещо такова. Не мога да си спомня дали съм видял автомобилите…“.

Разпитан в качеството на свидетел е бил Д.В. Б., който е преразказал фактите и обстоятелствата, по начина описан в подадената от него жалба и в процесните АУАН и НП.

Разпитана е била и свидетелката И.Д. К., която е шофирала друг автомобил, пред този на К., като в показанията ѝ не се съдържа, някаква конкретика относно твърдяното пътно транспортно произшествие.

9. За да потвърди Наказателното постановление, районния съд е приел, че от данните по делото се установява, че „… жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.З, б. „в“ от ЗДвП…“ с това, че на 25.04.2019 г. около 15:30 ч. на път 1-8 в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, около разклона за село Говедаре е управлявал товарен автомобил „Форд Ф150“ с per. № … с прикачено ремарке, като е предприел маневра да изпревари намиращия се в дясна лента лек автомобил „Сеат Толедо“ с per. РР …, управляван от Д.Б., като не е оставил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, поради което го удря/зажулва странично, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети и е напуснал местопроизшествието при разногласие между водачите, без да уведоми съответната служба за контрол.

Прието от решаващия съд е, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

ІV. За правото :

10. Съвкупната преценка на данните, описани в предходния раздел на настоящото решение, налага несъмнения извод, че всъщност единствените данни за процесните нарушения се съдържат в Сигнал/Жалба/ на Д.В. Б., регистрирана с вх. № 100600-8160 от 30.04.2019г. Тези твърдения, очевидно са възприети повече от безрезервно, както от контролния, така и от административно наказващия орган и съответно са възпроизведени в акта за установяване на административно нарушение, съставен 10 дни след твърдяното пътно транспортно нарушение и в наказателното постановление, без да бъдат подлежи на каквато и да е проверка или анализ.

Нито контролния орган, нито административно наказващия орган са проверили и изяснили въпроса, защо посочения Сигнал/жалба е заявен от Б. едва на

30.04.2019г.(вторник), след като твърди, че нарушението е било извършено на 25.04.2019г.(четвъртък), т.е. пет дена преди това.

По делото липсват каквито и да е конкретни данни, относно действително настъпило пътно транспортно нарушение и фактически причинени щети по автомобила на Б., като в тази насока, съставителя на АУАН е заявил, че няма спомен да е оглеждал процесните два автомобила. Такъв оглед не е предприет и по указание на административно наказващия орган, като безрезервно е прието за истинно, твърдението на Б., че по неговият автомобил са били причинени повреди по предната и задната лява врата и левият калник. Каза се на представените от Б. снимки е видно единствено отдалечаващ се автомобил с ремарке с рег.