Протокол № 386 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 386 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова и прокурора Я. П. Й.

Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600376 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЖАЛБ.С. М. М. – редовно призован, явява се лично и с адв.П. С., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.С. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от СЪДИЯ СТАНЧО САВОВ

АДВ. С. – Моля да ни бъдат предявени компютърни информационни данни, приложени по ДП с протокол за доброволно предаване от 31.07.2024 г.

След като се запознахме с делото така и не открихме такива документи. В 1 протоколът е записано, че са предадени от пострадалата.

ПРОКУРОРЪТ – Доколкото подсъдимия и неговият защитник са запознати с материалите по производството, т.е. били са им предявявани материалите, а са имали и възможността допълнително да се запознаят с всички материали и на съдебна фаза считам, че искането е неоснователно.

Освен това, доколкото в протокола са изчерпателно изброени книжата, които са предадени, моля да оставите без уважение искането, т.к. е видно, че компютърни информационни данни не са предавани.

Съдът, като взе предвид направеното искане, намира същото за частично основателно. Органът на ДП – Я.Я. е използвал некоректна терминология, която е бланкетна и касае книжа, компютърни информационни данни, като изрично е конкретизирано, че става въпрос за определение на ВРС от 18.06.2024 г. с № 6899 и решение на съда от 26.06.2024 г. с № 2837. И определението, и решението са приложени към ДП и могат да бъдат предявени на защитата, ако желае.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за предявяване на компютърни информационни данни.

АДВ.С. – Не желаем да бъде предявявано наличното по ДП, запознати сме.

ПОДС.М. – Важно е това нещо за мен, защото самото обвинение се базира на тези компютърни данни.

След като няма компютърни данни и база за това обвинение, то...

Страните заявиха, че нямат други искания за събиране на доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава 2 ход

ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С. Поддържам изцяло депозираната жалба, както и допълнението към нея, като считам съдения акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради съществени нарушения на процесуалните и материални норми, които са ограничили правото на защита на подсъдимия, нарушили са принципа за равенство на страните и са довели до непълно, едностранчиво и необективно изясняване на обстоятелствата по делото.

На първо място считам, че е налице тежко процесуално нарушение при събиране на трафичните данни. Това искане е отправено от разследващите до „Нет инфо“ по реда на чл.159, вместо по чл.159а от НПК и това представлява съществено процесуално нарушение по реда на чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК.

Самото искане на разследващия орган за предоставяне на трафичните данни, в т.ч. и IP адреси, логове за достъп и мета данни, е отправено въпреки установения процесуален ред. Въпреки това, „Нет инфо“ е предоставила някаква информация единствено относно регистрирания от подсъдимия имейл преди повече от 20 години, което обективно не доказва авторството относно инкриминираните имейли. Самата регистрация на имейл и ползването му не е спорна и подсъдимия никога не го е оспорвал, но наред с това, в тази справка от „Нет инфо“, на която се базира както държавното обвинение, така и първоинстанционният съд, се установява манипулация в профила на подсъдимия, а именно там е записано, че потребителското име през 2022 г. е било променяно от „С.“ на „Гошо“ и „М.“ на „лайното“.

В справката липсват изцяло IP адреси, логове за достъп, дати и часове, а имаме конкретни имейли през периода от 06.05. до 02.06.2024 г., както липсват каквито и да било данни за достъпа до този имейл в инкриминирания период. В отговора си „Нет инфо“ изрично е заявило, че би предоставило каквото и да било, ако се представи определение на съда, с което да се изиска тази информация. Но това не е направено, а защо ли?!

Съдът в мотивите си приема обвинителната теза на разследващите органи, където се твърди, че авторството на инкриминираните имейли е 3 установено именно на база на тази справка. Разследващият орган грубо е нарушил чл.107, ал.3 от НПК – задължението му да събира факти и доказателства, които доказват обвинението, така и такива, които оневиняват подсъдимия. Били са игнорирани официални данни за манипулация на профила, без изобщо да се обсъди или постави като въпрос вероятността имейла на подсъдимия да е бил компрометиран от трето лице. Същевременно се кредитират единствено доказателства, които подкрепят обвинението и това представлява едностранчиво изясняване на обстоятелствата и е в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. Т.к. данните не са получени по законния ред и достъпа очевидно до тях е бил невъзможен до приключване на срока за съхранение, обвинението остава напълно недоказано от към авторство.

На следващо място – изпитан ли е основателен страх. Налице е вътрешно противоречие на тълкуването на закана с убийство, представляващо съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.1, вр.чл.14 от НПК.

ДП е образувано не за заплаха за убийство, то е образувано във връзка с отправена жалба от страна на пострадалата за следене и инцидент между двамата с подсъдимия на 08.06.2024 г., който няма нищо общо с предмета на доказване. Именно в тази връзка с този инцидент, във връзка с който пострадалата се е обадила на тел.112, е назначена комплексната СППЕ на Б.

М.а - пострадала по делото. Въпросите към експертизата са били насочени към установяване на страх от следене, а не от инкриминираните имейли. По експертизата има следните въпроси: Към настоящия момент какво е психолого-психиатричното състояние на постр.Б. М.а, способна ли е тя правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания за тях, изпитвала ли е страх за живот и здравето си и за живота и здравето на децата си, следствие на системното следене. Това са въпросите в експертизата. Тази експертиза е приобщена по делото, в заключението на която се сочи, че заканите, отправени към М.а от бившия й съпруг, са породили основателен страх у нея, по смисъла на закона.

В мотивите към присъдата съдът използва заключението на тази експертиза като доказателство за основателен страх именно във връзка с трите конкретни имейла от периода 06.05.-02.06.2024 г. Считам, че това представлява неправилно приложение на материалния закон и относно инкриминирания период за конкретните имейли, за които подсъдимия е бил 4 осъден, експертиза не е назначавана.

Самата Б. М.а в показанията си пред разследващите органи изрично заявява, че възприема получените имейли като обиди, а не като заплахи и дори е поискала прекратяване на производството. Това нейно първоначално отношение категорично опровергава наличието на основателен страх, което е задължителен елемент от фактическия състав на престъплението по чл.144, ал.3 от НК.

На следващо място - в обв. акт е записано, че инкриминирания период започва на 06.05.2024 г. до 11.06.2024 г. През този период се твърди, че са получени шест имейла и се твърди, че пострадалата е изпитала основателен страх, но възниква въпроса защо пострадалата, след като е получила първия имейл на 06.05.2024 г. не е подала жалба. На 11.05. тя получава нов имейл и не подава жалба, на 16.05. също, на 23.05., на 02.06., на 11.06. жалби във връзка с получени заплашителни имейли няма. Тя не се е оплакала нито веднъж дори и пред органите на разследването, че е получила заплашителни имейли, единствено имейли, с които подсъдимия я обижда. Съдът е игнорирал това заключение, въпреки че неколкократно обсъждахме същото пред първоинстанционния съд и той кредитира показанията на съдебна фаза след една година, когато тя промени показанията си и твърдеше, че е изпитвала вече явен страх и към момента твърдеше, че изпитва и съда ги прие за достоверни, без да даде обяснения за драстичната промяна на позицията в хода на съдебното следствие. Това е класическо вътрешно противоречие в тълкуването на закана с убийство и представлява неправилна оценка на доказателствата и нарушение, съгласно чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

Считам, че липсата на обективна техническа идентификация не може да се замени със суобективните твърдения на пострадалата, която сама призна, че е унищожила първичните доказателства, като ги е изтрила. Това поведение на разследващия орган и съда е грубо нарушение на процесуалните правила.

Считам, че разследващите органи са поискали информация от „Нет инфо“ не по установения ред, не са получили, игнорирали са данните за манипулация в профила на подсъдимия, въпреки това е повдигнато обвинение, поддържано в с.з. и подсъдимият е осъден на първа инстанция. Това показва, че обвинението е недоказано и почива на негодни доказателствени средства по смисъла на чл.13, ал.2 от НПК. Наред с това, налице е и грубо нарушаване на 5 правото на защита при назначаване на СПЕ на подсъдимия, докато е бил в качеството на свидетел, т.е. СПЕ на подсъдимия е назначена на 08.10.2024 г., а до тогава той е бил в качеството на свидетел по делото. Въпреки това, част от въпросите, които са поставени към вещите лица, са свързани с инкриминирания период на по-късно повдигнатото обвинение. Т.2 от експертизата е зададен въпрос бил ли е в състояние в периода на деянието от неустановена дата през м.май 2024 г. до 08.06.2024 г. М. да разбира свойството и значението на извършеното и могъл ли е да ръководи постъпките си, способен ли е да се защитава сам в ДП и въпрос №6 - при извършване на престъплението М. бил ли е в състояние на афект или други, непатологични емоционални състояния, способни съществено да повлияят на поведението му. Това са въпроси към назначената СПЕ към момента, в който М. все още е бил качеството на свидетел.

Считам, че това е грубо нарушение на чл.55, чл.219, чл.13 и чл.14 от НПК. По този начин разследващия орган е третирал доверителят ми като обвиняем, събирайки доказателства за вината му, преди още да е бил привлечен като обвиняем и на практика са го лишили от всички права като обвиняем. Това по своята същност е грубо нарушение на закона и на правото на защита и представлява заобикаляне на закона. Такова поведение нарушава задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на делото и в разрез със закона, без да се даде възможност на бъдещия обвиняем да упражни правата си по чл.219 от НПК.

На следващо място – по делото бе приобщен запис от обаждането на пострадалата на тел.112 – това е запис, проведен на 08.06.2024 г., когато е инцидента между пострадалата и подсъдимия и това касае предполагаемото поведение на подсъдимия около колата на пострадалата, когато са имали някакви пререкания и пострадалата се е обадила на тел.112 за този инцидент.

И този запис, и това обаждане са неотносими към предмета на доказване на инкриминирания период от 06.05.2024 г. Въпреки това в мотивите към присъдата, съдът се позовава на този запис като доказателство за психическото състояние на пострадалата и наличието на основателен страх, именно от заплахите в имейлите. Това е класическа неотносимост на доказателствата. Записът няма връзка с предмета на доказване на настоящото обвинение, което е заплаха с убийство чрез електронно съобщение и неговото приобщаване и кредитиране от съда е грубо нарушение на процесуалните 6 правила. Самото събиране на неотносими доказателства води до извод за допуснато нарушение и моля съда да изключи този запис от кръга на доказателствата и да не го кредитира.

В заключение, следва да посочим, че всички доказателства, на които почива обвинението, са негодни по своята същност и не доказват авторството на деянието, откъдето деянието се явява и несъставомерно. Обвинението по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК почива на следните доказателства: разпечатки на имейли на хартиени копия от гражданското производство, справка от „Нет инфо“, показанията на пострадалата, заключение на комплексната СППЕ, запис на обажданията на тел.112 и частични признания на подсъдимия. Нито едно, обаче, от тези доказателства не е годно да докаже авторството – основателен страх и съставомерността на това деяние. Разпечатките на имейлите са негодни доказателства, т.к. са приобщени от гражданското дело и не са събрани по реда на НПК и не са проверени по тяхната автентичност и съда отказа да провери тяхната автентичност. Пострадалата признава, че е изтрила всички имейли в пощата си и на практика липсват оригинални данни, файлове, мета данни, дори СТЕ, за която настоявахме през цялото време да се проведе и да се провери дали може да се докаже извършването на деянието по установения ред, т.к. когато има оспорване на компютърни информационни данни, следва да се назначи СТЕ задължително, съгласно практиката на ВКС. Без тези данни доказани извън всякакво съмнение, е невъзможно да се установи автентичност и авторството на инкриминираните имели. По смисъла на НПК такива доказателства не могат да са основа на присъда. Справката не доказва авторство, а само регистрация на адреса през 2000 г. и промяна на потребителското име през 2022 г., което създава основателно съмнение дали профилът на подсъдимия не е бил манипулиран и хакнат. Справката няма IP адреси, логове и данни за изпращане на тези имейли.