Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 17.02.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2315/2025
Вид
Решение № 62
Подписан
17.02.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Плевен, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430202315 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0256-000298/27.10.2025 г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, на Н. Л.

Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че управляваният от негова страна автомобил е бил закупен от трето лице и че не е бил пререгистриран, но и не е бил изтекъл двумесечен срок, считано от придобиването, с оглед последваща пререгистрация. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че жалбоподателят, в качеството на работник в Дружеството-собственик на процесното МПС, не е знаел за служебно прекратената регистрация на последното и се позовава на задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Пледират за отмяна на Наказателното постановление.

1

За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУДОЛНА МИТРОПОЛИЯ – представител не се явява; в придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1153248/24.08.2025г. от страна на П. И. Д. – инспектор при РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля И. Т. И. и нарушителя – Н. Л.

Н.. Съставен е за това, че на 24.08.2025г. около 14:20 часа, в с.ПОБЕДА, по път 3-118 и кръстовище с ул. „24-ТИ МАЙ“, в посока гр.ГУЛЯНЦИ, управлява т.а.

„***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, като управляваното МПС е с прекратена регистрация на 23.07.2025г. /чл.143 ал.15 ЗДвП/ - нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 17.09.2025г. по пр.пр.№6343/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК и бил уведомен административнонаказващият орган, за обсъждане административнонаказателната отговорност на дееца. При описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н. Л. Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12, л.22 – 26 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, а и съображения за такива, не се навеждат от страна на жалбоподателя.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П. И. Д., 2

И. Т. И., Г.М.Г., писмени доказателства /л.9 – 10, л.16, л.27 – 29, л.55 – 58 от делото, л.7 от пр.пр.№6343/25г. по описа на РП-ПЛЕВЕН/. Показанията на свидетеля Г. са относително подробни, тези на св.Д. - с по-общ характер, а тези на св.И. – напълно неконкретизирани; все пак, никои от събраните гласни доказателствени средства не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са, макар и най-общо, в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията и собствеността на процесния автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН, препис на Договор за покупко-продажба на МПС от 21.05.2025г. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят Н. Л. Н. не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със служебно прекратена регистрация на 23.07.2025г. В този смисъл, деянието се явява обективно съставомерно.

От друга страна, във връзка със субективната страна на деянието, от особено значение са показанията на свидетеля Г. Г. – Управител на „***“ ЕООД-С.***, както и препис на Договор за покупко-продажба на МПС от 21.05.2025г. Посредством тези доказателствени източници се установява, че на 21.05.2025г. „***“ ЕООД придобило собствеността върху т.а.„***“ с рег. № ***, до този момент - собственост на „***“ ЕООД-СОФИЯ. След придобиването, автомобилът бил оставен за извършване на необходими ремонтни работи в съответен сервиз, като на 24.08.2025г., св.Г. възложил на свой работник – жалбоподателя Н. Н., да прибере вече отремонтираното превозно средство. Междувременно обаче, законовият двумесечен срок за пререгистрация бил изтекъл, а св.Г. не съобразил това обстоятелство, 3 съответно – не уведомил за същото, своя работник, който на свой ред - не знаел за служебната дерегистрация на т.а.„***“ с рег. № ***. В този смисъл, от една страна, неоснователни са възраженията в жалбата, че към 24.08.2025г., срокът за пререгистрация на МПС не е бил изтекъл – напротив, същият е започнал, считано от 21.05.2025г. и е изтекъл на 21.07.2025г. От друга страна, прякото приложение на задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в процесния случай не е възможно, тъй като в този тълкувателен акт е разгледана различна хипотеза на служебна дерегистрация – по чл.143 ал.10 ЗДвП, в която хипотеза, при редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 102 от 2015 г., е предвидено задължение за уведомяване собственика на МПС, за извършената дерегистрация. В хипотезата, предвидена в разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г. – приложима към 24.08.2025г. – „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“/, задължение за изрично уведомяване на собственика на МПС при служебна дерегистрация, не е предвидено.

Същевременно, макар и непряко, съображенията, намерили отражение в Мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, биха могли да намерят приложение в процесния казус, доколкото и тук подлежи на обсъждане субективната страна на деянието, още повече, че в случая дерегистрираното МПС е било управлявано не от собственик /или законен представител на Дружеството-собственик/, а от трето лице – работник, какъвто се явява жалбоподателят Н.. В този смисъл, следва да бъде напомнено, че съобразно Мотивите на споменатото Тълкувателно постановление, „Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП…“, както и „Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.“. При отчитане на тези съображения на висшата съдебна инстанция, както и обстоятелствата на процесния случай Съдът намира, че незнанието на обсъжданото правнорелевантно обстоятелство – служебната дерегистрация на товарния автомобил, собственост на трето лице, изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП; същевременно, доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на 4 непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. В този смисъл, деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а Н. Л. Н. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е извършил.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е неправилно – и като такова, следва да бъде отменено. При този изход на административнонаказателното производство и съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху ОДМВР-ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че от страна на административнонаказващия орган е отправено бланкетно възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, което обаче, очевидно няма как да бъде възприето, тъй като са представени доказателства /л.6, л.43 от делото/, за заплатена сума в размер на 400 лева – чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Поради това, на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати на Н. Л. Н. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 400 лева /четиристотин лева – 204,52 €/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №2315/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.