Решение № 478 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110211327 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Р. С., ЕГН: **********, срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 7143405, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалноправните норми. Като аргументи в тази насока се сочи, че в ЕФ липсва пълно, ясно и точно посочване на мястото на извършване на нарушението, поради което се оспорва, че нарушението е извършено в населено място. Твърди се, че жалбоподателят не е управлявал МПС с посочената в ЕФ скорост и се прави възражение, че техническото средство, с което е заснето нарушението е било технически неизправно. На следващо място са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон във връзка с наложеното административно наказание за повторност. Въз основа на изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и му присъди направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от упълномощен представител – адв. С.. Същата поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен поради допуснати съществени 1 процесуални нарушения. Kато аргумент в тази насока изтъква, че в административнонаказателната преписка е приложен различен ЕФ, в който липсва правна квалификация за повторност. Оспорва и изправността на АТСС.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото са депозирани писмени бележки, с които се иска от съда да постанови решение, с което да бъде потвърден обжалваният ЕФ, като са изложени са съображения за правилност и законосъобразност на същия.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско такова.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи от фактическа страна:

На 03.03.2023 г. в 09:53 ч. в с. Волуяк по бул. „Ломско шосе“ до № 271, с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място се движел лек автомобил „Мазда 5“ с рег.

№ ***. Същият бил засечен да се движи със скорост от 70 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 %), при максимално допустима скорост от 50 км/ч за управление на МПС в населено място, като по този начин констатираното превишение на позволената скорост било 20 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство вид АТСС Cordon M2 MD1192. След извършена справка се установило, че към този момент собственик на автомобила бил жалбоподателят С. Р. С., поради което на 07.03.2023 г. бил издаден обжалваният ЕФ Серия К № 7143405. В него било посочено, че лицето се санкционира на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – затова, че нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 6176107. Процесният ЕФ бил връчен на С.

С. на 18.07.2023 г., а жалбата срещу него била подадена на 31.07.2023 г.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: ЕФ Серия К № 6176107, справка за собственост на МПС, заповед на министъра на вътрешните работи, протокол за проверка на АТСС от БИМ, справка за вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за премината метрологична проверка, ежедневна форма на отчет, 2 бр. списъци с намерени фишове, справка картон на водач, сертификат за успешно завършен курс на обучение, както и приложените като веществени доказателства снимки. Описаните доказателства, ценени заедно и поотделно, спомагат за установяване на времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговото авторство, правната квалификация и др.

Съдът намира, че не са налице съмнения в истинността на обстоятелствата, които отразяват, поради което ги кредитира изцяло.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на 2 чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, а именно – електронен фиш, в предвидения в чл. 59, ал.

2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна и ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, доколкото съдът констатира, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както следва:

Първо, в описанието на нарушението се твърди, че същото е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 6176107. Въпреки това в обжалвания акт не се сочи нито правна квалификация на предходното нарушение, нито кога е било извършено то, нито кога е влязъл в сила този ЕФ. В разпоредбата от ЗДвП, предвиждаща наказание за извършване на нарушение в условията на повторност, е предвидено, че „…наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер“. Размерът на глобата на нарушение на чл. 21 от ЗДвП е различен в зависимост от размера на превишената скорост – с колкото повече км/ч е превишена законодопустимата скорост, толкова по-голям е размерът на санкцията. Следователно, съдът намира, че начинът, по който е описано процесното нарушение, води до непълнота и неяснота в административното обвинение и накърнява правото на защита на жалбоподателя и в невъзможност за него да разбере за какво точно е санкциониран. В допълнение на това, създава се и невъзможност за съда да прецени правилно ли са били определени видът и размерът на наказанието в процесния електронен фиш.

Второ, в материалите по делото са налице два броя ЕФ Серия К № 7143405, като съдът констатира известно разминаване в съдържанието им.

Санкционната норма, описана във връчения на жалбоподателя екземпляр от ЕФ, се различава от санкционната норма, описана в представения по преписката ЕФ. В първия като санкционна норма е посочена „чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП“, в а наличния по преписката като такава фигурира „чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП“. Подобно разминаване препятства възможността на жалбоподателя да разбере за какво деяние и на кое основание е санкциониран. Същото буди съмнение у съда дали след издаването на първоначалния и връчен ЕФ не са внасяни корекции, като е дописвана и уточнявана санкционната разпоредба. Съдът следва да се фокусира върху връчения на санкционираното лице екземпляр, доколкото с него е ангажирана отговорността и срещу който то организира защитата си. В чл. 182, ал. 4 от ЗДвП са обособени шест точки, във всяка от които е предвиден различен размер на наказанието в зависимост от размера на превишената скорост. Предвид това, съдът намира, че като не е посочил на кое конкретно основание от закона налага наказание, административнонаказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, представляващо отделно самостоятелно основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Отделно от изложеното е посочен различен 3 номер на ЕФ, от който се обуС.я повторността на твърдяното нарушение, което се явява съществено изменение във фактическата обстановка и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Същият е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в жалбата. По делото не са представени доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение – представено е пълномощно, в което е посочено, че осъществяваната правна помощ е безплатна, тъй като е на съпруг на адвоката. Ето защо в полза на процесуалния представител трябва да бъде присъдена сума, която с оглед фактическата и правна сложност на делото и провеждането в едно съдебно заседание съдът намери, че следва да е в размер 200 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен електронен фиш ЕФ серия К № 7143405, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на С. Р. С., ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична Дирекция на вътрешните работи да заплати на адвокат М. М. С. от САК сумата от 200,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателя С. Р. С. безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4