Решение № 97 от 27.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Кюстендил, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500418 по описа за 2025 година

С постановеното решение №801/07.07.2025г. гр.д.№1904/2024г. от Районен съд – Кюстендил са отхвърлени като неоснователни предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че Д. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Кюстендил, ул.*** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ,ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.н *** сумата 2185.12 лв от които 457.10 евро( 894.01 лв) – главница, дължима по Договор за банков кредит с №211LD-R-000181/02.04.2012г. с краен срок на погасяване 02.04.2014г., 32.30 евро- просрочена договорна лихва съгласно раздел ІІ, т.4 от договора за банков кредит, за периода 02.04.2013г. до 02.04.2014г. вкл., 455.56 евро- просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел ІІ, т.10 от Договора за банков кредит, за периода 02.07.2012г. до 22.01.2017г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото ( ч.гр.д.№144/2017г/ 36.96 лв държавна такса и 300 лв. юрисконсутлтско възнаграждение, представляващо парично задължение по издаден изп.лист по ч.гр.д.№144/2017г. КРС в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 поради погасяване на вземането по давност.На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК Д. С. А. ,ЕГН ********** ( посочен е и адрес) е осъдена да заплати на „ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК 131001375 ( посочени са седалище и адрес на управление) сумата 100.00 лв, представляваща юрисконсултско 1 възнаграждение.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Д. С. А., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ***, *** представлявана от пълномощника адв.А. П..В подадената жалба се твърди противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи първо и последно изпълнително действие, във връзка с вземането предмет на спора извършено на 16.03.2017г, видно от материалите по приложеното изп.д.

№180/2017г.Пояснява, че впоследствие вземането е цедирано два пъти, изпълнителният лист е оттеглен а производството прекратено, след което, след като 5 годишният давностен срок вече е бил изтекъл е образувано ново.Същевременно при цедирането освен че са конституирани нови взискатели на мястото на предходните е подадена молба е искане за събиране на информация за длъжника, без да се конкретизират какви точно справки се искат и без да е заплатена дължимата такса за извършването им към ЧСИ-то, затова счита, че спиране на давността и започнала да тече нова давност няма.Въззивникът счита, че частният съдебен изпълнител не може да предприеме извършване на изпълнителни действия без да са платени дължимите такси.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение с което обжалваното решение да бъде отменено.Претендира и разноски.

Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство –„ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК 131001375.В определения срок ответникът представляван от пълн-ка юк Михаела Милушева е подал отговор на въззивната жалба.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата,обжалваното решение правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Ответникът подържа, че при разглеждане на делото е спазен материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения.Постановеното решение за отхвърляне на предявените искове ( посочени са, както в диспозитива на съдебния акт) според въззивника е в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства.Твърдението, че последното изпълнително действие е извършено на 16.03.2017г. се оспорва, като е противопоставено становището, че видно от материалите по приложеното изп.д.№80/2017г. ЧСИ В. А., както е посочено и в обжалвания акт е осъществено такова на 13.08.2020г. , когато е поискано налагане на запори и вписване на възбрана.Ответникът счита, че извършените изпълнителни действия прекъсват давността по смисъла на това понятия изведен в т.10 от ТР №2/26.06.2016г. тълк.д.№2/2013г. ОСГТК на ВКС и т.5 от ТР №3/10.07.2017г. тълк.д.№3/2016г. ОСГТК – ВКС.Искането за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са били предприети от ЧСИ или предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя.Счита, че кредитор който подържа висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи , не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му, за погасено по давност.При направено искане за предприемане на определено изпълнително 2 действие от взискателя, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, в подчинение на представения изпълнителен лист.Сочи постановеното ТР№2/2013г. ОСГТК на ВКС, т.3 с което е даден отговор на въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело за което е настъпила перемпция, при отчитане на искане от кредитора, в смисъл, че писмено искане от кредитора след настъпване на перемпция прекъсва давността и поставя начало на ново процесуално правоотношение.Единствената последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело.Сочи, че с подадената през 2021г. молба е направено искане за извършване на изп.действие, довело до прекъсване на давностния срок.След прекратяване на изп.д.№80/2017г. по описа на ЧСИ В. А. и изп.д.№370/2024г. на същия съдебен изпълнител, с молба за образуване на изпълнително дело от 24.04.2024г. е поискано извършване на изпълнителни действия, справки и налагане на запор върху установените вземания на длъжника, което безспорно е акт на прекъсване на давността.Ответникът се позовава на нормата на чл.115, ал.1 б.“ж“ ЗЗД указваща,че давност не тече докато трае съдебния процес по иска за оспорване на вземането от длъжника в настоящия случай с подаване на исковата молба течението на давността е спряно.Също така следва да съобразено според същия и обстоятелството, че за времето от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. на основание чл.3, ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. до 14.06.2020г. давностни срокове не текат.Сроковете спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване в ДВ ( 13.05.2020г) на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, съответно давност не е текла от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.Ответникът обобщава, че изпълняемото право( ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение( правомощието да се изиска от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение за отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна съответно за потвърждаване на постановеното решение №801/07.07.2025г. постановено по гр.д.№1904/2024г. РС- Кюстендил.В отговора се съдържа искане за определяне и изплащане на юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 Наредба за заплащане на правната помощ.Прави се възражение за прекомерност на дължими ,евентуално на другата страна разноски и искане за присъждането им в минимален размер, при условие, че е доказано заплащането им, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно разясненията дадени в решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединените дела С-427/16 и С -428/16, при съобразяване на постановените Тълкувателно решение №6/2012г. т.1 ОСГТК на ВКС от 06.12.2013г. Тълкувателно дело №6/2012г. ОСГТК на ВКС и постановеното решение СЕС от 23.11.2017г по съединените дела С-427/16 и 428/16 ( постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски 3 районен съд), указващи, че установените с Наредбата минимални адвокатски възнаграждения и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са задължителни за съда.Решения обосновани с довода, че директно прилагане на Наредбата ( №1/09.07.2004г. ВАдвС и ограничението съгл.чл.38, ал.2 , изр.2 от ЗА) води до икономически необоснован и несправедлив резултат и до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 пар.1 ДФЕС, потвърдено също и с постановеното решение по дело С-438/22г. също по преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд.За това, че при определяне на възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде съобразена само действителната фактическа и правна сложност на делото, ответникът се позовава както на мотивите към т.3 ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. ОСГТК но и на постановеното определение №350/15.02.2024г. и определение №2093/26.04.2024г. постановени съответно, к.ч.т.д.№75/2024г. и 1205/2024г. по описа на ВКС.

На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

В отговор на доводите в жалбата и като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

Искането за признаване за установена недължимост на исковата сума, поради това, че е погасено по давност, в исковата молба се основава на обстоятелството, че след образуване на изпълнителното производство на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№144/2017г. , то след като на 15.03.2017г. е наложен запор по банковите й смети, на 16.03.2017г. връчена покана за доброволно изпълнение и насрочена дата за опис на движими вещи за

04.04.2017г. други изпълнителни действия не са били извършвани.Междувременно са представени Договори за цесия на вземанията в полза на „С .Г.Груп“ ЕООД и „ЕОС Матрикс „ ЕООД а след конституиране на ответника, като взискател в производството е подадена молба за прекратяване на производството на 21.04.2022г. и искане за връщане на 4 изпълниителния лис, а .Производството е прекратено с Постановление ЧСИ, рег.№732 от 19.05.2022г.

Материалите по соченото изпълнително дело са представени като доказателство по делото- всъщност представени са материалите по две дела 180/2017г. и 320/2024г.

Изпълнителното производство е образувано на основание изпълнителен лист от 25.01.2017г. съгласно който Д. С. А. се осъжда да заплати на „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 сумите, както следва: 457.10 евро – главница, по Договор №211LD-R-000181/02.04.2012г. за банков кредит, с краен срок на погасяване 02.04.2014г. , 32.30 евро – просрочена договорна лихва( начислена съгласно раздел ІІ т.4 от Договора, за периода от 02.03.2013г. до 02.04.2014г. вкл., 455.56 евро- просрочена наказателна лихва( начислена съгласно Раздел ІІ, т.10 от Договора, за периода от 02.07.2012г. до 22.01.2017г) ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2017г. до окончателното изплащане, както и сторените за производството разноски, 36.96 лева държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.