Определение № 4917 от 30.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4917 гр. София, 30.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно граж данско дело № 20248002101013 по описа за 2024 година

Произво дството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Н. С. против решение № 176/07.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 321/2023 г. от състав на АС – Бургас.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е по дадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е уважен пре дявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Съдът е приел, че с влязло в сила решение по гр.дело № 1131/2019 г. на Районен съд Несебър, потвърдено с решение по в.гр.дело № 1401/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, първият ответник е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лв. Страните не спорят, че от момента на определяне на дължимата от ответника на ищцата месечна из дръжка, ответникът е заплащал редовно и в срок из дръжката и не е допускал закъснение при плащането.

Не е спорно, че с нот. акт първият ответник и неговата сестра са дарили на своите родители - втория и третия ответник, поземлен имот с площ от 125 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ и сграда, разположена в поземлен имот със застроена площ от 81 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Съдът е приел, че първият ответник, в качеството му на ро дител на малолетната ищца, съгласно чл.143, ал.2 СК, безусловно й дължи издръжка, до навършване на пълнолетие, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Освен предвиденото в чл.143, ал.2 СК 1 задължение за издръжка, в случая такава е присъдена на ищцата и с влязло в сила решение

В случая е прието, че процесната сделка е сключена след осъждане на ответника с влязло в сила решение по гр.дело № 1131/2019 г. на Районен съд - Несебър, потвърдено с решение по в.гр.дело № 1401/2020 г. на Окръжен съд Бургас, да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лв, т.е. налице е знание у ответника като длъжник за увреждането, тъй като разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Доколкото сделката е дарение – безвъзмездна, по арг. от чл. 135, ал. 1, изр.второ 8 ЗЗД, без значение е дали и приобретателите по тази сделка са знаели за увреждането. Независимо от посочното, предвид обстоятелството, че приобретателите по сделката са родители на длъжника-прехвърлител, съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД, знанието им се предполага. Това знание у родителите на ответника не само не е оборено от доказателствата по делото, но е и потвърдено от представеното решение № 48 от 13.02.2020 г. по гр.д.1131/2019 г. на НРС, от мотивите на което (стр.3) се установява, че е майката на ответника е била свидетел по делото за издръжка на ищцата, т.е.приобретателите на имота са знаели фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане.

В изложението на касационните основания се твър ди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, без да се посочва в коя точно хипотеза попада произнасянето на съда по правните въпроси.

Първия правен въпрос е, има ли бащата по отношение на детето си качеството на длъжник, ако е осъден да заплаща издръжка, но я заплаща редовно и по отношение на него няма пре дприети принудителни действия по събираните й.

Трайна е практиката на ВКС, че за дължението за издръжка води до наличието на качеството длъжник, като обстоятелството, че същата се заплаща редовно не води до противен извод, тъй като задължението е и занапред, те. качеството длъжник не се изчерпва със заплащането към момента на предявяването на иска, а следва от постановеното съдебно решение, както и от задължението за заплащането й, следващо от разпоредбите на СК.

Не се сочи основание по чл.280 ГПК, в каква насока произнасянето на съда е при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, но извода на съда е съобразен с практиката на ВКС по посочения правен въпрос - решение № 320/2013 г., по гр.д.№ 1379/2012 г. на ІV гр.от д. на ВКС.

Втория въпрос е зададен хипотетично и касае евентуално бъдещи събития, като освен това не е бил предмет на произнасянето от страна на въззивния съд, поради което не води до наличие на касационно основание.

2

Пре двид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

На основание чл.38 ЗА, в полза на процесуалния пре дставител на малолетния ответник по касационната жалба следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176/07.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 321/2023 г. от състав на АС – Бургас.

ОСЪЖДА Х. Н. С. да заплати на основание чл.38 ЗА на а дв. Д. К. сумата 500 /петстотин/ лева.

Опре делението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3