Решение № 1748 от 23.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20241100508337 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 200371/18.08.2024 г., подадена от „Български пощи“ ЕАД – ответник по гр. дело № 9966/2024 г., Софийски районен съд, 123 състав срещу постановеното по него решение от 04.06.2024 г., в частта, с която е отменено уволнението на ищеца И. Г. Л., извършено със Заповед № 10/31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 Кодекс на труда /КТ/ във връзка с Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г., като незаконосъобразна. Със същото решение ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност директор на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, гр. София. Със същото решение на основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 21 681, 82 лв., представляваща парично обезщетение за оставането му без работа за периода 31.01.2024 г. – 04.06.2024 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 329, 10 лв. – адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ дава възможност на новия управленски екип да подбере сътрудниците, с които да работи. Счита се, че правното основание за тази промяна е цитираната разпоредба и на основата на нея е извършено законосъобразно освобождаване от длъжност. Твърди се, че по силата на Договор № ВД62/22.12.2022 г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен между министъра на транспорта и Ф.А., на последния е възложено управлението на стопанската дейност на „Български пощи“ ЕАД. От този момент започнал да тече девет месечният срок по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, в рамките на който е извършено законосъобразно освобождаване от длъжност на ищеца. Прави се позоваване на една от целите на сключения договор, а именно – организация на стопанската дейност на 1 предприятието. Твърди се, че била налице и бизнес програма. От самото наименование на длъжността следвало, че тя има ръководен характер. Направено е възражение за прихващане с дължимата на основание чл. 225, ал. 1 КТ сума с вече изплатената му на основание чл. 220, ал. 1 КТ по повод на неспазен едномесечен срок на предизвестие в размер на 5 120 лв.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не разгледал това възражение и не се е произнесъл по него.

Въз основна на изложеното е поискана отмяна на процесното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна-ищец И. Г. Л. оспорва основателността на въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска неговото потвърждаване. Претендира разноски.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 202078/20.06.2024 г., подадена от И. Г. Л.

– ищец по цитираното гр. дело срещу постановеното по него решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода 05.06.2024 г. – 31.07.2024 г. за сумата над 21 681, 82 лв. до пълния предявен размер от 30 720 лв.

Във въззивната жалба се, твърди, че решението е неправилно. Счита се, че е налице новонастъпил факт – изтичане на шестмесечния срок по чл. 225 КТ след постановяване на процесното решение в отхвърлителната му част.

Въз основа на изложеното иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна-ответник „Български пощи“ ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ищеца.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по гр. дело № 9966/2024 г., СРС, 123 състав е образувано по искова молба с вх. № 58990/22.02.2024 г., подадена от И. Г. Л. с твърдението, че по силата на Трудов договор № 17/10.07.2023 г. е заемал длъжността директор на „Дирекция финанси и икономика“ в „Български пощи“ ЕАД. С допълнително споразумение № 676/27.09.2023 г. трудовото му правоотношение било изменено и станал директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ в централното управление на „Български пощи“ ЕАД. Със Заповед № 10/31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като дружеството сключило Договор за управление № ВД-62/22.12.2022 г. Заповедта му била връчена на 23.12.2022 г. Счита се заповедта за незаконосъобразна, тъй като не били налице предпоставките на посоченото уволнително основание. Конкретно договорът за управление бил сключен на 23.12.2022 г. преди да възникне трудовото му правоотношение. Отделно към момента на прекратяване му са изтекли деветте месеца. Въз основа на изложеното е поискана отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, възстановяването му на предишната работа и заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 31.01.2024 г. – 31.07.2024 г. в размер на 30 720 лв.

Ответникът „Български пощи“ ЕАД оспорва исковете. Счита, че по отношение на ищеца е проведена законосъобразна процедура по прекратяване на трудовия му договор, тъй като „Български пощи“ ЕАД сключило Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г., с които ръководството на дружеството поело управлението му и поради предвидената в закона възможност за освобождаване на ръководните кадри на предишното управление, то се възползвало от това. Сочи се, че ищецът бил на ръководна позиция съобразно законовата дефиниция на пар. 1, т. 3 ДР на КТ. Ответникът е поискал отхвърляне на исковете. Направил е в условията на евентуалност възражение за прихващане на евентуално дължимо 2 обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 КТ с вече изплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал.

1 КТ.

По делото е представен Трудов договор № 17/10.07.2023 г. /със срок на изпитване в рамките на шест месеца/, сключен между „Български пощи“ ЕАД /работодател/ и И. Г. Л.

/служител/ за заемане на длъжността директор на дирекция „Финанси и икономика“ считано от 10.07.2023 г. С допълнително споразумение № 676/27.09.2023 г. трудовото правоотношение било изменено в частта на заеманата длъжност – директор на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в Централното управление и на получаваното възнаграждение – 4 000 лв. месечно. И двата договора са подписани от Ф.А. в качеството му на главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Представена е и длъжностна характеристика за заеманата позиция.

Със Заповед за прекратяване на трудов договор № 10/31.01.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено от ответника на основание чл. 328, ал. 2 КТ във връзка с Договор за управление № ВД-62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г. Поради неспазване на предвиденото в закона предизвестие, му било изплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ за един месец. Представена е трудова книжка, в която бил вписан цитирания трудов договор, изменението му и датата на прекратяването му.

Представен е фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2023 г.

Щатната заплата била в размер на 4 000 лв. Според фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец януари щатното възнаграждение на ищеца било в размер на 4 000 лв. На основание чл. 220 КТ на служителя било изплатено обезщетение в размер на 5 100 лв.

В о.с.з. провело се на 04.06.2024 г. процесуалният представител на ответника е поискал да бъде отделено като безспорно, че последният пълен отработен месец е 01.2024 г.

Представен е Договор ВД- 62/22.12.2022 г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен от министъра на транспорта и съобщенията и Ф.А.. С Договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г., сключен от представителя на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД – Е.А. и Ф.А. на последния му било възложено управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД, изразяващо се в организация, ръководство и контрол на дейността на дружеството.

Въз основа на тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че извършеното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ било извън преклузивния деветмесечен срок, поради което приел за незаконно уволнението, възстановил ищеца на заеманата преди това длъжност и осъдил ответника да му заплати обезщетение в размер на 21 681, 82 лв. за периода 31.01.2024 г. – 04.02.2024 г. /датата на последното съдебно заседание/.

Пред въззивната инстанция е изискана и приложена справка от НАП за сключените от ищеца И. Л. трудови договори за периода след 04.06.2024 г. Справката е изготвена на 07.08.2024 г. и към тази дата лицето И. Г. Л. не е било страна по други трудови договори.

От правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е частично неправилно.

По отношение на въззивната жалба подадена от ответника „Български пощи“ ЕАД.

3

По делото е безспорно, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало с подписването на Трудов договор № 17/10.07.2023 г., с който ищецът е назначен да изпълнява длъжността директор на дирекция „Финанси и икономика“, изменен с допълнително споразумение към него от 27.09.2023 г., в което е променена длъжността на директор „Финанси и счетоводство“. Липсва спор, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед за прекратяване на трудов договор № 10/31.01.2024 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, както и че с Договор за възлагане на управлението и представителството с дата 23.12.2022 г. на Ф.А. е възложено ръководството и организацията на дейността на „Български пощи“ ЕАД.

Спорно между страните е дали са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание.

Според чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Законовото определение на ръководство на предприятието е дадено в пар. 1, т. 3 ДР на КТ ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/.

Разпечатката съдържа 42 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be53c047-26bb-442b-8543-0b034c542a23