Определение № 400 от 11.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254000500291 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. Д. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, **********, лично и чрез назначения особен представител – адв. Б. М. от АК – Русе, с адрес: гр. Русе, пл. „Възрожденски“ № 6, вх. 2, ет. 2 против Определение № 245/28.02.2025 год., постановено по гр. д. № 72/2024 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е изменено Определение № 775/12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе в частта за разноските, като са осъдени В. Д. Г. и М. В. Д. да заплатят на К. К. С., действаща лично и със съгласие на своя баща К. К. С., чрез адв. Е. Т. от АК - Русе, сумата от 3 931 лв., вместо 3 981 лв. - разноски по делото.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение e неправилно, тъй като противоречи на процесуалния закон и на материалния закон и е изцяло необосновано.

Излага се, че неправилни и противоречащи на закона и съдебната практика са правните изводи на съда, че длъжникът дължи заплащане на разноските преди завеждане на настоящото дело, като се позовава на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, поради което се прави извод, че лицето правомерно е заплатило паричното задължение без забава и не може да му се следват последиците от настоящия исков процес - конкретно заплащането на разноски в производството, направени от ищеца. Плащане било извършено правомерно в предоставения с поканата за доброволно изпълнение срок, както и размерът на задължението е бил едва тогава определен, тъй като претендираната главница е била олихвена. Следователно, съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК присъдил заплащането на разноски.

1

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлено искането на ищцата за присъждане на разноски. При условията на евентуалност се прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Исковото производство по гр. д. № 72/2024 г. е образувано пред Окръжен съд – Русе по повод искова молба на К. К. С., действаща лично и със съгласие на своя баща К. К. С. от гр. Русе срещу В. Д. Г. и М. В. Д., двамата от гр. Русе с твърдения за сключена от ответниците увреждаща по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, дарствена сделка.

С Определение № 775/12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе е прекратено производството по гр. д. № 72/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, поради оттегляне на иска. Със същото определение са осъдени В. Д. Г. и М. В. Д., двамата от гр. Русе да заплатят на К. К. С., действаща лично и със съгласие на своя баща К. К. С. от гр. Русе сумата от 3 981 лв. - разноски по делото.

В частната жалба срещу горното определение се съдържа искане за изменение на определението в частта за разноските, поради което въззивната инстанция е върнала делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

С обжалваното Определение № 245/28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 72/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе е изменено Определение № 775/12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта за разноските, като са осъдени В. Д. Г. и М. В. Д., двамата от гр. Русе да заплатят на К. К. С., действаща лично и със съгласие на своя баща К. К. С. от гр. Русе сумата от 3 931 лв. – вместо 3 981 лв. разноски по делото.

За да отхвърли частично молбата за изменение на определението в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че е съобразил от кой момент вземането на ищцата срещу първия ответник, извършил впоследствие разпореждане със свое имущество в полза на втората ответница - негова майка, е станало ликвидно и изискуемо, а това е преди завеждане на настоящото дело. Приел е, че не може да се направи извод, че ответниците не са дали повод за иницииране на производството или евентуално, че са признали иска, тъй като към момента на подаване на исковата молба дългът не е бил погасен, като в случая е без значение дали производството ще бъде прекратено, поради оттегляне на претенцията или последната би могла да бъде отхвърлена в хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като същественият момент е кога е изпълнил длъжникът по изпълнителното дело. Приел е също, че с оглед цената на иска и действителната правна и фактическа сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което не следва да се намалява.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло изводите на 2 първоинстанционния съд в обжалваното определение. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 277/14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о. и др., когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато последният е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това производството е било прекратено. В случаите на оттегляне на иска, поради новонастъпили след предявяването му (07.12.2023 г.), независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право (плащане изцяло от ответниците на 03.04.2024 г.), отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че извънпроцесуалното поведение на ответника е и поводът за завеждането на делото, и поводът за прекратяването му поради отпадане на необходимостта от съдебна намеса за защита на заявеното от ищеца спорно право. Извършената между двамата ответници процесна дарствена сделка и съществуващото задължение на ответникът В. Г. към ищцата са станали повод за завеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД. Извършеното плащане в хода на производството по този иск е удовлетворило съдебно предявената претенция на К. С., поради което същата е направила оттегляне от иска си. С оглед на това, правилно са приложени разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и ал. 4 от ГПК.

Въззивният съд, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, счита че наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото то е определено в минимума съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба против обжалваното определение е неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 245/28.02.2025 год., постановено по гр. д. № 72/2024 год. по описа на Окръжен съд – Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4