Определение № 1203 от 23.11.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1203 гр. ХАСКОВО, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500737 по описа за 2023 година Производството е по чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

С определение № 786/23.08.2023 година, постановено по гр.д. № 66/2023 година по описа на РС – Димитровград е оставена без уважение молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на Решение № 219/14.07.2023 година, постановено по гр.д. № 66/2023 година по описа на РСДимитровград в частта му за разноски.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател „Профи кредит България“ ЕООД - София, който го обжалва чрез процесуалния си представител юрк. Г. А. Твърди, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство по чл. 422 от ГПК е прекомерно и настоява същото да бъде намалено до минималния размер. Относно адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника за заповедното производство, жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение по правилото на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаело се за елементарно действие, изразяващо се в попълване на една бланка по чл. 414 ГПК, поради което правилото за определяне на адвокатския хонорар на база материален интерес било неприложимо, а следвало по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 6 т.

1

5 от Наредбата – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби. Поради това минималното адвокатско възнаграждение в случая било 50 лева, а заплатеното от длъжника в размер на 600 лева – несъответстващо на правната сложност на делото и поради това прекомерно. С тези и останалите доводи, развити в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и намаляване на дължимото за възстановяване на длъжника адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от М. К. А. – ответник в първоинстанционното производство и длъжник в заповедното. Изразява се становище за неоснователност на жалбата и правилност – законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение. Моли за оставяне жалбата без уважение и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията по частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

Подадената частна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт със самостоятелно значение и правни последици, чийто инстанционен контрол по пътя на прякото обжалване е допустим. ЧЖ е от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд – Димитровград определение, поради което същата е процесуално допустима.

По основателността на жалбата ХОС намира следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 24.11.2022г. „Профи кредит България“ ЕООД е поискало съдът да издаде в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против М. К. А.. Било е образувано ч.гр.д. № 1484/2022г. по описа на РС-Димитровград, по което на 28.11.2022г. съдът е издал Заповед №714 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил на длъжника М. А. да заплати на заявителя сумите както следва:

2084,35 лева - главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №*****г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 465,31 лева за периода от 25.11.2021г. до 25.08.2022г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 333,38 лева, дължимо до 25.08.2022г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 583,38, дължимо до 25.08.2022г.; лихва за времето от 25.08.2022г. до 24.11.2022г.; както и законна лихва от 25.11.2022г. до изплащане на задължението, ведно с деловодни разноски за държавна такса- 70,40 лева и 2 юрисконсултско възнаграждение - 180 лева. Тази заповед е била връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал в съда възражение с твърдение за недължимост на вземането. Ведно с възражението, длъжникът е представил договор за правна помощ, от който се установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Предвид подаденото от длъжника възражение, по предявения от „Профи кредит България“ ЕООД срещу М. А. иск е било развито исково производство по чл. 422 от ГПК, по гр.д. № 66/2023 година по описа на РСДимитровград. С Решение № 219/14.07.2023 година, постановено по същото дело, РС-Димитровград е отхвърлил изцяло исковите претенции на кредитора и е възложил в негова тежест направените от ответницата А. деловодни разноски: адвокатско възнаграждение , заплатено от длъжника в заповедното производство – 600 лева, както и същото по размер адвокатско възнаграждение – за исковото производство.

В срока за обжалване на посоченото решение, на 03.08.2023 година ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е подал молба, с която е направил отказ от иска, с произтичащите от това последствия. Освен това, ищецът е поискал изменение на решение № 219/14.07.2023 година в частта за разноските – направил е възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение както в заповедното, така и в исковото производство и е поискал същото да бъде намалено.

С определение № 786/23.08.2023 година, постановено по гр.д. № 66/2023 година, РС-Димитровград е приел направения отказ от иска, обезсилил е Решение № 219/14.07.2023 година и е прекратил производството по делото. Със същото определение (в тази част - предмет на настоящата въззивна проверка), първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на същото това решение в частта за разноските. Изложил е доводи по оплакванията на ищеца, като е приел, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение не е основателно и на М. А. следва бъдат възстановени от ищеца пълен размер на деловодните разноски, както са присъдени с решение № 219/14.07.2023 година.

ХОС счита, че РС-Димитровград не е имал възможността да се 3 произнесе положително по искането на „Профи кредит България ЕООД с правно основание чл. 248 от ГПК, поради следните съображения: Както вече бе посочено по-горе, с атакуваното определение РС-Димитровград е обезсилил постановеното по делото решение, при това в неговата цялост – както за разрешаване на повдигнатия пред съда спор по същество, така и в частта за възлагане на деловодните разноски. От тук – районният съд не е имал правната възможност да измени вече обезсиленото решение, по искането по чл. 248 от ГПК. Атакуваното определение в едната си част е за прекратяване на производството по делото, т.е. на самостоятелно основание и при надлежно въведено искане от ответницата, съдът е могъл да се произнесе по възлагане на направените от нея деловодни разноски. Но такова искане не е направено от М. А., респективно процесуалния представител адв. З. Д.. А и както мотивите, така и диспозитивът на атакувания съдебен акт не оставят съмнение, че РС-Димитровград се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК, а не за присъждане на деловодни разноски по чл. 78 ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото.

Ето защо, като краен резултат, правилно РС-Димитровград е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решение № 219/14.07.2023 година, постановено по гр.д. № 66/2023 година. При изложените по-горе аргументи, ирелевантни се явяват доводите на частния жалбоподател относно прекомерността на заплатените от ответницата адвокатски хонорари, поради което ХОС не ги обсъжда. При съвпадане на крайния извод, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, частният жалбоподател следва да възстанови на ответницата по жалбата направените от нея в настоящото производство деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за понасянето на които се представят надлежни доказателства.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 786/23.08.2023 година,

4 постановено по гр.д. № 66/2023 година по описа на РС-Димитровград в обжалваната му част – относно произнасянето по чл. 248 от ГПК по искане на „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на решение № 219/14.07.2023 година по гр.д. № 66/2023 година в частта за разноските.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК

175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г. С. да заплати на М. К.

А., с ЕГН **********, от **** сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено за защита в производството по в.ч.гр.д. № 737/2023 година на ХОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5