Решение № 63 от 25.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. ХАСКОВО, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600024 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 32 от 27.09.2023 година, постановена по НОХД № 20225630200109 по описа за 2022 година, Районен съд – Харманли признал подсъдимия Р. Л. Р., роден на **.**.**** г. в гр. Х., *******, *******, ******* гражданин, *****, със *****-******* образование, ******, ******, ЕГН: **********, за невинен затова, че на 29.08.2020 г. в с. Ч., общ. Х., обл.

Х., при условията на опасен рецидив, причинил на К. Г. К. от същото село, средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става, довела до трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движението на крайник, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 131а, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът от РПХасково – ТО-Харманли, който в законоустановения срок я протестира като неправилна, необоснована, постановена при нарушения на материалния закон и съществени такива на процесуалния закон. Предлага се да се отмени изцяло постановената присъда, а въззивният съд да постанови нова такава, с която да признае подс. Р. Р. за виновен в извършване на престъплението, в което е 1 обвинен.

На 15.12.2023 година е постъпило допълнително писмено изложение към протеста, като са изложени съображения относно наведените доводи за неправилност и необоснованост на атакуваната присъда.

Недоволен от постановената от РС-Харманли присъда е останал и частният обвинител К. Г. К., който чрез повереника си – адв. Д. А., я обжалва в предвидения в закона срок. Същите намират предявеното обвинение на подс. Р. Р. за доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което искат първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответното наказание.

Не са постъпили писмени възражения против въззивния протест и въззивната жалба от страна на подсъдимия и неговите защитници.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, иска първоинстанционната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията му са, че съдът е приел за неустановени мястото на процесния инцидент, както и броя, авторството и начина на нанесените удари, а е приел за безспорни само получените от пострадалия и подсъдимия травматични увреждания, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.

Частният тъжител К. К. и неговият повереник – адв. А., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция. В деня на съдебното заседание е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което са изложени доводи за нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК от страна на първоинстанционния съд, които считат за съществени нарушения на процесуалните правила и молят постановената оправдателна присъда да бъде отменена и постановена нова такава, с която да се признае подс. Р. за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение. Изрично се сочи, че не възразяват да се разгледа делото в тяхно отсъствие.

Подсъдимият Р. Р. се явява лично и със защитниците си – адв. Д. С. и адв. К. В.. Искат от съда да потвърди първоинстанционната присъда, която намират за правлна и законосъобразна, както и че районният съд е положил всички усилия да бъде изяснена фактическата обстановка по делото Пред въззивната инстанция не са направени искания за събиране на нови доказателства. Подс. Р. се възползва от правото си даде обяснения по предявеното му обвинение.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят В. К. притежавал земеделска земя – нива в землището на село Ч., община Х., и отглеждал зеленчуци на площ от около 20 дка. Имота се намирал в близост до язовир в местността „М. к.“. Напояването на 2 насажденията се извършвало с вода от язовира, която изтегляли с помощта на помпа и маркучи. Язовирът се стопанисвал от свидетелката Й. В. съгласно договор за наем № 59/09.02.2016 г., сключен с Община Харманли, но К.и не знаели за сключения договор.

На 29.08.2020 г. В. К. се намирал на нивата заедно с брат си свидетелят К. К. и баща им свидетелят Г. К.. Около 18,30-19,00 часа, тримата беряли зеленчуци, когато изведнъж К. К. видял как маркучите, с които поливали, се издърпват в посока към язовира и започнали да се изтеглят към възвишение над язовира, завършващо с гориста растителност. Свидетелят К. К. предположил, че някой издърпва „цялата поливна система – маркучи с филтъра“ и се опитва да ги открадне, но тъй като нямали пряка виД.ст към язовира от нивата, извикал на брат си и двамата се качили веднага в колата, която ползвали за работни нужди – микробус „Форд Транзит“, бял на цвят. К.

К. седнал на шофьорското място, а брат му В. К. скочил във фургона на микробуса през дясната странична плъзгаща врата. Свидетелят Г. К. останал на нивата и дори не разбрал какво точно се е случило, защото берял чушки и патладжани и бил на разстояние от синовете си. Възприел „само някакъв форсаж на буса“. Св. К. и В. К.и за по-малко от минута изкачили възвишението с буса, от където видели, че маркучите са завързани за теглича на кола – джип „Мерцедес МЛ“, бял на цвят, и някакъв мъж ги развързва от теглича, след което потеглил от язовира в посока с. Ч. К. К. с микробуса настигнал джипа в самото начало на с. Ч. и карал плътно зад него. Подс. Р., който пътувал със св. Й. В. и детето им, возещи се на задната седалка на автомобила, завил по черен път в първата пресечка вдясно в селото, тъй като отивали на гости при сестрата на подсъдимия /св. М. Р.а/, която била в къщата на майката на мъжа, с когото живеела на съпружески начала /св. Д. М./. Св. К.

К. също завил по черния път, като отправял светлинни и звукови сигнали към подс. Р., за да спре автомобила. В този момент св. В. също възприела микробуса, който карал плътно зад техния джип. В пресечката, пред къщата на св. М., подс. Р. спрял управлявания от него джип, марка „Мерцедес“, като на метър-два зад него спрял и микробуса, управляван от св. К. К.. Последният рязко задействал спирачната система, поради рязкото спиране свидетелят В.

К., който се возел отзад в микробуса, загубил равновесие и направил „няколко кълба отзад“. К. К. слязъл от микробуса, като носел в дясната си ръка малка брадвичка, почти в същия момент, в който излезнал от автомобила и подсъдимият Р.. К. К., явно раздразнен от факта, че маркучите и филтъра на поливната система, както и помпата от язовира са били изтеглени от подсъдимия, се насочил към Р. и двамата се оказали лице в лице до задната лява врата джипа марка „Мерцедес“, като шофьорската врата на същия останала отворена. Между двамата възникнал кратък словесен спор, като си разменили няколко гневни реплики – К. К. искал да знае защо Р. изтеглил маркучите от язовира, а Р. - защо двамата братя източват вода от язовира за напояване на своята нива. В този момент В. К. също се присъединил към тях и възприел как подс. Р. хванал брат му за долната част на дясната ръка и го 3 издърпал. К. К. също заявява в показанията си, че подс. го дръпнал „за китката на ръката“. Св. В. К. виждайки, че подс. Р. еднократно „дърпа за ръката“ брат му, решил да се намеси и „около гърдите с двете си ръце избутал“ подсъдимия. Възприемайки физическия сблъсък между двамата, св.

К. К. замахнал с брадвичката, която била в ръката му и ударил по главата подс. Р.. Веднага започнала да тече кръв от нанесения удар в главата и двамата братя- К. и В. К.и се качили в микробуса и си тръгнали. Свидетел на целия конфликт била Й. В., която с детето си от Р. били на задната седалка на джипа. Същата е възприела бутането от страна К.и и нанасяне на удари по гърдите, както и удар с брадва по главата на Р.. Свидетел на случилото се бил и св. Д. М., който се прибирал от къщата на баба си към къщата на родителите си в с. Ч. Наближавайки до последната разпознал колата на подсъдимия, както и „един бус зад него му свиреше и Р. спря, и слезе от колата“. Свидетелят твърди, че е видял как К. К. е нанесъл един удар с брадва в главата на подсъдимия и веднага се качили в буса и си тръгнали. В този момент разбрал, че и св. Й. В. е била на задната седалка в колата, тъй като задните стъкла били затъмнени, а тя вече се развикала и разплакала. По същото време сестрата на подсъдимия Р. – св. М. Р.а била в двора на къщата и беряла домати, когато чула как „две коли една след друга влизат в пресечката“, чула отварянето на врати, през оградата на комшиите видяла, че бусът, който е тръгнал от тяхната пресечка е бял на цвят, но не е възприела лично станалия конфликт. В двора на къщата влезнали брат й – подс. Р., св. В. и детето им, както и св. М. Според показанията на св. Р.а, „кръвта на брат ми течеше високо над челото и целият беше облян в кръв“.

Впоследствие В. К. отвел брат си К. К., който се оплаквал от болки в дясното рамо, до МБАЛ – Хасково, където в Отделението по ортопедия констатирали, че е получил луксация на дясна раменна става, което наложило още същата вечер провеждането на оперативна интервенция по наместването й. От друга страна, свидетелката Й. В. отвела подсъдимия Р. до Център за спешна медицинска помощ в град Х., където медицинските служители констатирали малка открита рана в теменната област на главата, която била обработена и зашита.

Получените от пострадалия и подсъдимия телесни увреждания се установяват от приетите заключения на съдебно-медицинските експерти.

Съгласно епикриза ИЗ № 13288/2020 г., издадена от Отделението по ортопедия при МБАЛ – Хасково, на пострадалия К. К. е поставена окончателна диагноза – луксация на дясна раменна става. Анамнезата е снета изцяло по данни от пострадалия, който е посочил, че при внезапно физическо усилие и издърпване на дясна ръка получава остра болка и впоследствие са невъзможни активни и пасивни движения на дясна раменна става. Проведено е закрито наместване на дислокация на рамото. Предписано е носенето на брейс на десния горен крайник за срок от 25 дни.

Около две седмици след оперативната интервенция пострадалият К. се 4 снабдил с съдебно-медицинско удостоверение № 374/2020 г., издадено от д-р Х. Е. В удостоверението отново е посочено, че изкълчването на дясната раменна става е получено при внезапно физическо усилие и издърпване на дясна ръка, при което е получил остра болка и невъзможни активни и пасивни движения на дясна раменна става.

По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 260/2021 (л. 75 от ДП). Заключението на вещото лице д-р Е. изцяло възпроизвежда съдържанието на епикризата и на съдебномедицинското удостоверение – при инцидента пострадалият К. К. е получил следните увреждания: изкълчване на дясната раменна става, получено при внезапно физическо усилие и издърпване на дясна ръка получава остра болка и невъзможни активни и пасивни движения на дясна раменна става. Посочено е, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения, като по този начин е причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл. 129 НК, което се дължи на изкълчването на раменната става.

В хода на съдебното следствие вещото лице д-р Е. акцентира върху уточнението, че травматичното увреждане може да бъде причинено ако ръката на пострадалия се държи от друго лице, пострадалият се опитва с движение на тялото си да измъкне и освободи ръката си и именно при този опит да е изкълчил дясната раменна става. Според него, ако другото лице държи ръката и я дърпа надолу, както се твърди от пострадалия и св. В. К., тогава ще се получи скъсване главата на двуглавия мускул. Според д.р Е., при издърпване напред и нагоре няма как да се получи травма като описаната в обвинителния акт и твърдяна от К.. Най-често рамото се изкълчвало при падане и подпиране настрани и назад. Пояснява се, че при отслабена сила на мускулите ставата е по-нестабилна и има хора с т.нар. „хабитуална луксация“ на ставата, която е изкълчвана няколко пъти, при което последваща такава травма става по-лесна за осъществяване.