Решение № 2243 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Цветина Костадинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100502630 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2933 от 27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 51458/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от ответниците - Б. М.М. и Л.М.М., дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 227,62 лева, представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, магазин № 3, ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 43,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода от 31.12.2019 г. до 08.06.2022 г.; сумата 9,42 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.

1

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно и необосновано. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за недоказаност, че ответниците са се обогатили с процесните суми. Сочи се, че по делото са представени доказателства, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от П.М.. Поддържа се, че между ответниците и „Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което те са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването. Оспорва се извода на съда за липса на доказателства, че ответниците са ползвали имота. Излага се довод, че фактическото ползване на имота е без значение за делото, тъй като неоснователното обогатяване не възниква за лицата, които фактически са потребили отдадената топлинна енергия, а за лицето, което е спестило разходите по заплащането й. Според въззивника ответниците са се обогатили неоснователно, ползвайки доставената топлинна енергия в присъединената към топлопреносното предприятие сграда. Поддържа се, че при доказаното реално доставяне на топлинна енергия и незаплащане на цената й, ищцовото дружество се е обеднило, а ответниците са се обогатили, като липсата на договор не освобождава последните от заплащане на разходената топлинна енергия.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемите Л.М. и Б. М. оспорват въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Б. М.М. и Л.М.М. искове за установяване съществуването на негови вземания, както следва:

- срещу Б. М.М. – за сумата 227,62 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, представляващ магазин № 3, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 43,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода от 31.12.2019 г. до 08.06.2022 г.; сумата 9,42 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.;

- срещу Л.М.М. - за сумата 227,62 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, представляващ магазин № 3, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 43,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода от 31.12.2019 г.

2 до 08.06.2022 г.; сумата 9,42 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32896/2022 г. на СРС.

В исковата молба се твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването. Твърди се, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. ДВ, бр.

54/17.07.2012 г./ и същите не са изпълнили задължението си по чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ за сключване на писмен договор с топлопреносното предприятие. Ответниците не заплатили дължимите от тях суми за топлинна енергия в срока по чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребителите в гр. София, одобрени с решения № ОУ-043/12.07.2002 г., № ОУ013/06.03.2006 г. и № ОУ-033/08.10.2017 г. на ДКЕВР, въпреки отправената до тях от дружеството покана.

Всеки от ответниците е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излагат възражение, че не дължат претендираните суми, тъй като процесният магазин № 3 не е топлоснабден, в него няма изградена отоплителна инсталация и няма изработен за него инвестиционен проект. Оспорват твърдението в исковата молба за отправена от ищеца покана за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, както и че те са потребители на топлинна енергия за стопански нужди. Излагат се и възражения срещу претендирания размер на доставената топлинна енергия с оглед липсата на изградена отоплителна инсталация и монтирани уреди за търговско измерване. Прави се и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение в собствения им имот, съответна на частите му в съсобствеността върху имота, с която се е обогатил за сметка на ищеца. С оглед изложените в исковата молба твърдения за липса на договорни отношения между страните по повод доставка на топлинна енергия, следва, че претендираните суми за стойността доставената на ответниците топлинна енергия и за дялово разпределение се основават на неоснователното обогатяване.

3

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване, когато то не е основано на договорни отношения.

Както е посочил първоинстанционният съд в доклада си по чл. 146 от ГПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест по делото, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период, че в него е доставяна топлинна енергия и нейното количество и стойност, както и обогатяване на ответниците, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период топлинна енергия.

От представените писмени доказателства /АОС № 1426/26.02.2002 г., АЧОС № 3240/20.07.2019 г. и Заповед № РД-57-176/01.06.2004 г. на кмета на Столична община/ се установява, че процесният магазин № 3, находящ се на ет. 1 във вх. Б на жилищен блок № 55 в ж.к. „Хаджи Димитър” в гр. София, е бил собственост на наследодателката на ответниците П. И.а М.а /починала на 03.09.2019 г./ и Столична община, при квоти 62,524 % ид. части за П.М. и 37,746% ид. части за Столична община.

Горепосоченият имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин. Страните не спорят, че по отношение на процесния имот не е сключен договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което между страните не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

От приетото заключение на СТЕ се установява, че процесният магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, както и че за този имот в отчетни периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г. са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за една щранг-лира. В заключението са посочени размерите на прогнозно начислените суми по месеци за съответните отоплителни периоди, както и сумите по изравнителните сметки за периодите м.05.2019 г. - м.04.2020 г. и м.05.2020 г. –м. 04.2021 г. Видно от заключението на ССчЕ по партидата с аб. № 340785 с титулар Б. М.М. и др. на адрес ж.к. *******, магазин № 3, за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. са начислени суми за топлинна енергия за отопление в общ размер 473,92 лв.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 19.06.2019 г., подписан от представител на Столична община – район „Подуяне” и П. И.а М.а, в който същите са изразили съгласие за разпределяне на ползването на съсобствените им три броя магазини в ж.к. „Хаджи Димитър”, като процесният магазин № 3 във вх. Б, ет.

4

1 със застроена площ от 69,44 кв.м., е предоставен за самостоятелно ползване от Столична община. В протокола е отразено, че П.М. предава владението върху магазин № 3 и 1 бр. ключове за достъп до същия на комисия от служители на СО-район „Подуяне”, назначена със заповед на кмета.

При така постигнатото с горепосочения протокол от 19.06.2019 г. от съсобствениците на процесния топлоснабден имот съгласие за разпределение на ползването на съсобствените им имоти, при което те изрично са се съгласили процесния магазин да се ползва еднолично от единия съсобственик – Столична община, следва да се приеме, че останалите съсобственици, които не са ползвали имота и доставената в него топлинна енергия, а именно П. И.а М.а до смъртта й на 03.09.2019 г., а след това нейните наследници – ответниците по делото, не са се обогатили със стойността на топлинна енергия, доставена във времето от 19.06.2019 г. до края на исковия период 30.04.2021 г. Тези лица не са си спестили разходите за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, тъй като тази цена е следвало да бъде заплатена не от тях, а от трето лице – съсобственика на имота Столична община, който е е ползвал еднолично имота по силата на постигнато между тях съгласие за разпределение на ползването. След като топлоснабденият имот е предоставен за ползване на правно основание на единия съсобственик, другите съсобственици не са се обогатили със стойността на доставената в имота и потребена от ползващия топлинна енергия.

За останалата част от исковия период – от м.10.2018 г. до 19.06.2019 г., от доказателствата по делото не се установява за процесния имот с аб. № 340785 да са начислявани суми за топлинна енергия. От приетите по делото заключения на ССчЕ и СТЕ се установява само количеството доставяна и начислена топлинна енергия за период от м. 11.2019 г. нататък до края на исковия период, но не и за предходния период. При това положение и предвид направеното от ответниците оспорване, следва да се приеме, че ищецът не е доказал при необходимото пълно и главно доказване доставянето на топлинна енергия в процесния имот за посочения период и нейното количество, за което той носи доказателствената тежест, указана му от първоинстанционния съд с доклада по делото.