Решение № 98 от 20.01.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2550/2025
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Велико Търново, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102550 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс” АД срещу Р. С. Г., с която се иска осъждането ответницата за сумата от 2 832.74 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил „***“, рег. № ***, за щети вследствие настъпило на *** г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на *** г. в района на гр. ***, по второкласен път ***, при управление на л.а. „***“, рег. № *** ответницата е причинила ПТП поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия и със състоянието на пътя, в зоната на дясна крива е загубила контрол над управляваното МПС, блъснала се е в метална еластична ограда и е излязла извън пътното платно в дясно по посоката си на движение. Заявява, че след реализиране на ПТП ответницата е напуснала мястото на същото, вследствие на което виновно се е отклонила от проверка за алкохол. Сочи, че към датата на ПТП за л.а. „***“, рег. № *** е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със ЗД „Бул Инс” АД, както и че във 1 връзка с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществените вреди при него е образувана преписка по щета № ***, в рамките на която е изплатил обезщетение в размер на 2 807.74 лева.
Претендира от ответницата посочената сума, ведно със сумата от 25.00 лева – ликвидационни разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди първото от проведените открити заседания, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Ответницата признава предявения иск, но моли за разсрочване изпълнението на решението.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответницата и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответницата, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последната е признала иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.
От страна на ответницата е направено искане за разсрочване на задължението, което искане се явява основателно, доколкото същата получава трудово възнаграждение около минималната работна заплата за страната, няма недвижими имоти и парични влогове, грижи се за дете на девет години и срещу нея е образувано изпълнително дело. С оглед на това съдът намира, че ответницата не би могла да изпълни задължението си доброволно изцяло, без по този начин да бъде поставена в невъзможност да осигури минимално необходимите й средства за издръжка - както на нея, така и на нейното дете.
По разноските:
2
С оглед изхода на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 113.31 лева, представляваща заплатената държавна такса за производството. Ищецът претендира и заплащането на адвокатско възнаграждение, но по делото няма доказателства за уговарянето и заплащането на такова.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 сумата от 1 448.36 евро, равняваща се на 2 832.74 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил „***“, рег. № ***, за щети вследствие настъпило на *** г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.6.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 57.93 евро, равняваща се на 113.31 лева – разноски за държавна такса за производството.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на решението на двадесет и три равни ежемесечни вноски от по 62.76 евро всяка, равняващи се на 122.75 лева и една вноска от 62.79 евро, равняващи се на 122.80 лева, платими от Р. С. Г. на ЗД „Бул Инс” АД от 25-то до 28-мо число на всеки месец, считано от месеца, следващ този на влизане в сила на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, ведно със законната лихва за забава върху неплатената част от задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3