Решение № 14055 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14055 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110156467 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по предявен от С. А. Х. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв., предявена като частичен иск от вземане в пълен размер от 785 лв., представляващо сума, платена без основание, ведно със законната лихва върху предявената главница от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г., до окончателното и изплащане. С определение от 20.02.2024 г. е допуснато увеличение н цената на предявения иск от 100 лв. на 207,90 лв., а с определение от 23.04.2024 г. е прието, че това е окончателният размер на цената на иска и същият не е предявен като частичен.

Ищцата С. А. Х. твърди, че на 24.04.2023 г., чрез своя близка – Ш. М. Х., заплатила на ответното дружество сумата в общ размер от 785 лв. чрез системата за парични преводи [фирма]. Сочи, че сумата се претендирала от ответника като вноска по договор за кредит, какъвто не бил сключван между страните по делото. Посочва, че в разписката за извършеното плащане не е посочен номер на договор, във връзка с които се извършило процесното плащане, като правоотношение с предмет предоставяне на заем изобщо не било възниквало между ищцата и ответника. В случаи, че в хода на производството се установи наличието на договорна връзка между страните по договор за кредит, ищцата поддържа, че същата е недеиствителна на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В допълнителна молба от 24.01.2024 г. се поддържа, че предвидената договорна неустойка по 1 договора за потребителски кредит от 20.10.2022 г. е нищожна, тъй като по скрит начин чрез нея се променя размерът на Годишния процент на разходите по договора потребителски кредит, неустойката противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК и е уговорена в противоречие с добрите нрави, а размерът й е прекомерен. Освен това изисква от кредитополучателя да извърши действия по осигуряване на поръчител, за когото са предвидени множество изисквания, а срокът е прекалено кратък. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38а ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника [фирма], с които предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди, че сумата от 785 лв. е преведена в полза на ответното дружество на основание сключен между страните по делото Договор за потребителски кредит № **/20.10.2022 г., съгласно които на ищцата в качеството и на кредитополучател на същата дата на каса на [фирма] АД била предоставена сума в размер на 700 лв., която последната се задължила да върне в тримесечен срок, т.е. до 20.01.2023 г. Посочва, че задълженията по кредита са били изцяло погасени чрез плащане. Оспорва твърденията на ищцата за недеиствителност на договора за кредит, като поддържа, че при сключването му са спазени всички нормативни изисквания.

Оспорва доводите за нищожност на неустойката. Твърди, че същата не следва да бъде включвана в ГПР. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

На 20.10.2022 г. между ответника [фирма] в качеството му на кредитор и ищцата С. А.

Х. в качеството й на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който кредиторът предоставил на кредитоплучателя сумата от 700 лв., представляваща потребителски кредит за текущо потребление, а кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 3 месеца, считано от датата на сключването на кредита.

Сключеният договор е приет като писмено доказателство по делото и носи подпис на ищцата, който не е оспорен. Съгласно чл. 3 кредитът се усвоява еднократно чрез банков превод по разплащателна сметка на кредитополучателя или на каса на [фирма] в тридневен срок от сключването на договора. Погасяването на кредита се осъществява на 3 анюитетни вноски съгласно приложен Погасителен план според разпоредбата на чл. 5 от договора.

Според чл. 7 годишният лихвен процент на кредита е в размер на 41 %, а според чл. 9 годишният процент на разходите /ГПР/ е 49, 65 %. В чл. 10 от сключения договор страните се споразумяват, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20 от договора, а неустойката се равнявана на 6, 93 лв. плюс 0, 330 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава 0,330 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, като начислената неустойка се изплаща на падежа на 2 всяка следваща погасителна вноска. Според чл. 20 от сключения договор вземането се обезпечава с поръчителство, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на поне едно физическо лице, одобрено от кредитора, което се задължава солидарно за връщането на заетата сума и трябва да отговаря на следните условия: да има брутен осигурителен доход над 1 400 лв, да работи на трудово договор с най-малко 6-месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит с сключен с [фирма].

От приложения към договора Погасителен план е видно че месечната вноска по кредита е в размер на 249, 46 лв., дължима, съответно за три месеца. В погасителния план е предвидено и плащането по необезпечен кредит като месечната вноска при необезпечен кредит е в размер на 318, 76 лв., т.е. всеки от трите месеца се дължи сумата от 69.30 лв., представляваща неустойка при необезпечен кредит.

Приет като доказателство е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, видно от който общата сума, която следва да бъде заплатена, в случай, че кредитът е обезпечен с поръчителство е 748, 37 лв., а в случай, че кредитът не е обезпечен с поръчителство е 956, 27 лв. Посочено е че ГЛП е 41 %, а ГПР е 49, 65 %.

Приети като доказателства са и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от [фирма]. В раздел III е предвидено, че кредитополучателят може да кандидатства за кредит, попълвайки искане за отпускане на потребителски кредит на уебсайта на кредитора ****, **** или в офиса на кредитора. С потвърждението на искането за отпускане на потребителски кредит кредитополучателят декларира, че е запознат с Общите условия и Стандартния европейски формуляр. В Раздел V „Обезпечения“ е предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора по предоставения кредит кредитополучателят учредява в полза на кредитора обезпечения, като [фирма] има право на собствена преценка на база кредитоспособността на кредитополучателя да изисква едно или няколко отделни видове обезпечения.

По делото са приложени неоспорени извлечения от електронна поща, от които се установява, че ищцата С. Х. е създала профил в ***, като искането й за отпускане на потребителски кредит в размер на 700 лв. е прието успешно. Впоследствие искането й за кредит е одобрено, изпратен й е договор за кредит ведно с всички необходими приложения към него. Договорът е бил подписан успешно и поисканата сума е преведена, като на кредитополучателката е напомнена необходимостта от предоставеното на поръчителство.

Приета като доказателство е разписка за извършено плащане от 20.10.2022 г., генерирана от [фирма]. Наредител на плащането е [фирма], а получател е С. А. Х..

Преведена е сумата от 700 лв., а като описание е посочен кредит **, като видно от приложеното извлечение от електронна кореспонденция с *** сумата е получена на 20.10.2022 г.

Прието като доказателство е извлечение от електронно писмо, изпратено от *** до 3 електронен адрес на С. А. Х. от 24.04.2023 г, в което е посочено, че в резултат от извършени плащания всички задължения по потребителски кредит № ** са погасени.

По делото е служебно назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е неоспорено от страните и прието като доказателство по делото. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице, като счита, че същото е професионално и компетентно изготвено. От заключението се установява, че чрез система за електронни плащания [фирма] е извършено плащане от [фирма] в полза на С. А. Х. на 20.10.2022 г. за сумата от 700 лв., като съгласно представените счетоводни справи и документи същата представлява отпусната сума по договор за потребителски кредит № **/20.10.2022 г. Сумата е еднократно усвоена в брой на каса на [фирма] от ищцата С. А. Х.. Към 24.04.2023 г. задължението е напълно погасено, като върната сума е в размер на 985 лв., която е формирана от погасена главница 700 лв., погасена договорна лихва 48, 37 лв. и погасена неустойка 207, 90 лв. При залагане на посочените в Договора за потребителски кредит № **, сключен на 20.10.2022 г. параметри и от направените изчисления се установява, че ГПР на процесния кредит е 49, 65 %, когато същият е изчислен за вноските за главница договорна лихва, дължима по погасителния план, без включена неустойка. Ако към ГПР се добави и сумата от 207, 90 лв., начислена като неустойка при необезпечен кредит се формират допълнителни разходи по кредита в размер на 29,7 %. Изчисленият ГПР след добавяне на неустойка при необезпечен кредит съгласно е в размер на 79.35 % Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Уважаването му е предпоставено от установяването на настъпило неоснователно разместване на имуществени блага между страните. В тежест на ищцата е било да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата е навела неконкретизирани твърдения, както и че доводите й взаимно си противоречат. Искът по чл. 55 ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД определя тежестта на претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже липсата на основание (причина, кауза). Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът 4 посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност.

Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника /в този смисъл Решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Ето защо и исковата молба на С. А. Х. не страда от никакви пороци, водещи до нейната нередовност или недопустимост. Тя твърди, че изплатила сума в размер на 785 лв. на ответника неоснователно, след предявяване на възраженията на ответника, че всъщност сумата е изплатена на валидно правно основание, а именно договор за потребителски кредит, ищцата е възразила, че сумата от 207, 90 лв. е платена въз основа на уговорка за неустойка, която според нея е нищожна, поради което и твърдо, че плащането на сумата от 207, 90 лв. е неоснователна.