Решение № 184 от 14.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. П., 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200143 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на И. И. Л. ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 7234918 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Основното възражение е, че ЕФ не е съставен на собственика, така както разписват правилата на чл.188 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, не се явява лично, но изпраща процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.

За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител.

Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с процесния ЕФ за това, че на 22.03.2023 година, в 13,53 часа, в област П. на път I – 8 км. 203+660, с посока на движение от и за град Пловдив е управлявал МПС „Х.д. с рег.№ ..., с превишена скорост от 82 км/час, при въведено ограничение 60 км/час с пътен знак В26. Скоростта била установена и фиксирана с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M 521, монтирано в служебен автомобил с рег.№ РА0001АМ. Системата отчела движение със скорост от 85 км/час, т.е. превишаване на скоростта с 25 км.час, но от това превишаване били извадени 3%, т.е. 2,55 км/ч., което било закръглено на 3 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение с посочената скорост, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването от 22 км/час.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротИ.речиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна по следните съображения:

Видно е от справка на л.9 в делото, че процесното МПС не е собственост на жалбоподателя, а на лице с имената Иван И.в Л., който към датата на нарушението е бил непълнолетен – на 17 години и 10 месеца. От съпоставката на имената, може само да се гадае че жалбоподателят е негов родител, като този факт не е доказан по един несъмнен начин от ответника.

Нормата на чл.188 о т ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за собственика /законния представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е предвидил в чл.189, ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът/ползвателя, респ. техните законови представители, когато собственик/ползвател на МПС с което е извършено нарушението е ЮЛ, да имат възможност да предоставят в съответната териториална структура на 2

МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той/тя е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС нарушение.

В ЗДвП не съществува разпоредба, която да предвижда, че когато засеченото да се движи с неразрешена скорост МПС е собственост на непълнолетен, ЕФ да се издава на неговия родител. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗАНН, административно наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Доколкото обаче ЗАНН предвижда замяна на наказанието глоба с обществено порицание, когато се касае за нарушение, извършено от непълнолетен, отговорността е следвало да се реализира спрямо собственика Иван И.в Л., по общия ред, а не чрез издаване на ЕФ и то срещу лице, което нито е собственик, нито ползвател на засеченото да се движи с неразрешена скорост МПС.

Като извод следва, че основното възражение , касаещо субекта на ангажираната отговорност, е основателно и представлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

Само за пълнота следва да се посочат и други допуснати процесуални нарушения.

Процесният ЕФ не съдържа ясно описание на мястото на извършване на нарушението, което е реквизит /съществен елемент/ на ЕФ. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП повелява следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 3 размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“

В случая мястото на извършване на нарушението и посоката на движение на процесното МПС е описано по следния начин: „в област П. на път I – 8 км. 203+660, с посока на движение от и за град град Пловдив“. При това описание жалбоподателят се лишава да узнае точното място на извършване на нарушението, към момента на правото да предостави писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита на санкционираното лице.

При издаването на процесния ЕФ са допуснати и други съществени нарушения на процесуалния закон, които се изразявяват в следното:

Липсват несъмнени доказателства, че при установяване на нарушението са спазени формалните правила за използване на АТСС. Това е така, тъй като в протокола по чл.10 от Наредба 8121з-532/2015 г . не е посочено разстоянието от пътния знак В26 с въведено ограничение 60 км./час, до АТСС в метри. Липсата на посочената информация лишава протокола от удостоверителните му функции, които има по отношение на това обстоятелство. В случая, липсата на информацията за разстоянието на АТСС до ограничителния знак В26 съставлява пречка да се направи извод относно законосъобразното използване на АТСС и затова дали засечената скорост на процесния автомобил е била в пътния участък на ограничението.

С оглед изхода на делото – отмяна на ЕФ, относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на ОДМВР-П. с писменото становище по делото следва да се 4 каже, че същото е основателно. Съобразно разписаното в чл.18, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административно наказателни производства, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е до 1000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000, както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., а платения от жалбоподателя адвокатски хонорар е с двеста лева повече. Според съда платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като се има предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе разгледано в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и без събиране на допълнителни писмени доказателства, извън приложените към АНП. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, а именно 400 лева, които ОД на МВР П. следва да бъде осъдена да ги заплати от бюджета си.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, РС - П., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 7234918 на ОД на МВР – П., с който на И. И. Л. ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

ОСЪЖДА ОД МВР-П., представлявана от директор, с административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Л. ЕГН: **********, постоянен адрес: град П., улица „П.М.“ №11, ет.1 сума в размер на 400 /четиристотин/ лева – разноски по делото за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – П..

5

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6