Разпореждане № 49245 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49245 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20231110119040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на А.Б.Б. срещу П. М. И. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 966,66 лева, представляваща сбор от:

441,27 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 926453 от 21.08.2017 г., сключен с К., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,

268,45 лева – възнаграждение по договор за поръчителство;

31,79 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 21.08.2017 г. до 30.04.2018 г.

143,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за кредит за периода от 21.08.2017 г. до 02.03.2021 г.

81,51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.,

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно.

Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на 1 поръчителство от посочено от кредитодателя лице.

С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

От друга страна, претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в договора. По тази причина това възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора (чл. 10, ал. 2 от ЗПК). В допълнение следва да се отбележи, че размерът на възнаграждението на месец надвишава само по себе си максималния размер на годишния процент на разходите, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който, видно от съдържанието на приложение № 1 към договора за потребителски кредит, възлиза на 50,00 % без вземането по договора за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното претенцията възнаграждението по договора за поръчителство е неоснователна.

Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху него (така Определение от 03.02.2021 г. по ч.гр.дело № 924/2021 г. на СГС, ІІI „В“ въззивен състав, Определение от 22.01.2021 г. по ч. гр. дело № 575/2021 г. на СГС, ІI брачен въззивен състав).

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 349,96 лева при претендиран сбор от 966,66 лева) както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за останалите суми и за съответната част за разноските в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 99305 от 10.04.2023 г. на А.Б.Б. срещу П. М. И. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 268,45 лева – възнаграждение по договор за поръчителство, сключен с „А.Т., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и 81,51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2