Решение № 480 от 16.07.2019, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 480/16.07.2019 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Галя Ангелова прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 60 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от М.Т.П. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗД „Бул Инс" АД.

Ищцата твърди, че на

04.07.2018 г., около 17:00 ч., по време на движение по бул. „България“, до № 71, Д.И.В., в качеството на водач на лек автомобил „БМВ 730" с peг. № ******, не я пропуснал и я блъснал, докато преминавала по пешеходна пътека.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие /ПТП/ бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 70/04.07.2018 г. по описа на РУ на МВР - гр. Хасково. След пътния инцидент М.П. била откарана по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където след извършени редица прегледи и изследвания било установено, че й били причинени следните телесни повреди: контузия на главата, на лява глезена става и на ляво рамо. С оглед на всички получени увреждания тя била обездвижена, с предписание за почивка и никакво натоварване, което налагало близките й постоянно да са около нея и да й помагат в ежедневните битови хигиенни нужди. От получените травми изпитвала и силни болки, поради което й се налагало постоянно да приема обезболяващи. Според лекарските прогнози болките, които ищцата изпитва щели да намалят интензивността си, но имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване. Вследствие на изживения шок тя се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Вследствие на всички тези симптоми ищцата потърсила помощта на психиатър, който й поставил диагнозата "Посттравматично стресово разстройство" и предписвал медикаментозно лечение. Видно от справка от публичния електронен регистър на сайта Гаранционен фонд, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „ЗД Бул Инс" АД - застрахователна полица № BG/02/117002257291 от 16.08.2017 г., валидна от 20.08.2017 г. до 19.08.2018 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ ищцата подала молба до ответното дружество, по която била образувана щета № **********/2018 г. за изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, но до изтичане на 3 месечния законов срок това не било сторено. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.07.2018 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателно й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер. Твърди се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се доказвало наличието на вина по отношение на Д.И.В.. Оспорват се твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП за ищцата настъпили описаните в исковата молба увреждания, а при условия на евентуалност се сочи, че забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване от нея на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неправилно пресичане на платното за движение от ищцата, поради което евентуалното й обезщетение следвало да бъде определено при условията на чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил пък прекомерно завишен. Сочи се и че описаните от ищцата неимуществени вреди по естеството си не били резултат от телесното й увреждане, а засягали нейната психо-емоционална сфера и с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а от самия им пряк причинител. Освен това в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 70 било записано, че към датата на ПТП-то, управлявания от Д.И.В. лек автомобил с per № РВ 6154 CP, марка БМВ, модел 730, имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при "Застрахователно акционерно дружество

Армеец"АД - гр. София, със застрахователна полица № 0306У0392166 със срок на покритие от 12.06.2018 г. до 12.06.2019 г., поради което претенцията следвало да се предяви по отношение на ЗАД „Армеец". Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като се присъдят на ответника направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 70 от 04.07.2018 г. от ОД на МВР – Хасково се установява, че на същата дата, около 17:00 ч., в гр. Хасково, на бул. „България“, в посока Зеленчуковия пазар, до № 71, е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

Не е спорно между страните, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП л.а. „БМВ 730" с peг. № **** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По делото са представени и заверени копия на Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 10852/04.07.2018 г. и Амбулаторен лист № 256/13.07.2018 г. за прегледи на ищцата.

С претенция от 09.08.2018 г. ищцата е уведомила ответното дружество за пътния инцидент и е поискала да й се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.С.П.относно настъпването на ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Показанията му са записани подробно в протокола от съдебното заседание, проведено на 15.04.2019 г. /л. 54 – 55 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: на 04.07.2018 г., около 17:00 часа, в гр. Хасково Д.И.В. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, pег. № ****, като се е движел по бул. "България", в посока от пл.

"Лебеда" към Зеленчуковия пазар. Когато е достигнал до № 71 е видял, че на пешеходна пътека група пешеходци пресичат уличното платно и спрял, за да ги пропусне. В един момент е потеглил и с предната част на автомобила си е блъснал в дясното бедро пресичаща последна от групата от ляво надясно пешеходка М.Т.П.. Като не я е изчакал и пропуснал, той е предпоставил настъпването на ПТП, като е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди на ищцата. Вещото лице сочи и че ищцата с поведението си не е допринесла за настъпване на процесното ПТП.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, изготвено от експерт в съответната област на медицината въз основа и на представената по делото относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на ляво рамо и на ляво ходило с чувство на болка. Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП, като поради липсата на възможност за уточняване морфологията на травмите, вещото лице не може да посочи конкретен срок за възстановяване. Не е изключено болките да продължат със седмици и да се усилват при промяна на времето, или физическо натоварване.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения товарен автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинската експертизи се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.

В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им, следва да се има предвид, че по делото са събрани гласни средства за обстоятелствата, при които е бил увредена ищцата. Кредитираните показания на свидетеля С.С.П.напълно съответстват на описаното в този протокол. При съпоставката на протокола за ПТП и свидетелските показания с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be50ac83-1ff2-4087-b1ed-222b8e0add4f