Решение № 559 от 23.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Велико Търново, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500404 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от "ЕС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. "В. В." № 258, представлявано от законните си представители, чрез адв. А. М. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 235/06.04.2023г. по гр. д. № 1720/2022г. на РС - Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е приел за установено по предявената от И. Б. М. с ЕГН **********, отрицателна установителна искова претенция по чл.124, ал.1 ГПК, че същият не дължи на "ЕС" АД, с ЕИК ***, сумата от 3138,33 лв. цена на потребена /коригирана/ електроенергия за периода 10.03.2017г. 30.06.2019г., по фактура № 018101560/04.07.2022г., издадена по партида с клиентски № 15000080161, за обект находящ се в гр. Г. О., ул. "Ц. О." № 93.

Въззивникът посочва, че обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост. Изложени са съображения за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, като при условията на евентуалност се посочват доводи за неправилността му. Излагат подробни съображения за наличието на необоснованост на обжалвания първоинстанционен акт, поради противоречие на приетите фактически и правни изводи на съда със събраните по делото доказателства. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството и пред двете съдебни инстанции, разноски.

Препис от въззивната жалба е редовно връчен на насрещната страна на 10.05.2023г., чрез процесуалния й представител, като в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, чрез пълномощника й - адв. Р. Т., в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че постановеното 1 първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за неоснователност на наведените с въззивната жалба, доводи. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв. М., ВТАК, която изразява становище за неправилност на постановения първоинстанционен акт, като поддържа изцяло доводите си, изложени в подадената въззивна жалба, представя списък на разноските по см. на чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна не се явяваа и не се представлява, като от нейно име и за нейна сметка, от редовно упълномощения й процесуален представител адв. Р. Т., АК - Монтана, е постъпило писмено становище, в което се излагат съждения за неоснователност на подадената въззивна жалба, поддържа подадения отговор, представя и списък с разноските по см. на чл.80 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Изцяло неоснователни са доводите на въззивния жалбоподател, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като същото е постановено по нередовна искова молба, с която ищецът в първоинстанционното производство не е уточнил дали предявява като частичен, предявеният отрицателен установителен иск, досежно вземанията за конкретен отделен подпериод, за който ответникът е издал и отделен счетоводен документ /фактура/. Въззивният жалбоподател поддържа, че е недопустимо отрицателният установителен иск да обхваща само част от вземането, тъй като същото е едно единно, макар и разделено на отделни времеви подпериоди, тъй като основанието му не е начислена реално доставена и потребена електроенергия, а такава начислена в резултат на осъществена корекционна процедура. Настоящата съдебна инстанция намира така изложените аргументи, касаещи допустимостта на производството за неоснователни. В подадената искова молба, както и в постъпилия отговор на същата, страните са изложили твърденията си. Ищецът е обосновал правния си интерес от водене на настоящото производство, както и фактическите основания, от които е извел своята претенция. Наличието на правен интерес за търсената искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство, като настоящата 2 съдебна инстанция намира, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяването на отрицателната искова претенция, за конкретен подпериод, а не за цялото вземане. Това е така, тъй като обемът на търсената искова защита се определя не от съда, а от волята на страните, а съдът при осъществяване преценката си относно допустимостта и редовността на исковото производство, изхожда единствено от твърденията на страните.

Основателността, респ. неоснователността на последните, е предмет на произнасянето на съда по съществото на правния спор.

Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да я възпроизвежда отново, като на основание чл.272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна част.

Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд е извел и правилни изводи по същество на правния спор. Действително, при определени изрично предвидени хипотези, възниква правото на въззиваемата страна за извършване на едностранна корекция в дължимата цена на електроенергията. Редът, по който т.нар. “корекционна процедура” се осъществява, е регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, представляващи подзаконов нормативен източник. При извършване на проверката на техническите измервателни устройства е предвидено и съставянето на определени документи. Макар и при съществуването на разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.2 вр. чл.49 ПИКЕЕ, в която е изрично предвидено, че начисляването или т.нар. едностранна корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния абонат, се извършва въз основа на издаден при спазване на реда на чл.49 констативен протокол. На първо място, въззивникът е установил по надлежния ред ( чрез съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) факта на наличие на показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. Протоколът е съставен при спазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ и в присъствието на абоната, което е отразено надлежно. В този смисъл съдът приема, че процесният КП е съставен при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ.

На следващо място, действително в изготвения на база осъществената проверка от служителите на ЕРП - С. на дата 06.06.2022г., Констативен протокол № 5501221, са посочени определени факти - констатирано наличие и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които са били визуализирани на дисплея на процесното СТИ, но и тарифни показания в невизуализиран регистър - по тарифа 3. Налични показания в този т. нар. невизуализиран регистър, не се установяват при монтажа на същото СТИ при абоната, което се установява от изготвения констативен протокол за монтаж №*** от 09.03.2017г. След демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, технически изправно, на демонтираното устройство е извършена метрологична проверка в БИМ. Съобразно констатациите от същата се сочи, че СТИ измерва в класа си на точност, като не отчита с грешка над 3 допустимото при съответно натоварване, преминалата през СТИ електроенергия, както и че не е налице видима външна намеса в тарифната схема на същото измервателно устройство. От експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза, става ясно, че е налице техническа неизправност на СТИ, представляваща именно натрупването на показания по налична тарифа /тарифа 3/, показания по която не е следвало да бъдат натрупвани, тъй като същите не се визуализират на дисплея на измервателното устройство и не могат да бъдат отчетени като потребена от абоната - електроенергия. От протокола за монтаж на процесното СТИ при съответния абонат, са посочени единствено показания във видимите регистри - тарифа 1 и тарифа 2 /тарифи, отчитащи потреблението за дневна и нощна електроенергия/. Констатациите, съдържащи се в протокола за монтаж на СТИ и отразяващи единствено стойности във видимите регистри /тарифа 1 и тарифа 2/, не притежава обвързващо доказателствено значение за настоящата съдебна инстанция, тъй като изхожда от въззивната страна и удостоверява изгодни за нея факти и обстоятелства, т.е. същото следва да бъде ценено с оглед на всички останали доказателства, съобрани в производството. В констативно - съобразителната част на приетото експертно заключение, е посочено, че не може да се установи дали действително към момента на монтажа на СТИ при абоната е имало показания в невизуализираните регистри, каквито са констатирани при демонтажа му и извършената от БИМ, проверка, като вещите лица посочват възможни варианти за съществуването на тези показания- повреда на елементи в СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, преходни процеси при комутации в мрежата, атмосферни влияния и пр. Достъпът до тези показания, респ. тяхното количествено измерване и отчитане, се осъществява единствено със софтуерна програма, достъп, до която притежава единствено доставчикът на електроенергия.

Поради съществуващата техническа особеност на самото СТИ за невъзможност за извличане на показания от самоотчета му по дни и тарифи за изминали периоди от време, т.нар. “товарен график”, то в настоящата хипотеза като безспорна стойност не би могло да се определи констатираното количествено показание в невизуализирания регистър /тарифа 3/, нито към кой точно момент е станало. Така на практика, от една страна не би могло да се установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при абоната въобще е имало показания, натрупани в невизуализираните регистри /тарифи 3 и 4/, както и точните им количествени стойности.

В тази връзка преценката дали е налице основание за корекция на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ/ е правна преценка, която следва да бъде осъществена от съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на гореизложеното, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство експертно заключение по назначената комплексна съдебно- техническа и софтуерна експертиза, които настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло 4 като пълно, обективно и безпристрастно, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл.55, ал.1, ПИКЕЕ.

Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията, въззивната страна е следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност /най-малкото поради обстоятелството, че се явява собственик на същите/, то не е правно и логически обосновано в тежест на въззиваемия да бъдат възложени последиците от наличието на индиции за осъществено външно въздействие, върху СТИ. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за неоснователност на подадената въззивна жалба, поради което постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на настоящото производство следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.