Решение № 42 от 28.11.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Попово, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20243520200227 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. Х., с ЕГН: **********, от град *****8, ПРОТИВ:

Наказателно постановление №24-0321-000763/27.08.2024 г. на ВПД Началник на РУ-П., с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. Г. Д., който моли за решение, с което атакуваното НП да бъде изцяло отменено.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 24.07.2024 г. в 00:41 часа, в гр. П., движейки се по ул. „****“ в посока ул. „****“ и достигайки кръстовището с ул. „****“ пред магазин „****“, е управлявал лек автомобил „Хонда CR-V“ с германски регистрационен номер ****, собственост на Г. Е. Т.. При управление на автомобила, с цел промяна на посоката на движение, водачът умишлено е подал газ, в резултат на което гумите на автомобила са загубили сцепление и той изпаднал в съС.ие на „дрифт“, насочвайки се в посока ул. „********“.

За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA № 1295835/24.07.2024.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на актосъставителя С. С. Я. и свидетеля А. А. Р. се установява, че на 24.07.2024 г св. С. С. Я. и 1 св. А. А. Р. – полицейски служители при РУ П., сектор пътен контрол, изпълнявА. служебните си задължения в гр. П..

Около 00:41 часа, движейки се по ул. „****“, в посока към кръстовището с ул. „****“, забелязА. лек автомобил Хонда CR-V с германски регистрационен номер ****, който извършвал рискови маневри, свързани с поднасяне на гумите и завъртане на автомобила около островчето пред денонощния магазин „****“. Според полицейските служители, действията на водача били умишлени и нецелесъобразни, като той използвал пътя, отворен за обществен транспорт, не в съответствие с предназначението му. Бил подаден светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил и автомобила на нарушителя бил спрян за проверка.

При проверката се установило, че водач на автомобила е именно жалбоподателят А. М.

Х., а в автомобила пътувА. още трима пътници, включително свидетелят Х. А. Х..

Жалбоподателят изразил съжаление за стореното.

Впоследствие актосъставителят Я., в присъствието на св. Р., съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 1295835/24.07.2024 г., който бил предявен и връчен лично на нарушителя.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица.

В процесния случай актосъставителят, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издА.ят обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като описанието на нарушенията е в достатъчен обем конкретно, точно и ясно. В същия е дадена правна квА.фикация на установените нарушения. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с него, посочил е, че има възражения и е удостоверил тези обстоятелства с подписа си.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуА.зиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази, съдържаща се в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на актосъставителя С. С. Я. и свидетеля А. А. Р., които подробно описват обстоятелствата около извършеното нарушение, както и от приетите писмени доказателства приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Свидетелите С. С. Я. и А. А. Р. възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото се, като техните показания са безпротиворечиви, логично систематизирани и изцяло кореспондират с писмените доказателства. Поради това съдебният състав ги кредитира с пълно доверие. Служебното им качество – служители на 2

РУ-П. при ОДМВР-Т. само по себе си не обосновава заинтересованост от тяхна страна или изопачаване на обстоятелствата от проверката и случилите се събития. Това е така предвид липсата на каквито и да било противоречия, както вътрешни, така и помежду им. Освен това, техните показания не се компрометират и не се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

Точно обратното, свидетелските показания се намират в пълна корелация с фактическите обстоятелства, съдържащи се в писмените доказателства по административнонаказателното производство. Ето защо съдът счита, че тези показания не са насочени към прикриване на обективната истина. Те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, като категорично установяват, че жалбоподателят на процесната дата е извършил рискови маневри. Конкретно, той е подал рязка газ, с което е предизвикал поднасяне на гумите на автомобила и завъртането му около островчето пред магазин „****“. С тези си действия жалбоподателят преднамерено е изгубил контрол над автомобила и не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари.

Що се отнася до показанията на разпитания по делото свидетел Х. А. Х., същите, като изолирани от останА.я събран по делото доказателствен материал, съдът не кредитира и респективно не изгражда фактически и правни изводи въз основа на тях. Свидетелят Х. твърди, че жалбоподателят е направил рязка маневра, защото е бил притиснат от друг автомобил, който се движел непосредствено зад него. Тази версия обаче не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото. Напротив, както актосъставителят Я., така и свидетелят Р. категорично заявяват, че зад автомобила на жалбоподателя не е имало друго превозно средство, което да го е принудило да извърши описаните маневри.

Следва да се отбележи, че самият жалбоподател, след спирането от полицейските служители, е признал за извършените от него рискови действия и е заявил, че съжалява за стореното.

От друга страна, не може да се игнорира обстоятелството, че свидетелят Х. е в приятелски отношения с жалбоподателя, което поражда основателно съмнение, че неговите показания може да са дадени с цел да се създаде защитна позиция за жалбоподателя. Поради това съдът не ги кредитира с доверие в частта им, касаеща конкретното поведение на жалбоподателя по време на инцидента.

В останалата им част, а именно, че на процесната дата, час и място жалбоподателят е управлявал автомобила, който е бил спрян от двамата полицейски служители, а впоследствие му е съставен АУАН, съдът кредитира тези показания, доколкото те не противоречат на останА.я събран по делото доказателствен материал, в частност на показанията на актосъставителя С. Я. и свидетеля А. Р..

От събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на двамата свидетели полицаи, безспорно се установи, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.

В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да управлява МПС и на него са съставили АУАН, при което той не е възразил относно това му качество, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в жалбата си.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДВП.

При тези факти не може да бъде споделена тезата на защитата, че нарушението по чл.

175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП не е извършено. Свидетелите – полицейски служители, са категорични, че жалбоподателят се е движил с процесното МПС в населено място.

Единствено поведението на жалбоподателя е станало причина автомобилът да извърши рискова маневра, като подаването на рязка газ е довело до повишаване на оборотите на двигателя и превъртане на гумите, в резултат на което МПС временно е изгубило сцепление с пътя.

Твърденията на защитата не издържат проверка за достоверност, тъй като по делото не 3 се събраха доказателства, които да ги подкрепят. Обратно, всички събрани доказателства по категоричен начин установяват извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат съда към единствено възможен извод – че с поведението си на процесната дата и час, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това.

Още по-укоримо е поведението на нарушителя и предвид обстоятелството, че в автомобила на жалбоподателя е имало освен него и още три лица, което безспорно прави деянието по-опасно.

От обективна страна нарушението е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

Времето и мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на свидетелите очевидци актосъставителя С. Я. и свидетеля А. Р., на които съдът изцяло даде вяра.