Решение № 23 от 13.02.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С., 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500566 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №148/04.10.2024г. по гр.д.

№145/2023г. на Н. районен съд, с което: 1. признато е за установено по отношение на Р.

А. Г., И. Р. Г. и Н. И. Г., че Т. Р. И. и Р. Л. Й. са собственици в режим на СИО на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Н.З. – дворно място, съставляващо УПИ №VI-194, кв. 28 по ПУП на с. К., с площ 3350кв.м., при описани граници, ведно с находящите се в дворното място сгради: паянтова жилищна сграда със ЗП от 50кв.м., масивна жилищна сграда със ЗП 6 кв.м., паянтова жилищна сграда със ЗП 10 кв.м., масивна стопанска сграда със ЗП 16кв.м., паянтова стопанска сграда със ЗП 8 кв.м., паянтова стопанска сграда със ЗП 48 кв.м., ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, придобит в режим на СИО чрез възмездна сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване правото на ползване №25, том I, рег. №152, дело №25/25.09.1998г. на нотариус В.И., рег. №163, вписан в СлВ с вх.рег.№883/25.09.1998г., акт №184, том I, дело №2061/1998г.; 2. Обявен е за относително недействителен по отношение на Т. Р.

И. и Р. Л. Й. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №104, том I, рег. №1184, дело №83/07.03.2022г. на нотариус Н.Б., рег. №416, с който Р. А. Г. продава на И. Р. Г. гореописания недвижим имот; 3. Отхвърлен е предявения от И. Р. Г. и Н. И.

1

Г. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за направени подобрения в процесния имот в периода 2012г. – 2022г. с цена 12000лв., наведен с възражение с отговора на исковата молба. С Решението са присъдени разноски на ищците.

Първата въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното производство И. Р. Г. и Н. И. Г. чрез адв. М. А. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Втората въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство Р. А. Г. чрез адв. Г. Х. и се обжалва решението изцяло.

С разпореждане от 09.12.2024г. съдията-докладчик е констатирал нередовности на исковата молба по отношение на втория, изложен в нея, петитум за обявяване за относително недействителен договора за покупко-продажба, сключен на 07.03.2022г., поради което е оставил същата без движение с указания за отстраняване на подробно посочените нередовности. В указания срок нередовностите не са отстранени.

В жалбата си въззивниците И. Р. Г. и Н. И. Г., чрез пълномощника си адв. М. А., посочват, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е недопустимо в частта относно произнасянето по иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като постановено по непредявен иск. Посочват, че съдът е дал правна квалификация едва с крайния си съдебен акт и същата е неправилна. Освен това се е произнесъл по заявено от тях материалноправно възражение, което не е предявено като насрещен или инцидентен установителен иск.

Посочват, че с отговора на исковата молба, наред с възражението за давностно владение на процесния имот са заявили, че имат качеството добросъвестни владелци и като такива имат право на подобренията, направени в имота, съгласно чл.70, ал.1 от ЗС. Съдът е решил делото въз основа на неприложим материален закон, като решението в тази част е постановено по непредявен иск и е недопустима, като следва да бъде обезсилено. На следващо място въззивниците излагат съображения за неправилност, материална и процесуална незаконосъбразност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. Изтъкват непълнота на доклада на съда по чл.146 от ГПК, като съдът възпроизвел твърденията на страните, без да укаже правната квалификация на претендираните права и възражения, а дадените указания били бланкетни и не отговаряли на изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК. Посочват, че първите им две възражения, при условията на евентуалност били за право на собственост по силата на прехвърлителна сделки и евентуално – на оригинерен придобивен способ – придобивна давност. Посочват, че ищците не декларирали придобития недвижим имот в нито една институция, те дори не разполагали с оригинал на нотариалния акт.

Считат, че придобивната сделка на ищците не е валидна. От друга страна посочват, че те са упражнявали фактическата власт върху имота от 2002г. да 2022г., като са владели за себе си и това било явно за ищците, впоследствие и на основание действителна 2 правна сделка, способна да породи прехвърлителен ефект. Това се установило от събраните по делото гласни доказателства. Анализират свидетелските показания в тази насока. Посочват, през всички тези години от 2002г. до 2022г. никой не е предявявал претенции към имота и не е оспорил фактическото състояние до 2023г., когато е подадена исковата молба. Въззивниците посочват, че са демонстрирали явно и недвусмислено спрямо всички намерението си за своене, а тъй като не са знаели, че друго лице е действителният собственик /ищците/, не биха могли да им го противопоставят конкретно на тях. Ищците не са оспорвали установеното от тях фактическо положение и не е имало необходимост въззивниците да отблъскват претенциите им. Посочват, че придобивната сделка на ищците била оспорена от другата ответница Р. Г., като нищожна, поради липса на съгласие за сключването й, но съдът не зачел нищожността, въпреки събраните по делото доказателства. С обясненията на Р. Г. по чл.176 от ГПК се установило, че тя не е давала съгласие да продажбата от 1998г. Посочват, че те са оспорили и двете съдебно-графологични експертизи, назначени в първоинстанционното производство. При тройната експертиза сравнителният материал бил предоставен от експерта, изготвил едноличната оспорена експертиза, затова и тази експертиза била опорочена. Другите две вещи лица не били виждали и оригинала на нотариалния акт, а обследвали снимка, предоставено им от в.л. В.. От установените подобрения се установило, че те били добросъвестни владелци и имали правата на такива по чл.72 от ЗС. Считат, че от събраните по делото доказателства се установило, че към момента на предявяване на иска правото на собственост върху процесния имот принадлежало на тях. С оглед изложеното, въззивниците молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции, както и да обезсили същото в частта относно произнасянето по иска по чл.59 от ЗЗД, като недопустимо. Претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

С тази въззивна жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

С въззивната жалба, подадена от Р. А. Г. чрез пълномощника адв. Г. Х. се оспорва първоинстанционното решение изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

На първо място сочи, че първоинстанционният акт е постановен при съществено процесуално нарушение – в определението по чл.140 от ГПК в проекто-доклада е дадена правна квалификация на исковете по чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал.3 от ГПК, въз основа на тях е разпределил и доказателствена тежест за страните в процеса, а с окончателния си съдебен акт се е произнесъл по искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 135 от ЗЗД и чл.59 ал.1 от ЗЗД. Посочва, че иск с правно основание чл.537 ал.3 от ГПК не е депозиран, тъй като не е налице констативен нотариален акт за спорния имот, за да се търси защита по него. Съдът не е направил анализ на събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че тя не страда от психическо заболяване, няма амнезия, както и деменция и била категорична в отговорите на поставените й от ищцовата страна въпроси, че никога не е ходела в кантората на нотариус В.И. на дата 25.09.1998 г., не е прехвърляла имота на Т. Р. И.

3 и не е получавала пари от дъщеря си за имота в с. К.. Съдът не посочил защо не приема тези нейни отговори. Ищците нямали представени данни за осигурителен стаж и доход и не са имали посочената в акта сума, за да платят имота към 1998г. По отношение на обявяването на договора от 07.03.2022г. за относително недействителен, посочва, че не са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на този иск. Прави анализ на П. иск и предпоставките за уважаването му. Въззивницата посочва, че съдът не аргументирал изводите си защо не приема наличие на 10-годишна придобивна давност в полза на другите двама ответници, въпреки че тя се установила от свидетелските показания. Липсвало и анализ на доказателствата, въз основа на които съдът отхвърлил иска на ответниците по чл.59, ал.1 от ЗЗД, при наличие на две експертни заключения, установяващи реално направени в имота подобрения и тяхната стойност. С оглед изложеното, въззивницата Г. моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С тази въззивна жалба е направено доказателствено искане за назначаване на нова тройна съдебно-графологична експертиза, която да даде отговор на въпроса на оспорената такава.

С определението по чл.267 от ГПК съдът е оставил доказателственото искане без уважение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивните жалби от насрещната страна.

В с.з., въззивниците И. Р. Г. и Н. И. Г., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. М. А., която поддържа подадената жалба. Моли съда да отхвърли първия иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че въззивниците са придобили имота по давност, както и че е налице валидна прехвърлителна сделка в тяхна полза. Заявява, че не поддържа, т.е. оттегля възражението си за недопустимост на решението в частта относно претенцията по чл.59 от ЗЗД за подобрения и искането си за обезсилване на съдебното решение в тази част. Моли съда, в случай че намери исковата претенция за основателна да уважи претенцията на нейните доверители за заплащане на направените в имота подобрения, въз основа на възражението, направено с отговора на исковата молба. Моли съда да прекрати производството по втория иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В с.з. въззивницата Р. А. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемите. Излага съображения относно неоснователността на исковата претенция в писмена защита.

В с.з. въззиваемите Т. Р. И. и Р. Л. Й., редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М. М., която оспорва въззивните жалби като неоснователни. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Посочва, че ищците са придобили 4 имота въз основа на валидна възмездна сделка от 1998г. и са владели имота от този момент до настоящия такъв. Посещението на имота от Н. и И. Г.и нямало характер на упражнявано владение, което да ги направи собственици. Твърденията за направени подобрения в имота били недоказани. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалните представители на въззивниците.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.