Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 578 от 01.08.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 364/2024
Вид
Определение № 578
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Сливен, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500364 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от от ГПК.

Депозирана е частна жалба от адв. П. С. П . - САК против определение № 2461/02.07.2024г. по гр.д. № 379/2024г. на Сливенския районен съд, с което е било отказано изменени на постановеното по делото решение № 307/12.04.2024г. в частта на разноските.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно. По делото били предявени четири иска – два установителни и два осъдителни.

Жалбоподателят счита, че воденето само на осъдителни или установителни искове не би защитило интересите на ищеца изцяло и би довело до необходимостта от предявяване повторно на установителни/осъдителни искове. Освен това всеки от исковете би могъл да бъде предявен в отделно производство и тогава биха се следвали разноски в пълен размер. Така предявените искове целели процесуална икономия. Страната била заплатила дължимите 4 държавни такси и имала право да получи по всеки от предявените искове по 400.00лв. – общо 1600.00лв., тъй като исковете били 1 уважени. Жалбоподателят посочва, че според практиката на ВКС при кумулативно съединени искове се дължи адвокатско възнаграждение съобразно цената на исковете поотделно, а не от техния сбор. Следвало да се има предвид, че при определено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600.00лв. нетната сума, след приспадане на ДДС е само 369.00лв., което било крайно недостатъчно за поддържане на адвокатска кантора. На следващо място страната изразява становище, че практиката на СЕС, обективирана в Решение п о дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. е неприложима, тъй като адвокатът не е търговец. Наредба № 1 за МРАВ не била провъзгласена за нищожна по реда на АПК и пораждала действие. Жалбоподателят счита, че така определения размер на адвокатско възнаграждение не отговаря на положения труд по проучване и процесуално представителство на страната.

Моли се обжалваното определение да бъде изменено, като му се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки от предявените искове според НМРАВ, а ако съдът приеме, че НМРАВ е неприложима, се моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдвокатурата в справедлив и обоснован размер.

В законния срок е депозиран отговор на частната жалба от юриск.Кънева, пълномощник на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД (Дружеството), ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ****************с който жалбата е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че при определяне на адвокатското възнаграждение при оказана безплатна правна помощ съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения посочени в НМРАВ, а само с техния минимум. Съгласно последната практика на СЕС, съдът можел да слезе и под този праг, когато нормативната уредба на страната е приела нормативен акт, с който се ограничава конкуренцията. В практиката си ВКС бил приел, че НМРАВ е нищожна и не следва да се има предвид при определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Съдът следвало да се води от това какъв обем правна помощ и защита е бил предоставен в конкретния случай. В случая делото не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност. Всички искове произтичали от едни и същи факти. Моли се депозираната частна жалба да не бъде уважавана.

В законния срок е депозиран отговор на частната жалба от 2 юриск.Кожухарова, пълномощник на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ****************** с който жалбата е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, обжалваното определение е правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът бил отчел фактическа и правна сложност на делото, обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител и пр. е определил възнаграждение, което може да се приеме за справедливо и обосновано съобразно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Страната е изложила аргументи относно практиката на ВКС и СЕС аналогични на изложените от процесуалния представител на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Моли се депозираната частна жалба да не бъде уважавана.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен са били предявени четири иска – установителен – с цена на иска 760.60лв. и осъдителен с цена на иска 60.60лв. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и установителен иск с цена на иска 399.40лв. и осъдителен иск с цена на иска 399.60лв. против "ФайненшълБългария" ЕООД.

Исковата молба е била изготвена и подадена от пълномощника на ищеца адв.П. П.. Тя е била попълнена с необходимия доказателствен материал, с който в сходни случаи разполагат страните. Процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. По делото е било проведено едно съдебно заседание. Адв.П.П. своевременно е изразявал становища за хода на съдебните заседания и представения доказателствен материал. Същият е представил списък по чл.80 от ГПК. Своевременно е поискал да му бъдат присъдени деловодните разноски по делото, както и възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С постановеното по делото решение № 307/12.04.2024г. били уважени предявените от ищеца два установителни и два осъдителни иска. За осъщественото процесуално представителство на ищеца ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е бил осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 300.00лв. общо за осъщественото процесуално представителство по двата иска. Ответникът "ФайненшълБългария" ЕООД също бил осъден да заплати 3 адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 300.00лв. общо за осъщественото процесуално представителство по двата иска.

По постъпилата молба по реда на чл.248 от жалбоподателя с искане за изменение на решението в частта на присъденото адвокатско възнаграждение било постановено обжалваното определение. С него съдът приел, че няма основания за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и оставил депозираната молба по чл.248 от ГПК без уважение.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 03.07.2024г. Частната жалба е депозирана в законния едноседмичен срок – 03.07.2024г.

Съдът намира частната жалба за допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Пред РС са били предявени четири иска – два установителни ( за признаване на нищожност на договор за потребителски кредит) и два осъдителни (за осъждане на ответника да върне полученото в повече по нищожните договори). Исковете са били уважени изцяло. Ищецът е бил представляван по реда на чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът отговаря изцяло за разноските по делото и за възнаграждението за един адвокат по делото по правилата на чл.78 от ГПК.

В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че когато страната е била представлявана по реда на ал.1 от същия текст (безплатно) и ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

В случая цената на исковете е била 760.60лв., 399.60 лв., 60.60лв. и 399.60лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ по иска с по всеки от исковете минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400.00лв.

4

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидена възможността ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да присъди по – нисък размер, но не по – малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е правна възможност, която следва да се прецени от съда при „претегляне“ на два компонента – действителна правна сложност и фактическа сложност. Водещо при преценката, която следва да извърши съдът е определеното адвокатско възнаграждение да съответства на положения от адвоката труд. Цитираното от жалбоподателя решение на СЕС (Решение № С – 438/22/25.01.2024г. ) е в смисъл, че конкуренцията, включително в областта на предоставянето на адвокатски услуги не следва да се ограничава от наредба изготвена от съсловна организация, в която да са предвидени минимални възнаграждения под които страните ( адвокат и клиент) да не могат да се договорят. Това би противоречало на принципа за свободна конкуренция залегнал в Договора за функциониране на Европейския съюз.

В случая съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани като трудът им не бъде заплатен.

Пред съда са били предявени четири иска с определена цена. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава би се заплатило съответното адвокатско възнаграждение. Установителният иск за 760.60 лв. не е със символична цена, но осъдителният искове за 60.60лв. е.

Установителният и осъдителен иск за по 399.60лв. са в размер по – нисък от минималното възнаграждение предвидено в НМРАВ. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия са описани по – горе. Служебно известно е на съда, че адв.П. е 5 завел от името на ищеца няколко дела пред СлРС с идентично съдържание и искания. Това до голяма степен означава, че конкретната подготовка за настоящето дело и положените от процесуалния представител на страната усилия са значително по – малки, от тези които би положил при отделен, инцидентен иск. По отношение на установителните исковена стойност 760.60лв. и 399.60лв., както и за осъдителния иск на стойност 399.60лв., съдът намира, че справедливо възнаграждение би било такова, което е намалено с 1/3 от минимално предвиденото според НМРАВ, което в случая е по 266.67лв.

Към тази сума следва да се прибави сумата от 53.33лв., тъй като жалбоподателят е лице регистрирано по ДДС. Така общо дължимата сума за адвокатско възнаграждение по двата установителни иска и на осъдителния иск с цена 399.60лв. следва да е 320.00лв. за всеки от исковете.

По отношение на осъдителния иск, чийто размер е 46.45лв., съдът намира, че би било неморално и противоречащо на добрите нрави ако на страната се присъди адвокатско възнаграждение според правилата на НМРАВ от 400.00лв. Справедливо и съответстващо на положените усилия би било възнаграждение в размер на 10.00лв., към което следва да се добавят още 2.00лв. за ДДС или 12.00лв.

Така дължимото възнаграждение за оказано адвокатско съдействие, за което следва да отговаря „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е в размер на 332.00лв. Тъй като с първоинстанционното решение страната е била осъдена да заплати вече 300.00лв. адвокатско възнаграждение, следва да бъде осъдена да заплати още 32.00лв.

Дължимото адвокатско възнаграждение за оказано адвокатско съдействие, за което следва да отговаря „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е в размер на 640.00лв. Тъй като с първоинстанционното решение страната е била осъдена да заплати вече 300.00лв. адвокатско възнаграждение, следва да бъде осъдена да заплати още 340.00лв.