Решение № 23 от 19.05.2026, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Трън, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. П. при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело №

20251740100349 по описа за 2025 година

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от Е. Р. П., ЕГН:

**********, адрес: *****************, против С. Ц. Й., ЕГН: ********** и с постоянен адрес: *****************, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3071,28 лева представляваща главница и лихва по задължение за неплатено наемно възнаграждение по договор за наем на земеделска земя в с.Студен Извор, община Трън.

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. с чл.232 ал.2 вр. с чл. 86 ал.1 ЗЗД,.

Ищецът, твърди че между него в качеството му на наемодател, и ответникът С. Ц. Й., в качеството му на наемател е сключен Договор за наем № 1-Н-70086-ЕРП-23/24. Съгласно същия наемодателят отдава на наемателя 12 имота с трайно предназначение „нива“ в с.

Студен Извор, община Трън. Съгласно чл. 2 договорът е сключен за една стопанска година.

В чл. 12, ал. 1 е уговорено наемно възнаграждение в размер на 2 533,16 лв. Съгласно ал. 2 от същия член е посочено, че възнаграждението се плаща до края на текущата година (2023 г.), но не по-късно от 31 декември. Ответникът, въпреки многократните покани, към днешна дата не е погасил задължението си. Срокът за доброволно изпълнение е бил до 31.12.2023г., като на следващия ден - 01.01.2024 г. същият е изпаднал в забава. Във възражение по чл. 414 от ГПК, подадено по ч. гр. д. № 3069 / 2025 г. по описа на Районен съд – Перник, ответникът С.

Й. твърди, че не дължи главницата по договора, тъй като я бил „изплатил съответно с разписка от 12.02.2024 г. – 1526,00 лв. и разписка от 22.04.2024 г. – 994 лв.“. Към 1 възражението са приложени два броя разписки от EasyPay. Сочи се, че по отношение на същите имоти на 24.03.2016 г. между сестрата на ищеца – М. Р. П., в качеството на арендодател и ответника С. Ц. Й., в качеството му на арендатор е сключен Договор за аренда с № 1-А-70086-МРП. При сключване на договора ищецът Е. П., е бил упълномощен да представлява арендодателя М. П.а съгласно пълномощно с рег. № 1034;1035 от 11.03.2016 г., заверено при Ц. Ц. – завеждащ консулската служба при посолството на Република България в гр. Мадрид, Испания.Пълномощията му касаят както представителство по повод сключването на договора за аренда (т. 1 от пълномощното), така и по повод получаването на арендата (т.2 от пълномощното). Съгласно чл. 2 от Договор за аренда с № 1-А-70086-МРП, същият се сключва за срок от 7

(седем) стопански години. За периода на действие на посочения договор за аренда всички арендни плащания са получавани от ищеца Е. П., по негова банкова сметка. С оглед обстоятелството, че ответникът системно е забавял арендните плащания по договора за аренда от 2016 г., ищецът е преценил след изтичане срока му през 2023 г. да не сключва отново договор за аренда, чийто минимален срок съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗАЗ е 5 стопански години. Ето защо страните са сключили Договор за наем № 1-Н-70086ЕРП-23/24, по отношение на който се претендира плащането на главница и лихва зазабава.

Сочат, че представените от С. Й. две разписки от EasyPay – от 12.02.2024 г. и от 22.04.2024 г. касаят погасяването на последните арендни възнаграждения, дължими съгласно Договор за аренда с № 1-А-70086-МРП / 24.03.2016 г. В стремежа си да установи плащането на наемното възнаграждение с плащания по друго предхождащо правоотношение, ответникът доказва своята недобросъвестност при изпълнение на облигационните си задължения. Предвид липсата на плащане на наемно възнаграждение в размер на 2 533,16 лв., дължимо на основание Договор за наем № 1-Н-70086-ЕРП-23/24 / 12.07.2024 г., и законна лихва за забава върху главницата размер на 538,12 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 24.07.2025 г. и с оглед издадената Заповед за изпълнение № 1627 / 28.07.2025 г. на Районен съд – Перник по ч. гр. д. 3069 / 2025 г., ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Искането е съда да моля да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Ц.

Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****************, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД дължи на Е. Р. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****************, сумата от 2 553,16 лв., представляваща неплатено наемно възнаграждение съгласно Договор за наем № 1-Н-70086ЕРП-23/24, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1627 / 28.07.2025 г. на Районен съд – Перник по ч. гр. д. 3069 / 2025 г.

Да признае за установено, че С. Ц. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

*****************, на основание чл. 422, ал.

1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД дължи на Е. Р. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****************, сумата от 538,12 лв. – законна лихва за забава върху неплатеното наемно възнаграждение за периода от 01.01.2024 2 г. до 24.07.2025 г. - дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения – за настоящото исково производство, както и за заповедното производство по ч. гр. д. № 3069 / 2025 г. по описа на РС-Перник.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба. В него оспорва исковата молба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Между страните по делото е сключен договор за наем №1-Н-7008б-ЕРП-23/24г., с който наемодателят - ищецът е отдал на ответника под наем земеделски имоти в землището на с.Студен Извор, общ.Трън за срок от една стопанска година - 2023/2024г. В договорът е уговорено наемно възнаграждение - еднократно в размер на 2 533.16 лв., платимо в края на текущата година, но не по-късно от 31 декември на текущата година., което да бъде изплатено по посочената в договора банкова сметка на ищеца. Поради финансови затруднения, ответникът не могъл да изпълни задължението си за плащане в срок до 31.12.2023г., като с две плащания, след като изпаднал в забава на 01.01.2024г., изпълнил изцяло задължението си към ищеца. С плащане по разписка № 0200021175989361 от 12.02.2024г. ответникът превел по посочената в договора за наем банкова сметка на ищеца сумата от 1 533.13 лв. и с плащане по разписка № 020002185309783 22.04.2024г. по същата банкова сметка превел и сумата от 1 000.04 лв. Ответникът счита, че е изпълнил изцяло задължението си по наемния договор, като дължи единствено лихва за забава върху главницата от 1 533.13лв., считано от 01.01.2024г. до 12.02.2024г. и лихва за забава върху главницата от 1 000.04 лв., считано от 01.01.2024г. до 22.04.2024г. Всякакви други претенции и твърдения от страна на ищеца са единствено с цел неоснователно обогатяване на същия.

Доводите в исковата молба, че двете плащания по представените разписки касаят погасяване на стари задължения на ответника по предходен аренден договор, по който ищецът е пълномощник са неоснователни и недоказани. В случай, че ищецът претендира неплатени арендни вноски по предходния договор, то е следвало да предяви правата си по съдебен ред, за което липсват доказателства. Видно от разписките за плащане е, че платената сума съответства на уговореното наемно възнаграждение с договора за наем, а именно 2 533.16 лв., преведена е по посочената в договора банкова сметка на ищеца, както и в негова полза, като в разписката от 12.02.2024г. за частично плащане е посочено и основанието - наем земя, а в разписката от 22.04.2024г. е посочено основание-окончателно плащане по договор за наем. В обстоятелствената част на исковата молба, ответникът сам е направил признание относно плащанията по предходния аренден договор от страна на доверителя ми. Не се твърди, че ответникът не е изплатил всички дължими арендни плащания, а само, че същият ги забавял. Ето защо несъстоятелно е твърдението по нататък в исковата молба, че представените две разписки касаят забавени плащания по договора за аренда, а не по процесния наемен договор. Ако е изпълнявал стари задължения по арендния договор, в основанието за превод на сумите ще бъде записано именно по аренден договор, а не по договор за наем/ процесния/ . В тази връзка са налице противоречия между твърденията на 3 ищеца, което сочат на неоснователна претенция от негова страна. В арендният договор не е предвидено плащанията да бъдат извършвани по банковата сметка на ищеца, като пълномощник на арендодателя, както се твърди. Ответникът е изпълнил всички задължения по арендния договор, като на 29.12.2022г., с платежно нареждане на БДСК е превел по личната банкова сметка на ищеца сумата от 2 530 лв., с посочено основание: окончателно плащане на рента. С това е изпълнил окончателно задълженията си по арендния договор за последната стопанска година - 2022/2023г. , съгласно чл.12, ал.2 от арендния договор.

Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли предявения иск за сумата от 3 071.28 лв.

- главница и лихва, като неоснователен и недоказан и да присъди на ответника направените разноски по делото. Представят и платежно нареждане от 29.12.2022г.

Трънският районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:

Ищецът е съсобственик на дванадесет недвижими имота, находящи се в землището на с.Студен Извор, общ.Трън, обл.Перник, с ЕКАТЕ 70086, представляващи земеделска земя – Ниви с обща площ от 63,329 декара. Друг съсобственик – М. Р. П. го е упълномощила да сключва от нейно име договори за аренда и наем на процесните земеделски земи. С договор № 1-А-70086-МРП от 24.03.2016 г. ищецът сключил с ответника, който е земеделски производител договор за аренда на земеделска земя за срок от седем стопански години. След този договор на 12.07.2023 г. между страните бил сключен едногодишен договор за същите земеделски земи на стойност 2 533, 16 лева. В договора като краен срок за плащане на наемната цена била записана датата „не по-късно от 31-ви декември на текущата година ( съгласно чл.12, ал.1 от Договора ). До горепосочения срок ответникът не превел дължимата наемна цена. С разписка от 12.02.2024г. ответникът превел по посочена от ищеца сметка сумата от 1 533,13 лева, а с разписка от 22.04.2024 г. бил направен превод за сумата от 1000,04 лева.

По делото е представено заверено ксерокопие на операционна бележка от 29.12.2022 г. с наредител ответника С. Ц. Й. и получател ищеца Е. Р. П. за сумата от 2 530 лева, с основание за превод „окончателно плащане рента“.

По делото е назначена и приета ССчЕ и допълнителна ССчЕ, видно от която дължимото арендно възнаграждение за една година за всички имоти, описани в чл.1.1 от Договор за аренда № 1-А-70086-МРП/24.03.2016 г. с обща площ 63,329 дка съгласно чл.12, ал.1 е в размер на 2533,16 лева. Дължимото арендно възнаграждение за шест години по този договор е в общ размер на 15 198,96 лева. За периода от 24.03.2016 г. до 23.04.2024 г. по сметка с титуляр Е. Р. П. IBAN ***************** от С. Ц. Й. са постъпили следните суми: На 29.12.2020 г. – 2 530 лв. с основание „Захранване на сметка“; На 29.12.2022 г. 2 530 лв. с основание „Окончателно плащане на рента“; На 13.02.2024 г. – 1526 лв. с основание „Наем земя“ и на 23.04.2024г. – 994 лв. с основание „Оконч. плащане договор наем“. Общо преведени суми в размер на 12 640,00 лева от С. Ц. Й. на Е. Р. П. за периода от 24.03.2016г. до 23.04.2024г. е сумата от 12 640 лева. Сбора от всички плащания ( 12 640,00 лева ) е помалък с 2 558,96 лева от сумата дължима по Арендния договор от 2016г. до 2022г., която е в 4 размер на на 15 198,96 лева. Наличните плащания, включително и тези от 2024 г. сбора от всички плащания не е равен на сумата, дължима по Арендния договор от 2016 г. до 2022 г. В посочените налични плаащания е включена сумата от 2 520,00 лева, от които на 13.02.2024 г. сума в размер на 1526,00 лева с основание „Наем земя“ и на 23.04.2024 г. с основание „Оконч. Плащане договор наем“ без яснота за конкретен договор за наем.