Решение № 167 от 08.08.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Смолян, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500244 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 14/02.04.2024 г. по гр.дело № 115/2023 г.

Чепеларският районен съд ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 от ЗС, на С. Д. Х. да ползва съвместно /общо/ с ответницата Е. Д. К., собственица на поземлен имот № 318, за който е отреден УПИ IV - 318 в кв.7 по плана на с.Хвойна, целият с площ 524 кв.м., част от този поземлен имот с площ 60 кв.м., оцветена в зелен цвят по предложеният вариант № 1, отразен на комбинирана скица № 2 – приложение № 2 от съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.

А.С., за осигуряване на С. Д. Х. безпрепятствен достъп до собствения й първи жилищен етаж от построената в поземления имот двуетажна сграда, както и възможност за саниране и поддръжка на сградата и общите й части.

Посочено е, че неразделна част от решението е комбинирана скица № 2 – приложение № 2 към писменото заключение на вещото лице инж.

А.С. по приетата съдебно-техническата експертиза /на л.136/, която е приподписана от съдията- докладчик.

1

На следващо място, е отхвърлена предявената от С. Х. срещу Е. К. претенция за разпределяне ползването на навес, построен на нивото на терена в поземлен имот № 318, за който е отреден УПИ IV - 318 в кв.7 по плана на с.Хвойна до източната фасада на жилищната сграда, при квоти ½ ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. за ответника.

С. Х. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Чепеларе държавна такса в размер на 50 лева.

Срещу решението в ЧАСТТА, с която е определено на осн.чл.64 ЗС С. Х. да ползва съвместно/общо/ с Е. К. частта от ПИ с № 318, за който е отреден УПИ ІV-318, кв.7, по плана на с.Хвойна, оцветена в зелено на скицата-неразделна част от решението, с площ от 60 кв.м., е постъпила допустима въззивна жалба от Е. Д. К., чрез пълномощника адв.К.Т.. Иска се отмяна на тази част от решението и отхвърляне претенцията на Х.; както и присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв. К.Т. въззивната жалба се поддържа чрез изпратена писмена молба.

Въззиваемата - ищца С. Д. Х. не е подала отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв.А.П. е постъпила преди съдебното заседание – на 08.07.24 г., писмена молба, с която оспорва жалбата по редица съображения. Претендира и за направените във въззивното производство разноски, като представя пълномощно за настоящото производство и договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Чепеларския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Независимо, че в доклада по определение № 191/14.11.2023 г. е възприел неправилна квалификация на предявения иск, /по който производството не е прекратено, за разлика от иска по чл.109 ЗС, по който е прекратено поради постигната спогодба/ като цифрово изражение по чл.32, 2 ал.2 ЗС, вместо действителната такава-по чл. 64 ЗС, която вече възприема в решението, Чепеларският районен съд не се е произнесъл по непредявен иск, съответно – атакуваното решение не се явява недопустимо. От последното е видно, че са обсъдени заявените от ищцата фактически обстоятелства, както и насрещните такива от страна на ответницата, и диспозитивът отговаря на предявеното искане. Т. е., РС-Чепеларе обсъжда относимите към спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните, разглежда спорното материално право според въведените от ищцата твърдения и дава, съобразно формираното от него вътрешно убеждение, отговор на предявеното искане посредством диспозитива. Също така, възприетата от Чепеларския районен съд в доклада неправилна правна квалификация на иска не е довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест и оттам - до ограничаване възможностите на страните да докажат твърденията си.

Съгласно разрешението по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, "в рамките на правомощията си, въззивният съд, който е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон, извършва самостоятелна проверка на правната квалификация. При констатация, че тя е неправилно опредЕ. от първата инстанция, трябва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и да разреши материалноправния спор по същество." След като в първата инстанция не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, при положение, че споделя приетата в решението на първата инстанция преквалификация на иска от чл.32, ал.2 ЗС по чл.64 ЗС, въззивният съд не е длъжен да дава на страните съответни указания по доказателствената тежест, за да обезпечи правилното приложение на повелителна материалноправна разпоредба. В подобен смисъл е напр. Определение № 383 от 31.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2016 г., IV г. о.; както и Решение № 31/04.03.2021 г. по гр. дело № 1919/2020 г. на І г. о. на ВКС.

Поради изложеното дотук, се явява неоснователно оплакването на Е. К. за допуснато от РС-Чепеларе абсолютно процесуално нарушение – коригиране едва с решението на дадената в доклада друга правна квалификация на предявения иск, накърняващо правото и на защита; и в таи връзка - как решението било недопустимо като постановено по непредявен иск.

3

В определение № 12 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7615/2013 г., I г. о. е разяснено, че: „ Тъй като не е собственик на земята, суперфициарният собственик няма на разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и разпределение на ползването на мястото на основание чл.

32, ал. 2 ЗС. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява правото си да използва земята, основано на правилото на чл. 64 ЗС, суперфициарят може да предявява иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу действия, с които това ползване се смущава или ограничава. От изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик да ползва част мястото може да се реализира чрез предявяване на самостоятелен иск с правно основание чл. 64 ЗС. Такъв е и предявеният в разглеждания случай, въпреки използваните от ищците непрецизни изрази, че искат определяне на прилежащата към правото на строеж площ около сградата и осъждане на ответниците да им предадат владението на тази част. Притежаването на правото на собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята имплицитно включва и притежаване на правото на строеж за сградата, поради което действителният правен интерес на ищците е свързан с определяне обема на правото им като суперфициари да ползват част от земята, собственост на ответниците, а не на ограниченото вещно право на суперфиция. Становище за допустимост на самостоятелен иск за определяне на правата, основани на правилото на чл. 64 ЗС, е изразено и в посоченото решение по гр. д. № 1311/2010 г. на ВКС, II-ро г. о.“

Искът по чл.64 ЗС на С. Х. е предявен при наличието на правен интерес. Ответницата-жалбоподателка Е. К. изпраща до ищцатавъззиваема С. Х. нотариална покана, с рег.№ 1039/17.11.2022 г. по регистъра на нотариус Радмила Йорданова с № 695, действаща в района на РСАсеновград, с която иска Х. да съобрази поведението си с описани в поканата факти – че К. придобива с нот.акт № 71/2022г. правото на собственост върху процесния ПИ с № 318, кв.7, по плана на с.Хвойна, в който е построена двуетажна масивна жилищна сграда, на чийто първи етаж е собственик Х.; че К. не желае Х. да го ползва без нейно разрешение, описва какви СМР е извършила последната в сградата и първия жилищен етаж и че иска всичко описано да бъде отстранено – ел.кабели, проводници, водопроводен кран и тръби, натрупан чакъл и да възстанови предишното състояние. Напомня, че Х. има право да ползва дворното място само доколкото е необходимо да използва 4 постройката според нейното предназначение; че желае Х. да преустанови ползването на съществуващата входна врата в двора, като за целта и е посочила място, където да постави нова врата; и т.н.

На тази поканата ищцата отговаря на свой ред с нотариална покана изх.№ 1088/05.12.2022 г. по регистъра на същия нотариус.

Изложеното в нотариалната покана от К. до въззиваемата потвърждава наличието на спорове между тях относно начина на достъп до жилищната сграда в имота и по-специално – на въззиваемата до собствения и първи жилищен етаж, използването на дворното място за ремонтни работи на етажа. Безспорно е, че няма конкретно опредЕ. по реда на чл.64 ЗС обслужваща ищцовия етаж площ от двора. Общото позоваване на чл.64 ЗС в поканата на К., при липса на конкретно опредЕ. и обозначена част от двора /земята/, необходима за използуването на първия жилищен етаж според неговото предназначение, сочи на необходимостта от предявяване на иска по чл.64 ЗС.

Изводът се потвърждава и от показанията на свидетелките Г.

К., майка на Е. К. и баба на С. Х.; и И.С., сестра на Е. К. и майка на С. Х., преценени при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК.

Св.Г. К. съобщава как не били правили пречки на С. да минава към първия етаж; същевременно обаче се оплаква, че С. минава през плочата, през която е достъпът и входът до втория етаж на Е. К., което е неприятно, защото се чуват стъпките, срещат се, а отношенията им са обтегнати. Сочи, че входът за първия етаж на С. си е от долната страна, към която има улица, може там да си направи врата, от която да влиза, без да минава през терасата на К.. Св.И.С. сочи, че във връзка с ползването на имота възниква проблем, след като св.К. и отв. Е. К. разбират, че първият етаж е прехвърлен на Х. от С. и брат и. При всяко ходене до етажа К. им казват:

“Оттук няма да минавате; онова няма да оставяте тук.“, искат ищцата да минава от другата улица, което я затруднява, защото трябва да заобиколи цялата къща; К. не поддържат двора. Обяснява откъде се минава, за да се стигне до първия етаж, което включва и минаване през бетонната плоча.

При установените между страните лоши отношения, определянето на площта, необходима за използване на първия етаж според предназначението му, по реда чл.64 ЗС по настоящото дело има само 5 умиротворяващо въздействие, защото внася така необходимата яснота между страните кой какво може да ползва от дворното място.

Принципно правилни са доводите в жалбата как ползването на притежаваното от ищцата жилище по предназначение действително включва и достъп до външните стени на сградата като общи части с оглед необходимостта от извършване на ремонти, събиране на паднали предмети и др.,; как целта на закона, при разделна собственост на земята и етажи от постройката върху нея, била да се защити и възможността за ползване на земята от нейния собственик; как ползването, в случая от ищцата, на земята, не можело да бъде неограничено, безпределно, а следвало да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я ползва; как законът определял, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на етажа пространство, което се осъществява по предвидения в ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи.

В тези доводи обаче не се съдържат конкретни факти, от които да се направи извод, че не са спазени така описаните изисквания на закона, че са допуснати нарушения от РС-Чепеларе – няма твърдения дали и в какво точно се състои неограниченото, безпределно ползване на земята от ищцата, разпоредено с атакуваното решение; дали и кои точно разпоредби на ЗУТ или други закони са нарушени, като е опредЕ. точно площта в зелено по скицата към решението на л.136 от делото на РС. Въззивният съд при проверката и не открива нарушения.