Решение № 245 от 20.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Варна, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Марин Цв. Атанасов

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказ ателно дело № 20253100600308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба 5972/28.02.2025г. подадена от Г. Р.

КОЛЕВ ЕГН **********, чрез адв.Д. Г. от ВАК, срещу определение № 243/23.01.2025г. постановено по ВНОХД № 4792/2024г. по описа на Районен съд- Варна.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че наказателния състав, основал наложената глоба е противозаконен, а от текста е невъзможно да се прецени какъв точно е характерът на това наказание. Счита се, че правилата на чл. 2436 ал.5 НК са в противоречие и с общ ата норма на чл. 53 НК уреждаща режима на отнемане в полза на държавата на предмета и на средството на умишленото престъпление. В тази връзка посочва, че изискването на чл. 343бал.5 от НК за присъждане на равностойността на превозното средство, когато то не е собствено на дееца, представлява не реакция на извършеното престъпление, а самоцелно допълнително санкциониране на съответното лице. В този смисъл се навеждат твърдения за накърнен конституционен мащаб за допустимо ограничаване на правата, като е въведено ограничение, лишено от каквото и да е легитимно основание, което да прави мерките „съразмерни с характера на защитавания интерес. В заключени се сочи, че подобно преобразуване, каквото е въведено с чл. 343, 1 ал. 5 НК, по отношение на имущество, което не е принадлежало на дееца, е немислимо., а създаването на чл. 343, ал. 5 НК напълно е неглижирана същността на института на превантивните мерки ,като по този начин се нарушава заложеното в чл. 5, ал. 3 от Конституцията правило, както и на принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите пред закона, които чл. 6, ал. 2 от Конституцията е предназначен да обезпечи. В жалбата се акцентира и върху неправилно определена стойност на превозно средство към момента на извършване на деянието. Иска се да бъде отменено обжалваното определение на Варненски Районен Съд от 23.01.2025г„ с което подсъдимия е осъден да заплати равностойността на автомобила, който е управлявал след употреба на наркотични вещества.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура-Варна оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище по същество, като твърди, че равностойността на автомобила е правилно присъдена

Защитникът на осъденото лице не се явява.

Осъденото лице, редовно призовано, не се явява.

Варненски окръжен съд, след като се запозна с процесуалното развитие на делото, обжалваното определение и доводите в жалбата, намира следното Жалбата е допустима, като е подадена от процесуално легитимирана да обжалва страна в предвидения в закона срок. По съществото е неоснователна, поради следното:

Производството пред първия съд е преминало по реда на гл.XXIX. Със Споразумение за прекратяване на наказателното производство, страните са приели за безспорно от фактическа страна, че подсъдимият Г. Р. Г., ЕГН **********, на 02.07.2024 г. в гр. Белослав, обл. Варна, на кръстовището на ул. „Г.“ и ул. „Д-р П.Б.“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Версо“ с peг. № ********, след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Drug Test, поради което и на осн. чл.343б ал.3 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и чл.381 ал.4 от НПК да му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На осн. чл.343г от НК подсъдимият е приел да му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 23.01.2025г., първоинстанционният съд е осъдил на осн. чл.343б ал.5 от НК подсъдимия Г. Р. Г. да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Варна, равностойността на лек автомобил „Тойота“, модел „Версо“ с peг. № ********, в размер на 9300 лв. /девет хиляди и триста лв./По делото, като писмени доказателства са приобщени, справка за собственост/л.72 от ДП/ издадена от ОД на МВР, сектор“ ПП“ от която се установява, че лек автомобил марка Тойота“, модел „Версо“ с peг. № ********, към дата 02.07.2024г. е собственост на Р. Г. Р. ЕГН **********.

2

Съгласно изготвената съдебно- оценителна експертиза, пазарната стойност на лек автомобил „Тойота“, модел „Версо“ към процесната дата е в размер на 9300лв.

Съдът, след като се запозна с така депозираната въззивна жалба и след като изслуша становищата на страните от правна страна намира следното:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., е приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. В случая използвания от законодателя израз "моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението", не променя характера на МПС като предмет на престъплението. Това следва и от трайно установената съдебна практика/виж. ТР № 84/01.12.1960г. Върховният съд и ТР № 18/14.11.1977г. по над. № 13/76 на ОСНК/ където е прието, че деянията по чл. 343б, ала. 1-4 HK са част ат престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани c безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Поради това при всички престъпления по транспорта, свързани c управление на превозно средство, това превозно средство, като ч а с т ат обективната страна на престъпния състав, e предмет на престъплението.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б. "б" от НК, предвижда отнемане в полза на държавата, на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, какв ато е и разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. Поради това и отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общ ата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Нещо повече, неколкократно ВКС е имал възможност да укаже, че приложението на чл.53 НК не е наказание по смисъла на наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност. Материално правната разпоредба на чл.343б, ал.5 НК е предвидена от законодателя като императивна, поради което приложението и е обусловено от наличие на извършено престъпление по един от съставите на чл.

Материално правната разпоредба на чл.343б, ал.5 НК е с императивен характер, а приложението и е обусловено единствено и само от наличие на извършено престъпление по един от съставите на чл.343б,ал1-ал.4 НК.

До евентуално произнасяне на Конституционния съд (респ. 3 обнародване на решението му),в обратната насока, органите на съдебната власт са длъжни да зачетат действието на законовата разпоредба при правоприлагането си.

Пред КС на РБ е образувано КД № 15/2024г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 5 и на чл. 343, ал. 5 – в цялост; на чл.

281, ал. 4 в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост“ и на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“ – всички от Наказателния кодекс на Република България (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. ДВ, бр. 49 от 2025 г.; НК; оспорените разпоредби обн. ДВ, бр. 67 от 2023 г.), С Решение № 8 постановено на 17.07.2025г., КС е отхвърлил искането за обявяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. В мотивите на същото е възприето във връзка с предвиденото отнемане в полза на държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на негов ата равностойност, че посредством това правило по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация. Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му, поради извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил един законосъобразен съдебен акт.

По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 243/23.01.2025г. постановено по ВНОХД № 4792/2024г. по описа на Районен съд- Варна, с което съдът е осъдил на осн. чл.343б ал.5 от НК подсъдимия Г. Р. Г. да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Варна, равностойността на лек 4 автомобил „Тойота“, модел „Версо“ с peг. № ********, в размер на 9300 лв.

/девет хиляди и триста лв./

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5