Решение № 2167 от 10.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9487/2023
- Вид
- Решение № 2167
- Подписан
- 10.06.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Мирослава Данева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2167 гр. В., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20233110109487 по описа за 2023 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "Ю.Б." АД ЕИК ...... седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1766 р-н В. бул. О.П.
№ 260 срещу ответника С. Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.Н.К. № 20, ет.6 кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата в размер на 6900,00 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL1150273/01.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3287/2023г. по описа на Районен съд-гр.В. в съда16.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата в размер на 85,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.09.2022г. до 07.03.2023г.; с у м а т а в размер на 25,20лв., представляваща обезщетение за уведомяване за периода 17.02.2023г. до 07.03.2023г.
Моли се за осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит FL1150273/01.02.2021 г., по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, сключен между „Юробанк България " АД и ответницата в качеството й на 1 кредитополучател, банката е предоставила на последната кредит в размер на 6900 лева, които тя се задължила да върне, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. Твърди се, че ответницата е усвоила предоставените от банката парични средства в размер на 6900 лева по разплащателна сметка: IBAN: BG 97 BPBI 7945 10 71708901, разкрита на нейно име на 01.02.2021 г., изцяло. За усвоения кредит кредотополучателят дължал на Банката фиксирана за целия срок на кредита годишна лихва в размер на 0 % ( нула процента), съгласно чл.1,ал.5 от Договора. В чл. 1, ал. 6 от Договора за потребителски кредит страните уговарили, че кредитополучателят не заплаща на Банката, такси, комисиони и неустойки във връзка с кредита. Съгласно договореното в чл. 2, ал. 3 от Договора кредитополучателят дължал такси и комисиони за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателна сметка, съгласно сключения договор за разплащателна сметка и приложимите към него Общи условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лига и Тарифата на Банката, в сила към момента на извършване на съответнта операция по сметката. Съгласно чл. 3 крайният срок за погасяване на кредита бил последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. В чл. 4 страните договорили, че кредитополучателят ползва гратисен период от 18 месеца, считано от датата на сключване на договора до 08.2022 г. включително, като по време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница по кредита. Съгласно чл. 5 след изтичане на гратисния период по чл. 4, кредитополучателят дължал плащане на месечни вноски съгласно погасителен план. Кредитополучателят следвало да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, представляващи главница и посочени като брой и размер в погасителен план, неразделна част от Договора. Погасителните вноски за издължаване на кредита следвало да се заплащат ежемесечно на първо число на съответния месец. Ако падежът на погасителната вноска съвпаднел с неприсъствен ден, тя можела да бъде направена и в първия работен ден след падежа, без това да представлява забава на кре- дитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита бил до 01.02.2026 г., а общият брой на погасителните вноски бил 60. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.
Излага се, че ответницата не е изпълнила договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, 7 във вр. с чл. 1, чл. 2 от процесния Договор за потребителски кредит FL1150273 от 01.02.2021 г., а именно: не е заплатила на „Юробанк България" АД всички месечни вноски с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатила дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. На осн. чл. 11 от Договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 01.09.2022 г., съгласно погасителния план, банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора, след писмено уведомяване на длъжника. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока било обективирано в Покана чрез ЧСИ Петя И. с № 883 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС — В.. Било приложено фингирано връчване, тъй като адресата на поканата не бил открит на посочения в договора адрес, въпреки усилията на връчителя и направените няколко посещения, поканата била счетена за редовно връчена, която дата била датата на обявяване на предсрочна изискуемост на задължението. Възможността за фингирано връчване на уведомления изрично била договорена в чл. 16 от договора.
Сочи се, че претендираната сума от 25.20 лв., представлява сбор от разходите на банката, във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, подлежаща на обезщетяване, съгласно чл. 309 а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ.
2
Вследствие на изложеното , се моли за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата С. Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.Н.К. № 20, ет.6, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответницата се явява лично и прави признание на предявената искова претенция. Моли, на основание чл.241 от ГПК, при постановяване на решението да бъде разсрочено неговото изпълнение, с оглед имотното състояние на ответницата.
В хода на производството по делото ищцовото дружество поддържа предявения иск и моли за постановяване на решение по делото при признание на иска , което е обективирано в постъпилата по делото молба с вх.№ 34666/26.04.2024г.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовото дружество, а именно:
Прието по делото е Искане от 07.01.2021г. от ответницата С. Д. Г. до ищцовото дружество за отпускане на кредит в размер на 6900,00 лв.
Представен е Договор за потребителски кредит FL1150273 от 01.02.2021 г., сключен между ищеца , в качеството му на кредитор и ответницата С. Д. Г. , в качеството й на кредитополучател, по силата на който на ответницата е отпуснат потребителски кредит в размер на 6900,00 лв. Договорът е подписан лично от ответницата и представител на кредитора.
Представен е Погасителен план към Договор за потребителски кредит FL1150273 от 01.02.2021 г., подписан лично от ответницата и представител на кредитора.
Видно от представеното Банково бордеро за усвояване на кредит №7939495/01.02.2021 г. сумата в размер на 6900,00 лв. по предоставения кредит е прехвърлена по банковата сметка на ответницата.
Приета по делото е Справка „Трансакции" за движението по банковата сметка на ответницата С. Д. Г. относно предоставения й кредит.
Приобщени по делото са извлечение и лихвен лист от банковата сметка на ответницата С. Д. Г. относно предоставения й кредит по процесния договор.
Представена е нотариална покана до ответницата чрез ЧСИ Петя И. с № 883 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС – В., с която ответницата С. Д. Г. се уведомява, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане от страна на ответницата на задължения с падеж 01.09.2022г. и следващите.
Приет по делото е Протокол за извършено уведомление на ответницата С.
Д. Г. от 13.02.2023г.
Вследствие на приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, съдът намира, че ищцовото дружество е установило наличието на валидна облигационна връзка с ответницата С. Д. Г., въз основа на сключен Договор за потребителски кредит № FL1150273/01.02.2021г. , като кредитът е предоставен и усвоен от ответницата, а същевременно не са представени доказателства, установяващи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на претендираните дължими вземания по силата на процесния договор за кредит.
Липсват твърдения от страна на ответницата , респективно и не са ангажирани доказателства ответницата да е внасяла погасителни вноски по договора.
3
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответницата признание на предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 , а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира,че съдебното решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде уважена предявената искова претенция.
При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, че настоящото производство е образувано , предвид липсата на изплащане на главницата по процесния договор за кредит, което е поведение на ответницата, дало повод за завеждане на делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на сумата от 1437,10 лв., от които сумата от 235,78 лв.-представляваща държавна такса за настоящото производство и сумата от сумата от 1201,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК следва да бъдат присъдени и направените в производството по ч.гр.д. № 3287/2023г. по описа на Районен съд-гр.В. разноски в общ размер от 920,88 лв., от които сумата от 140,22 лв.представляваща държавна такса за настоящото производство и сумата от сумата от 780,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По искането на ответницата за разсрочване изпълнението на решението по реда на чл.241 ГПК:
Съгласно разпоредбата на цитираната норма, разсрочване на изпълнението би могло да бъде постановено, с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
Въз основа на представените писмени доказателства – Трудов договор № 3152/03.10.2022г. за получавано от ответницата месечно трудово възнаграждение в размер на 672,00лв., Удостоверение № 141/08.05.2024г. за получавано от ответницата брутно трудово възнаграждение и декларация за материално и гражданско състояние обосновано може да се приеме, че пълното и едновременно погасяване на всички съдебно установени задължения към ищеца - кредитор би било непосилно и/или силно затруднително за ответницата, съобразявайки в тази връзка получавания от нея доход по трудово правоотношение, изплащаните ежемесечно суми за погасяване на задължения по кредити, необходимостта от средства за издръжка на домакинството и осигуряване на нормално човешко съществуване.
Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be4e24d9-216a-4be7-a121-fb7c343332ec